Стратегическите последствия от войната в Сирия
Юлия Латинина, „Новая газета“, 4 октомври 2015 г.
http://www.novayagazeta.ru/columns/70196.html
#NeVsqkaMashaEPutin
С решението си да започне военни действия в Сирия, Владимир Путин си спечели още един разговор със западните лидери и отвлече вниманието на руските „ватници“* от бавно доизтляващия Донбас.
Тактическата задача е изпълнена. Въпросът е в това какви биха били стратегическите последствия за Русия от тази война?
За тяхната оценка, мисля, е нужно да се имат предвид четири момента.
Първо. В съвременния свят величието не се определя от размера на армията. Величието се определя от размера на икономиката. САЩ са свръхдържава не заради това, че някъде изпраща войски, а поради това, че произвеждат 25 процента от световния брутен вътрешен продукт /БВП/. Китай за последните 20 години се превърна в свръхдържава не с това, че е завоювал Корея, Виетнам или Камбоджа. Той така и не ги завоюва. Китай стана свръхдържава, като създаде суперсъвременна икономика и изведе от бедност около 400 млн. души от населението си.
Второ. Какво въобще може да получи Русия в резултат на тази война? В момента не говоря за моралната страна на нещата, но всички разумни войни се водят в името на конкретен интерес. Александър Македонски воюва с персите и създава върху земите им свое царство. От Швеция Петър I успява да извоюва излаз на Балтика. Япония през Втората световна окупира Югоизточна Азия, защото се нуждае от източници на суровини. Близкият Изток попада в зона, засягаща жизненоважни за САЩ интереси, защото там са нефтените залежи.
Въпрос: каква възможна стратегическа изгода може да донесе на Русия евентуална победа в Сирия?
Няма да получим нито късче от сирийската територия (която дори и даром никому не е нужна, освен на ИДИЛ), нито трошичка от сирийските (несъществуващи и ненужни там) природни ресурси. Логично ли е да тук търсената изгода да е някакъв престиж, с който Русия евентуално би се ползвала в Близкия Изток?
СССР навремето вече сърба тази попара. И той така беше петимен да помага на диктаторите от този регион, снабдявайки ги с пари, оръжие и военни съветници. Нито един от тези диктатори не пропусна възможността да измени на Съветския съюз. За тях парите, оръжието и съветниците, изпратени от него, бяха просто начин да си вдигнат акциите в очите на САЩ.
СССР беше в ролята на разиграван наивник, от когото се е взело, каквото е можело да се вземе. По този път ли му се поема отново на Кремъл?
Трето и най-важно. Това, което се случва в Сирия, е вътрешноцивилизационен конфликт. Възможно е Асад и ИДИЛ да са двете страни на един и същ ислямски медал. И двата режима желаят да построят „рай на земята“, с тази разлика, че Асад смята, че този рай настъпва, когато войската му разстреля 30 хиляди жители на град Хама (както през 1982 г. при управлението на баща му), а раят за ИДИЛ е, когато 30-те хиляди – пак там, в Хама, са разстреляни от нейната армия.
Какъв е смисълът на това руската християнска цивилизация да се намесва във вътрешноислямски конфликт в качеството на пушечно месо? Това не е наша земя, не е наша война, не е наша територия и не се играе по наши правила.
И, накрая, четвърто. ПР-войната се отличава от действителната с това, че не се води за победа. Тя се води за добър имидж.
Крайната цел при истинската война е обаче е тъкмо победата, а не това как изглеждат нещата в нечии очи. И лъжите в истинската война излизат доста скъпо. В истинската война може – и се налага – да се лъже не само врага. А когато започнете да лъжете и сами себе си, то, както забележително се изказва по повода адмирал Ямамото, „бройте войната за вече изгубена“.
Каква е победата в тази война? Отговорът е – унищожението на ИДИЛ. Въпросът е дали е възможно то да бъде постигнато с избраните от Кремъл средства? Към настоящия момент Москва възнамерява да се ограничи до авиоударите, планирани в Латакия. Цялата руска бронетехника, налична в пристанищния център, е предвидена за охрана на базата ни там. Наземното настъпление ще се провежда, в идеалния случай, за сирийските и иранските войски. По този повод веднага изниква крилата фраза на Наполеон за генерала, който бил много щастлив, защото си имал работа само с коалиции.
Доколко ще е успешна една такава коалиция с участието на забележителни държави като Сирия, Ирак, Иран и Русия?
Преди всичко, да се надмогне ИДИЛ посредством авиоудари от екип в подобен състав ще се окаже невъзможно, а това ни връща към изходния проблем. Ако Москва не успее да унищожи ИДИЛ, тя ще се окаже в същата слаба позиция, в която е и Вашингтон. Каква е разликата? И едните, и другите са обречени на разгром.
Освен това, в тази реална война има и ПР-момент, насочена, както винаги в случай на истински конфликт, срещу противника.
Ислямистите, в т.ч. и ИДИЛ, са играчи в тази война от значително по-дълго и се представят по-успешно от Кремъл. Те познават всички ходове и тогава всички фотошопи и скандали около затворите Гуантанамо и Абу Грайб, ще се окажат детски приказки в сравнение с това, че западни телевизии ще говорят за руската военна намеса в Сирия…
Обвързваме се във война, в която дори на теория не можем да спечелим нищо. Намесваме се във вътрешноислямски конфликт, и правим това в коалиционен състав, чиито членове: а) няма да успеят да разгромят ИДИЛ; б) са представители на цивилизация, по-чужда за Русия по отношение на религия и култура, отколкото са западните държави. Всичко останало, с оглед на това, са дреболии.
* Ватник – (от рус.) евтина памучна връхна дреха; (жарг.) краен националист в Русия
Коментирайте чрез: