Между редовете на една сюрреалистична предизборна програма
Едно изречение от предизборната платформа на БСП се губи сред „конкретиките“ за светло бъдеще, но всъщност говори много за щенията на амбициозната партия. То звучи така: „За БСП спасението от безработицата е преди всичко в реиндустриализацията на страната и в развитие на производството“.
Какво означава „индустриализация“? Изграждане на едромащабна машинна промишленост и свързаните с нея интензивно производство на енергия и развитие на металургията. Не е логично бедна на енергийни ресурси страна като България да развива подобен икономически приоритет. Едра промишленост, която разчита само на вносни суровини, няма как да бъде ефективна. Едрата промишленост води до струпване на работоспособно население в едни райони и до обезлюдяване на други. Да не говорим за безвъзвратното екологично замърсяване на цели региони. Традициите и съвременните тенденции съвсем естествено налагат развитието на друг мащаб на производство и други отрасли на икономиката, и определят едрата промишленост като нелогична.
Налага се изводът, че това е поредният некадърен план, скалъпен по навик и инерция от миналото. Самият факт, че се говори за „реиндустриализация“, където „ре“ означава повторение, подсеща, че скритите подбуди за въпросното „спасение от безработицата“ се крият в миналото. Индустриализацията вече се е случвала в България, при това с ускорени темпове. Не като част от стратегия, базирана на прагматични икономически механизми, а в резултат на политически решения, наложени от братския СССР, където още от 20-те–30-те години на миналия век тече грандиозна индустриализация с цел да се настигне и задмине Запада.
Проблемът е в това, че освен енергийни ресурси и промишлени суровини, с каквито огромната страна разполага неограничено, са нужни също достатъчно човешки ресурси за разделение на труда и прилагане на непазарни техники (например още производства за създаване на средства за производство). С влагането на мащабни човешки ресурси възниква нуждата от издръжката им и съответното производство на потребителски стоки. За запушването на подобни дефицити от човешки ресурси и стоки в съветската икономика още в края на 40-те години се впряга с всички сили нашата народна република. Следва капитално строителство и уедряване, финансирано от СИВ, и към нас потичат тонове евтини суровини (например желязна руда) в замяна срещу готова продукция (например стомана от Кремиковци), при това с бонус – вкусни чушки и домати или пък едросерийна еднотипна текстилна конфекция. После всичко е известно – след краха на икономиката на социалистическия блок за нас остават или неефективни заводи, потънали в дългове и с невъзможна перспектива, чиито активи са обект на разграбване, или купища скрап; остават също територии с концентрация на безработно население и съсипана природна среда.
Да погледнем към днешните наследници на играчите от миналото! През 2011 г. Путин започва да говори за „нова индустриализация“ в Русия и дори има разписан план. След горчивия ни опит с българската индустриализация най-логичният въпрос, който следва, е дали този план не е намерил отражение във въпросното изречение от предизборната платформа на БСП. Няма съмнение в това, особено след като човек прочете следващото изречение: „Разчитаме нашата външна политика и дипломация да насочат своята дейност освен към европейските пазари и към страни с устойчив висок растеж“. Тази плоска обвързаност на икономическите приоритети на БСП с външната политика отново засилва предположението, че за Станишев и другари светът се върти около оста АЕЦ „Белене“.
Публикувано в брой 9 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: