Вече 69 години в България датата 09.09.1944 година продължава да предизвиква противоречиви мисли.
Някои все още празнуват
Когато целият свят осъжда делата на комунизма и терора на тоталитарните системи и насилствено издигнатите лидери диктатори, българският външен министър недвусмислено оценява датата като празнична, въпреки че дори и българският парламент осъди комунистическият режим като престъпен.
___________________
ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН
Обн. ДВ. бр. 37 от 05.05.2000 г.
Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.
Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.
_____________________
Кристиан Вигенин написа в своя профил във фейсбук: „09.09.1944 г. е начало на една уникална по своите мащаби и резултати социална трансформация в България. Нямаше богати, но нямаше и бедни. Нямаше неграмотни. Нямаше безработни. Хората нямаха контрол над властта, но имаха власт над собствения си живот. Униформите бяха задължителни, но младите не умираха от свръхдози, а момичетата не продаваха телата си…и т.н. Ей на такива размисли ме избива днес. Честит празник!“.
Лидерът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев пък определи датата като „даваща повод за размисъл, за извличане на поуки от миналото и изводи за бъдещето“, като за пореден път напомни, че неговата партия е пряк наследник на тази престъпна организация и „се нуждае именно от заряда на 9 септември 1944-та“. Поуките явно са оставени за друго време.
Други са в траур
В параклиса на Мемориала на репресираните от комунистическия режим в градинката пред НДК имаше струпана смълчана група хора. Ако не сте ходили скоро там, препоръчваме да отидете и да прочетете малко от написаното. Историята винаги говори повече от всички думи. Там в този ден бе отслужена панихида за жертвите на комунистическия терор. В становище Съюзът на репресираните след 9-ти септември 1944 г. изрази тревогата си от факта, че Българската социалистическа партия все още не признава престъпленията на режима и дори отбелязва датата празнично.
БЗНС определя датата като „ден на национална катастрофа, която за четиридесет и пет години превръща България в страна с ограничен суверенитет и тоталитарно управление. Това е началото на един от най-мрачните периоди в историята ни“.
Фактите
Преди 69 години на 9-ти септември Съветският съюз обявява война на България. С подкрепата на окупационната армия Отечественият фронт сваля правителството на Константин Муравиев и завзема властта. Още в първите дни след това са пленени 21 000 български войници и офицери. Новата власт предава на съд над 3000 военнослужещи. В същото време над 700 партизани без никаква военна подготовка и образование получават офицерско звание. Народната милиция извършва множество арести, сред които са тези на всички министри от 1941 до 1944 година. Създават се въоръжени ударни групи, чиято цел е да екзекутират всеки враг на комунизма. Вестник „Работническо дело“ призовава: „Стреляйте точно, забивайте ножа по-дълбоко“. За три месеца са избити над 30 000 души от интелигенцията, държавната администрация и икономическия елит на България. Незаконният Народен съд произнася над 2600 смъртни и над 1200 доживотни присъди. Рано сутринта на 2-ри февруари 1945 г. в Централните софийски гробища са разстреляни тримата регенти, 22 министри, 67 народни представители, 8 царски съветници, изведени директно от съдебните зали.
Варна каза ОСТАВКА
Близо 60 души се събраха във Варна на протеста срещу правителството на кабинета „Орешарски“ на9-ти септември, който премина под надслов „Почит към жертвите на тоталитарния режим в България“. Протестът бе организиран от фейсбук група „Варна казва“ като част от националния протест за оставка на правителството и нови избори.
По време на протеста бе прочетена молитва пред паметника на жертвите на комунизма, а присъстващите запалиха свещи и поднесоха цветя.
Протестна мрежа осмя деня с пародия на деветосептемврийска манифестация
Изцяло в своя дух антиправителственият протест стана подиум за изобличаване на нелепата система с насмешка. Събитието си имаше всичко необходимо за една образцова манифестация – другари и другарки, спретнати в бели ризки и тъмни панталони и поли, горди пионерчета с червени връзки, чавдарчета със сини и комсомолци със значки и червени знамена. Имаше партизани, народни милиционери, официални лица и гости от близки и далечни братски народи. Имаше гимнастички с обръчи от фирми. Имаше лозунги и викове „Загуба!“. Дори вестник „Протест“ бе взел за деня заглавието на комунистическия официоз „Работническо дело“ и се мяркаше още топъл в отрудените ръце на манифестиращите.
За много от протестиращите събитието върна мили спомени в духа на „когато бяхме млади, когато животът беше пред нас, а морето – до колене“. Въпреки това никой от тях не би заменил днешната свобода за уюта на вчерашния спомен. В дух на много усмивки и позитивен заряд протестиращите ясно заявиха, че безсмислието и бездушието на безропотното преклонение пред властта никога не могат да бъдат заместител на вътрешната свобода и на усещането за надежда и бъдеще. Освен това с пародийното шествие ясно беше заявено, че днес до голяма степен живеем в същото време, че манипулацията и подвеждането на хората не са спрели, а България трябва да върви напред. Хората на площада единодушно осъдиха престъпленията на комунистическия репресивен режим, като коленичиха за едноминутно мълчание в памет на неговите жертви, когато шествието достигна до сградата на Народното събрание. Ясно е вече на всички, че пътят към обновлението минава само през оставка. И е по-добре тя да дойде с усмивка, отколкото с помръкнали лица. Защото усмивките дават надеждa.
Публикувано в брой 7 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: