10 факта за самоубийствата и самозапалването

Без морални лекции, уроци по етика, снимки на горящи хора или видеа с разплакани близки. Време е за малко студенокръвна фактология и история около една доста деликатна тема. Или накратко – 10 неща за самоубийствата и самозапалването, които е добре да научите.

1. За излишното медийно отразяване на самоубийства, което води след себе си вълна от подражатели, си има термин в съвременната психология. Нарича се ,,Ефект на Вертер“. Скромният му изобретател е самият Гьоте, който преди точно 240 години публикува романа си ,,Страданията на младия Вертер“. В него се разказва за младия, чувствителен и раним артист Вертер, хлътнал до уши в девойка на име Лоте. Проблемът произтича от това, че Лоте вече е щастливо сгодена за другиго и дори не иска и да чуе за бедничкия Вертер. В резултат изтерзаният ни протагонист прекарва по-голямата част от романа в подсмърчане и самосъжаление. А в края му все пак решава, че е най-добре за всички да се самоубие, и налапва дулото на пистолета. Нито Вертер, нито Гьоте обаче си дават сметка, че идеята ще допадне на стотици читатели, младежи от цяла Европа, които, повлияни от романа, започват масово да си теглят куршума. Предполага се, че само в Германия самоубийците са около 100. Епидемията от дяволския роман се разраства дотолкова, че някои градове като Лайпциг директно го забраняват и го заклеймяват като ,,препоръка за самоубийство“. Уплашен от собственото си творение, Гьоте впоследствие добавя в края на романа обръщение от призрака на Вертер, който препоръчва горещо: ,,Бъди човек и не ме следвай“. Малко късно обаче.
2. От същия ефект си патят 200 години по-късно и в Сан Франциско. След няколко колоритни самоубийства от моста Golden Gate през 80-те години (отразени щедро и подробно от медиите), се появява безпрецедентна подраженческа вълна. Мостът става черна и зловеща туристическа атракция – кандидат-самоубийци от цяла Америка се стичат към него, за да сложат край на живота си. Вълната за кратко време се разраства лавинообразно и скоро става напълно неконтролируема. След 950-то поредно самоубийство местните власти безпомощно вдигат ръце и спират да водят официална статистика. Това е както отчаян опит да се разпръсне медийното внимание, така и да се предотврати циничната и втрисаща надпревара за самоубийствo № 1000. През следващите години броят на хвърлилите се от моста значително намалява, но в днешно време проблемът се възражда наново – само през 2013 г. от Golden Gate са се хвърлили рекордните 46 души. В момента властите планират изграждането на предпазна мрежа около моста, която да сложи веднъж завинаги край на черната хроника.
3. Изгарянето до смърт също се влияе от ефекта на Вертер – 1978–1979 г. е обявена в Англия и Уелс за ,,Годината на самозапалването“. В този период общо 82-ма души си драсват клечката. При това само първото от самоубийствата е направено по политически причини – останалите са извършени от подражатели, без какъвто и да било замисъл за глобално послание или саможертва в името на определена кауза. Предимно млади самотни мъже и възрастни самотни жени. Вдъхновени откъде? От медиите, разбира се.
4. Самозапалването в знак на протест е характерно предимно за окупирания от Китай Тибет. Въпреки постоянните призиви на Далай Лама за борба за независимост без насилие и самоубийства, само в периода 2009–2013 г. 95 тибетци се самозапалват. Вълната от живи факли представлява зловещ призив към световната общност да вземе страна към конфликта в Тибет. До този момент обаче единственият ефект са няколкото граждански демонстрации пред сградите на ООН в Женева, Ню Йорк и Делхи.
5. В Индия пък самозапалването почти се е превърнало в традиция. Тук хората пламват със стряскаща лекота и по най-малките поводи. През 2003 г. дори цял футболен отбор заплаши със самозапалване, в случай че заплатите не се повишат. Самозапалването се е промъкнало дори в религията – и до ден днешен на места в Индия се практикува извратеният ритуал ,,Сати“, при който овдовелите жени се подпалват доброволно или насилствено, за да изкупят греховете на покойния си мъж.
6. За разлика от Индия в Иран самозапалването се употребява в друг, едновременно ужасяващ и общочовешки контекст. Тук до него прибягват предимно жени, за които самозапалването се е превърнало в единствен възможен метод да се противопоставят на средновековната и антихуманна патриархална система в Иран и същевременно да изкрещят посланието си в лицето на световната общност. Може би най-потресаващия, разтърсващ и запомнящ се акт на самозапалване извършва д-р Хома Дараби. Годината е 1994. Дараби – майка на две деца, забележително интелигентен човек, способен лекар и професионалист – вече от години е лишена от правото да практикува професията си. Лишена е от правото си да гласува. Лишена е от правото си да показва лицето си пред хора. Отнета ѝ е каквато и да било идентичност или елементарна човешка свобода. На 21 февруари д-р Дараби решава да сложи край. Тя излиза от дома си, отива на оживения централен площад в Техеран и пред хиляди ужасени погледи демонстративно захвърля в прахта черната си забрадка. Д-р Дараби се залива с бензин и драсва клечката точно преди да пристигне полицията. Казват, че дори в секундите на ужасяваща агония д-р Дараби не престанала да крещи следното: ,,Смърт на тиранията! Да живее свободата!“. Актът ѝ се превръща в символ на международната борба за правата на жените, а стотици млади момичета в Иран и днес намират в огъня последен изход към свободата. Всичко това пред гузния поглед на световната общност.
7. В Европа самозапалването става актуално най-вече покрай борбата с комунистическите режими. През 1972 г. пред Музикалния театър в гр. Каунас, Литва, пламва студентът Ромас Каланта в знак на протест срещу съветската власт. Делото му, разбира се, в голяма степен е повлияно от примера на чеха Ян Палах – 4 години по-рано. Дори в задушения от цензура СССР ефектът на Вертер успява да постигне своето – редица други литовски младежи последват Каланта, а актовете им стават причина за общонароден бунт срещу комунистическия режим.
8. В последните години икономическата рецесия доведе до самозапалвания не само у нас, а и на Запад. Миналата година в Испания пламнаха няколко безработни и задлъжнели към различни институции хора. Във Валенсия например жена се самозапали в клон на местна банка. В Италия един от самоубийците пламна пред служебния премиер Монти. Друг – пред сградата на местна телевизия в знак на протест срещу ,,финансовите акули, ограбили спестяванията на много италианци“.
9. Огнената зараза през 2013 г. не подмина и Франция – там любимата дестинация на самоубийците са бюрата по труда. ,,Франс телеком“ пък влезе със зловещ рекорд в книгата на Гинес като компанията с най-много самоубили се служители заради кризата – общо 60 за 3 години. Някои от тях умират именно чрез самозапалване.
10. В България самозапалването не е сред конвенционалните методи за самоубийство, но всъщност не е и новост. Според доклад на ,,Лекари без граници“ у нас в периода 1983–2002 г. са регистрирани средно 7,4 самозапалвания годишно. Притеснителното е все по-намаляващата средна възраст на самоубийците, която в момента е приблизително в интервала 35–45 години.

И така, статията, която прочетохте току-що, иска или не иска, също е зъбно колелце от зловещата скърцаща машина на младия Вертер. Надяваме се, че все пак ползите от нея са били повече от вредите, а че някои митове по темата вече рухнаха за Вас – че самозапалването е българско изобретение; че е изключително изолирано явление; че подобна смърт задължително е проява на психично заболяване или напротив – на небивал героизъм. От медиите, институциите и обществото всъщност зависи да погледнат отвъд сълзите, мъката и евтиното състрадание и да се вгледат в реалните проблеми, за които крещят подобни зловещи актове. Ако го направят, значи и саможертвата на живите факли все пак няма да е била напразна.