Основната теза против протестите и изтъкваните причини да няма чуваемост от страна на официалните лица на управлението – министри, депутати и партийни лидери е, че протестите нямат искания, нямат представители и не предлагат алтернатива. Ерго, няма с кого да преговаряме и нямаме върху какви искания да размислим, пък след това и евентуално да ги изпълним, а за капак след нас ще стане още по-зле (тезите в неофициалните канали са ясни – едни лоши хора искат да съсипят България, а това с Пеевски никога не се е случвало).
Тези твърдения са напълно неоснователни и това е ясно за голяма част от участниците в протеста – искането е едно-единствено – оставка на правителството и бързи нови избори, за което няма нужда от официални представители, организация и структура. Също така не е необходимо протеста да предлага алтернатива, нов политически субект или готови решения за бъдещето на държавата. Самото устройство на държавата предполага гражданите да имат контролни функции, затова им е гарантирано правото на мирен протест в Конституцията, след което те да излъчат и упълномощят представители, които да направят промени в съществуващото статукво. Просто и ясно.
Тези твърдения обаче, повтаряни като мантра и мултиплицирани уродливо през каналите за комуникация и информация, които са близки до властта постепенно за 2 месеца изместиха фокуса на протестите и започнаха незабележимо, но успешно да подменят общественото мнение, най-вече сред групите хора, които се информират основно от телевизията и вестниците, и по-малко от интернет, БНР и Дарик. Това обаче ще е тема на друг пост.
И най-опасното, повтарянето на твърденията, че без представители и организация няма да има оставка е капан, за последиците от който управляващите много добре си дават сметка. Евентуално представителство и персонификация на протеста могат лесно да бъдат делегитимирани чрез фалшиви компромати, вкарани във вече готовата схема от кръгове, сороси и конспирации или просто притиснати до стената с добре познатите репресивни средства.
Последиците от непремерени действия, преговори, дискусии, срещи и прибързаност са основната причина протестът да е толкова внимателен, а извънпарламентарните партии, които имат разбирания и цели, близки до тези на протестиращите да действат по безкрайно премерен и ненатрапчив начин.
Кое обаче е доброто и полезното, което може да последва от продължаващите вече 2 месеца протести, извън оставката и новите избори, при условие, че от сега е ясно, че парламентът и статуквото ще се възпроизведат ако не дословно, то до голяма степен по същия начин на следващите избори?
1. Гражданите да яхнат партиите. Парламентът и партийната система са основния инструмент за управление, налагане на решения, промяна на закони, промяна на посока и политики, реформи и всичко останало, което включва управлението на една държава. Неправителствените организации, кръглите маси и срещите по интереси не са политически субекти и като такива могат да имат консултативна или корективна роля и да допълват държавата там, където тя не може или не успява да изпълнява своята роля.
За мен лично най-доброто, което може да се случи, е партийната система да бъде почти изцяло подменена от нови хора – тези, които са по площадите днес, а до вчера седяха в офиси, университетски зали или нещо трето. Партия за 16 години стана мръсна дума, неслучайно и отливът на млади и нетолкова млади, но нормални хора позволи цялостната подмяна на системата – псевдо-ляво, псевдо-дясно и куп фашизирани или бизнес партии, които в крайна сметка обслужват едни и същи интереси, които са частни, а не на всички граждани (да не забравяме, че един депутат представлява всички, а не само гласувалите за него).
Погнусата от политиката, пасивността и силната незаинтересованост точно в слоя, който има капацитет, образование и икономическа независимост е една от причините да се стигне до политическо дъно, равно на това по времето на управлението на Беров и Виденов.
Сега отново има хора, които искат да участват в правенето на политики, вземането на решения и налагането на нови морални норми и върховенство на закона, такива, които виждат нуждата от икономически растеж, основан не на бързи заеми за еднократно социално подпомагане, а на цялостна стратегия, реформи и сериозна работа с десетилетна рамка. Най-важното е – има хора, свободни от зависимости, обременености и мисълта, че успехът и резултатите падат отгоре, а не след много упорит труд и учене.
Инструментът е един – партия, избори, парламент. Оттук насетне трябва да се преодолее естественото отвращение и да се създаде ново дясно, ново модерно ляво, независимо дали чрез нови субекти или масирано навлизане в съществуващите вече. Останалото е работа, отново. Неблагодарен, черен, денонощен труд, гарниран с критики, медийна помия и единствената награда – че си направил света една идея по-добър.
2. По време на протестите се формират лидери и неформални мрежи, трупа се опит и научаваме какво точно е да изпълняваш гражданските си задължения. Тези процеси имах възможността да наблюдавам отблизо в началото на 90те, както и през 97ма, вече като пълнолетен участник в протестите срещу виденовото правителство. Създаването на групи, мрежи и кръгове от хора, дискусиите, раждането на лидери, идеи, действия и дори конфликтите са най-древния социален процес, който впоследствие изкристализира за добро, или за лошо. И това ще се случва тепърва, независимо дали на някого му харесва или не, и дали статуквото се чувства заплашено до смърт, поради което ражда безумия като срещата на вътрешния министър и премиера с рецидивист, маскиран като „легитимен протестиращ“.
Съжалявам, и че на доста хора не им харесва, че някой ще се превърне в лидер, в политик или обществена фигура, но така стоят нещата и време да се научим да правим компромиси с егото си, личните си чувства и разбирането, че „щото всички сме равни, затова никой не трябва да управлява“ в името на една обща цел.
Знанието как да си гражданин също е нещо, което не се учи от учебник, а от опит. И колкото повече усещаш, че имаш властта да спреш вредните решения, да предотвратиш големи несправедливости и че не си сам в това, толкова повече тепърва ще излизаш, за да изпълняваш полагаемите ти се функции на гражданин. За капак вече си осъзнал, че фейсбук активизма и пасивността „защото от нас нищо не зависи“ не работят, а злото ще те застигне, колкото и да си заравяш главата в пясъка.
Всяко едно измамно очакване, внушение или опит да се вкарат протестиращите в роли от сегашната пиеса е само пречка пред постигането на непосредствените цели и разсейване на всяка една бъдеща сила, която би променила тъй удобния баланс в работещата система.
Публикувано в брой 5 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: