От началото на конфликта в Украйна до сега руската пропаганда достига нови и нови върхове на абсурдност и лицемерие, като надминава дори съветската. Една от главните постановки е фашизмът, който руската страна с цената на милиони войнишки животи била победила, като елегантно се пропускат жертвите, дадени и от другите страни на Антихитлеристката коалиция, както и от различните движения по света. От другата страна на медала се твърди, че в Киев правителството е фашистко („фашистката хунта“) и че САЩ и ЕС фактически водят фашистка политика в XXI век.
Преди няколко дни руското външно министерство излезе с доклад, според който у нас има много неонацистки организации и прояви. Това е вярно, но нека разгледаме подробно проблема, за да видим как крадецът вика: „Дръжте крадеца!“
В доклада е посочено, че организации като ВМРО, БНС и „Войни на Тангра“ открито показват фашистките си пристрастия, споменава се и Луковмарш. Редно е да попитаме защо в този доклад липсва името на партия “Атака”, която в последното десетилетие се превърна в символ на възраждането на политическото представителство на фашистките настроения у нас.
В книгите си „Бумерангът на злото“ и „Властта на мамона“ Волен Сидеров застава открито на антисемитски позиции, като обвинява евреите за всичко лошо, което се е случило в последните 2000 години в света. Освен това в първата книга той показва завидно количество омраза към Социалистическата революция в Русия през 1917 г. (за която според него също са виновни евреите) и СССР и се опитва да оправдае Хитлер, като дори отрича съществуването на газовите камери.
Безспорен факт е, че голяма част от симпатизантите и членовете на “Атака” също са нацисти, така че ако някоя организация, предвид мащабите на действие и значимостта й, може да се счита за фашистка, то това най-напред е партията на Волен Сидеров. Друг е въпросът, че от началото на кризата в Украйна, Сидеров от призиви „против циганската престъпност“ премина в режим да призовава за „толерантност“.
Въпросът, който задодохме, е риторичен, защото и децата вече научиха, че “Атака” е българското представителство на Кремъл у нас и каквото и да направят т.нар. „националисти“, те няма да бъдат критикувани от руска страна, дори напротив – по повод вдигнатия шум ще получат допълнително рубли като благодарност.
Това е първата страна на лицемерието на Русия. Нека видим втората. След като Русия обвинява България, че не прави нищо за прекратяване на фашистки настроения контингент, можем да обърнем внимание как Кремъл действа по този въпрос. По време на конфликта в Грузия през 2008 г. Москва започна да преследва всички грузинци само защото са такива. А през 2007 г. властта изработва първия си расистки закон – от пазарите на федерацията да бъдат изгонени „инородците“. Пропагандата тогава втълпява на обществото (което впрочем подкрепя този закон), че „инородците“, особено тези от Кавказ, са престъпници по подразбиране, като освен това заемат работните места на руснаците.
Не без значение е една друга вълна на внушаване на расизъм от страна на Путин – по време на първия му мандат той използваше античеченските настроения в обществото в своя изгода, като за всякакви престъпления, включително терористични действия, обвиняваше чеченците, като за някои атентати различни анализатори подозират ръката на ФСБ (наследницата на КГБ). Всичко това отново беше подкрепено с кампания по насаждане на омраза към чеченците.
Не бива да забравяме и младежкото движение „Наши“, което е лично покровителствано от Владимир Путин. От създаването му Западът направи аналогия с „Hitlerjugend“ („Хитлерова младеж“), като нарече “Наши“ „Putinjugend“. В тази организация много от членовете са именно расистки настроени типове, които нерядко бият чужденци по улиците. Излиза, че човекът, който говори против расизма и фашизма, лично покровителства фашистки организации и спомага за приемането на дискриминационни закони.
Отбелязахме, че в доклада се осъжда провеждането на Луковмарш. Ето какво е написано по повод провеждането му през 2015 г.:
„Няколко часа преди началото на Луковмарш неговите опоненти проведоха собствена демонстрация, на която присъстваха десетки хора.
Те държаха плакати с надписи „Не на Луковмарш“. Скандираха „фашизмът не е мнение, а престъпление“ и „фашисти, нацисти и неонацисти са подставени в ръцете на популисти“.“
При отбелязването на факта, че все пак имаше и противници на този парад, Кремъл елегантно изпуска въпроса какви бяха противниците. А те са същите тези хора, които протестираха срещу кабинета „Орешарски“, обслужващ руските власти и олигарси. Разликата в случая е, че за Москва и представителите им в българските власти те първо бяха „соросоиди“, а когато станаха удобни – станаха опоненти на фашистките изяви. Скоро може да станат и „борци срещу фашизма“.
Пропагандата на днешна Русия е прекалено прозрачна. Тя дори да действа на руска територия, няма как да даде значителни резултати на Запад, защото там има свободни медии и хората могат да разберат и другите гледни точки, което означава да бъдат истински информирани. А след като са информирани, единственото, което остава да правят като отклик на пропагандата, е да се усмихнат пренебрежително. Защото дрънкането на оръжия на Червения площади и говорейки за заплаха от фашизъм в XXI век от страна на Запада, е жалко и несериозно. Интересен остава въпросът – след като Западът е Адът, а Русия е Раят, защо никой не емигрира в Русия, а на Запад?
Коментирайте чрез: