(Не)облагаем минимум

Поредният отчаян опит на кабинета Орешарски да си спечели подкрепа е налице – в средата на миналата седмица, ден преди заявения протест на КНСБ, управляващите лансираха идеята доходите до 340 лв. (колкото ще стане минималната работна заплата от 2014 г.) да са необлагаеми – т.е., премахва се данъкът от 10%, с който се задължават всички физически лица. Мотивите са, че така ще се увеличи разполагаемият доход на хората с най-ниски заплати. Планът е през следващата година той да се удържа от работодателите, както досега, а да бъде възстановен на данъкоплатците през 2015 г. наведнъж. Правителството не изневерява на практиката си да обещава и да раздава, а друг да плаща сметката, защото по всичко личи, че то няма да остане на власт дотогава, а следващите управляващи ще запълват дупки и ще връщат похарченото.

Същите лица, нови схеми

Необлагаемият минимум отпадна през 2008 г. Тогава се въведе плосък данък от 10% за всички работещи, независимо от размера на доходите им. Министър на финансите по това време беше същият този Пламен Орешарски, който сега се застъпва за прогресивно облагане. Затова няма да сгрешим, ако наречем това действие популистко и набързо скалъпено, с цел туширане на огромното обществено недоволство.

Мярката тогава доведе до ръст на приходите в бюджета – постъпленията от данъците върху доходите на физическите лица превишават постъпленията от данък печалба на фирмите (корпоративен данък) и се увеличават с всяка следваща година, дори и в условията на криза. За справка, ето как изглежда движението на данъка през годините:

Колко струва този ход сега?

Властимащите твърдят, че въвеждането на необлагаем минимум ще свие постъпленията в държавата със 150 млн. лв. Ако обаче се отчете рискът от укриване на доходи, сумата ще е сравнително по-голяма. Което, от своя страна, може да доведе до сериозни сътресения в приходната и разходната част на бюджета и да увеличи дефицита. В момент, когато всички браншове се борят и щедро получават своя увеличен пай от и без това свития бюджет за 2014 г., един такъв удар по приходната част с непредвидени последствия може сериозно да разколебае икономиката и да наложи вземането на нови заеми. Управлението на БСП и ДПС вече показа, че не знае друг начин за справяне с подобни кризи и можем смело да очакваме необходимост от актуализации още в средата на идната година.

Обещания и последствия

Въвеждането на прогресивно подоходно облагане е залегнало още в предизборната програма БСП и очевидно това е първата стъпка към промяната на данъчната система в България. Но как се прави тя и какви ще бъдат ефектите от нея?

На първо място, тази мярка е много вероятно да доведе до укриване на доходи – голяма част от хората ще започнат да се осигуряват на минимална работна заплата или на непълно работно време – най-често 4 или 6 часа, а “на черно” ще получават повече. На практика правителството не се бори за изсветляване на сивата икономика, а точно обратното – с този си ход я облагодетелства.

Второ, кой е по-богат? Дали работник, който получава 341 лв. и чийто данък няма да бъде възстановен, или друг, който получава 340 лв.? Такава стъпка следва да се обсъди с представители на бизнеса и организациите и да бъде приета едва след задълбочен и открит анализ на предимствата и недостатъците. Трябва да има консенсус по въпроса какъв всъщност да бъде размерът на необлагаемите доходи и дали въобще тази мярка е нужна. За пореден път обаче управляващите действат, без да чуят данъкоплатците и без оценка на риска.

Трето, ще се хареса ли това на потенциалните инвеститори? С всеки следващ ход правителството ги отблъсква – в условията на политическа криза няма как да очакваме чуждестранни инвестиции. А такива резки промени също не помагат особено. Защото макар да сме една от страните с най-ниски данъци, има и други фактори, които са от огромно значение – стабилност и заявка за реформи например. Промяната на работеща мярка е всичко друго, но не и реформа, особено когато е краткосрочна, скалъпена набързо, без ясна идея какво следва.

Четвърто, има ли държавата необходимите ресурси? При въвеждането на облекчението се увеличава възможността за укриване на доходи, което налага засилен контрол и проверки. Възстановяването на данъка също изисква такива мерки. Липсва и ясна представа каква ще бъде процедурата по възстановяването и в какъв срок хората ще получат парите си. Според Йордан Цонев на минимална работна заплата се осигуряват между 250 и 400 хиляди души – има ли НАП възможността да обработи данъчните декларации на тези хора, ако чрез тях ще се изисква обратно данъкът, и колко време ще отнеме това?
Свидетели сме на поредното доказателство, че този кабинет не само не е “експертен”, но и е тотално неспособен да управлява. Вместо да насочат усилията си в ограничаване дела на сивата икономика, намаляване на корупцията и стимулиране на бизнеса, което ще доведе до раздвижване на икономиката и повишаване на данъчните постъпления в републиканския бюджет, управляващите отново хвърлят трохи на най-уязвимата част от обществото, в опит да си спечелят симпатии и още малко време на власт.

Кратък речник:

– плосък данък – наричан още пропорционален – означава, че доходите на всички граждани и фирми се облагат с една и съща данъчна ставка (у нас тя е 10%).

– прогресивен данък – при него данъчната ставка се увеличава с повишаването на доходите (напр. до 2 000 лв. е 10%, над 2 000 лв. – 15%, над 5 000 лв. – 20%).

Публикувано в брой 18 на вестник „Протест“