
Тункваната вафла, уважаеми читатели, е изумително човешко изобретение. Може би е дори сред най-гениалните, поне допреди появата на шоколадовите еклери. Причината авторът да го твърди с такава увереност е, че самият той неведнъж е оцелявал благодарение на чудодейните й свойства през бедните си ученически години. Хубавата вафла може да те засити така, както никоя баничка не умее, и те зарежда с енергия, без да е излишно здравословна. Но най-важното – цената й си е направо смешна и е по джоба дори на български пенсионер. Несъмнено, ако Мария Антоанета се беше изказвала по-подготвена, нямаше да праща поданиците си да ядат пасти – щеше да ги прати за вафли, а най-вероятно събитията около нея нямаше да придобият такъв кървав развой.
Почти три века след нея – на 15 и 16.03.2014 г. в български курорт, носещ името на известна марка вафли, се проведе работен семинар на управляващата левица. Депутати и министри, начело с премиера Пламен Орешарски, направиха разбор на десетмесечното си управление и в характерния си скромен стил се самооцениха с „отличен“. С което пратиха 85% от българските избиратели „да ядат вафли“, ако се вярва на последните проучвания, че доверието в кабинета е не повече от 15%. В отчета правеше впечатление плашещата липса на какъвто и да е намек за несвършена работа, а вдъхновяващият оптимизъм лъхаше дори от слогана на семинара: „Реформи, развитие, растеж“ (вафли!).
Управляващите дадоха да се разбере, че навлизат в режим „предизборна кампания“, т.е. че отново настъпват прекрасни времена, изпълнени с компроматни войни, медийни манипулации и евтин като вафла популизъм (стр. 5). Обявена беше официалната червена евролиста, водена лично от Сергей Станишев, който напук на вътрешнопартийните настроения срещу него също прати „за вафли“ голяма част от съпартийците си. (Повече за партийните листи –в следващите броеве)
Семинарът, макар и беден откъм новини, преливаше от интересни и забавни изказвания. Станишев отново заговори за реиндустриализация (стр. 6) и ни напомни за популистките изказвания на предшественика си, като се закани да строи магистрали. Драгомир Стойнев пък реши да яхне февруарските протести с година закъснение и поведе епична битка с монопола на ЕРП-тата (стр. 5-6). Корнелия Нинова отново изтъкна великденската надбавка от 40 лв. за пенсионерите (което прави по допълнителни 1,33 лв. дневно на човек – страхотна сума, напълно достатъчна за вафли) и отправи поредно гръмко обещание – нови 141 хил. работни места до края на годината. Идеята била всеки млад човек на възраст до 25 години да получи предложение за работа, продължаване на образованието, стаж (или вафли) в рамките на 4 месеца, след като остане без работа или напусне образователната система. Поради злощастно съвпадение авторът на статията покрива всички посочени изисквания от точно 4 месеца насам и може да ви увери, че каквито и да било предложения (или вафли) не са достигнали до него. Всичко дотук обаче бледнее пред изказването на премиера Орешарски, че: „Бизнесът не инвестира от страх да не се върне предишната власт“, с което за първи път в световната история хвърли вина не върху миналите, а върху бъдещите управленци на страната.
Освен всичко друго за пореден път изпъкна абсолютно неясната и размита позиция на управляващите относно ситуацията в Крим (стр. 2), която е повече от сериозна и не е свързана по никакъв начин с вафли. Външният ни министър Кристиан Вигенин обаче явно не мисли така, защото променя мнението си по казуса по три пъти на ден и рискува в близко бъдеще да си навлече гнева на колегите си от ЕС.
На фона на описания вафлен цирк се задават евроизбори (стр. 3) – отличен шанс за избирателите, дори при очевидна липса на алтернатива, да излязат и да гласуват, с което да опитат да променят жалката политическата картинка към по-добро. Останалото е вафли… #
Публкувано в брой 32 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: