Точно преди 136 години, на 3 март 1878 г. България извоюва своето така бленувано освобождение. Винаги се отбелязва и сериозната помощ на руската армия, която дълги години, а дори и до днес, бива наричана „освободителка”. Безспорно немалко руски войници загиват по бойните поля на Родината ни. Без съмнение е и че без тази помощ едва ли това освобождение щеше да настъпи. Но дали Русия наистина е страна, която се бори за мир и свобода на народите?! Може да останем с друго впечатление, ако погледнем най-пресния пример – протестите в Украйна, които бяха насочени именно против руското влияние в страната. На 26 февруари президентът на Русия Владимир Путин нареди проверка на бойната готовност на руските военни сили, разположени на полуостров Крим в Украйна. На 28 февруари пък се появи информация, че части на руската армия са опитали да превземат летищата в Севастопол и Симферопол. Това не звучи като освобождение, а като окупация. Явно Путин няма да се откаже току така от бившата съветска република, дори да се наложи да използва военните си части срещу страната. Украйна е суверенна страна и би трябвало народът й да определи какъв път на развитие ще поеме, а не имперските амбиции на някой президент, пък било то и на най-голямата страна в света. На това мнение бяха и протестиращите, които принудиха Янукович, дясната ръка на Путин, да избяга от страната.
Направихме това отклонение, защото Освобождението ни винаги се свързва с Русия, но все пак 3 март е български празник и е редно да обърнем внимание на България. Ако сега честваме поредната годишнина от това освобождение, запитваме ли се доколко днес сме свободни? Има ли обикновеният българин увереността, че може да излезе и публично да заяви каква кауза защитава, какви убеждения има, без да бъде обект на нападки, епитети и клевети? Дали може да каже открито, че турското робство наистина е робство, а не „присъствие”, както редица „лидери на мнение” ни обясняваха толкова години? Май и вие се разколебахте.
Едва ли някой ще оспори и че бизнесът у нас не е свободен. Ако българинът реши да отвори собствена фирма, може ли той да бъде сигурен в това, че утре при него няма да влезе някой и да започне да го рекетира. Не тайна и това, че държавата е обсебена от мафията, която монополизира цели сектори в икономиката. Нашата мафия е в топ 10 на най-големите в света. В това поне сме сред най-добрите. Дори политическата ни класа не е свободна – всъщност точно там е проблемът ни.
Ами медиите? В тях също се преплитат партийни и икономически интереси, като се използва всеки един момент, за да бъдат оплюти опонентите. Медиите са превърнати в инструмент за война, чиято цел е захапването на големия кокал.
Къде започва и къде свършва свободата? Нима днес, 21 век, 2014 година сме свободни да излезем и открито да изразим мнението си, недоволството си, възмущението си? Да, ще кажете вие. Само че ако беше така, нямаше да ни игнорират 8 месеца. Да ни наричат лумпени и метежници. Да ни пращат армия от интернет тролове. .Всеки, мислещ различно, да бъде очернян и низвергнат, да бъде заклеймяван публично. Властта не иска свободни, мислещи хора. А зависими от стотинките, които им подхвърля, податливи на манипулация нейни роби.
Ще ни наречете песимисти, но не ние сме такива, а бъдещето, което ни вещае това управление, на което толкова години ставаме свидетели. Звучи тъжно, дори пресилено, но настана време, в което трябва отново да извоюваме свободата си.Сами. Ключът към това освобождение се крие във всеки от нас!
Честит 3-ти март, България!
Публикувано в брой 29 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: