Терминът “жълта преса” се появява за пръв път през 1896 година в Съединените американски щати. Негов автор е Ървин Уордман, редактор на “New York Press” по това време. С израза той оприличава два конкуриращи се вестника – “The World” и “New York Journal”, които тогава воюват за правата върху една хумористична картинка на момченце с жълта ризка, известно с ироничните си и забавни коментари. Баща на този тип журналистика обаче е не кой да е, а Джоузеф Пулицър. По това време ролята й не е била само да се рови в кирливите ризи на известни и неизвестни личности или да бълва измислици за тях, а и осветляването на тъмната страна на властта и скандалите и зависимостите около властимащите.
У нас тя се появява в началото на 90-те, когато възникват и мутрите, силовите групировки, показните убийства, поп-фолкът и други подобни символи на прехода, привличащи интереса на обществото.
Направете си следния кратък експеримент – попитайте няколко човека около вас четат ли жълти вестници и сайтове и гледат ли тв-реалита и формати, където “звезди” се излагат, пеят, танцуват, реват или крещят с цел да забавляват аудиторията. Около 70% ще ви отговорят, че не го правят, защото това са простотии, глупости и измислици и не им вярват. 20% ще ви кажат, че го правят, но за забавление, не защото приемат всичко написано или видяно за истина, а само да се посмеят и да поцъкат възмутено как може да се пише/излъчва такава помия. И едва 10% ще си признаят, че го правят, защото “щом го пише/дават го по телевизията, значи е вярно”. Да се чуди човек тогава как така тиражите на таблоидите у нас надхвърлят двойно и тройно тези на сериозните издания и как “Биг Брадър” и подобните му формати приковават вниманието на повече от милион зрители всяка вечер.
Защо го правим обаче? Защо надничането под завивките на известните ни доставя такова удоволствие и с отворена уста поглъщаме всяка дребна, грозна подробност за тях и отделяме от времето си, за да го правим? Защо се интересуваме повече от развода на Валери Божинов и Николета Лозанова, отколкото от източването на КТБ, интеграцията на бежанците, здравната реформа или състоянието на образователната система? Защо ни интересува нечий неуспех и се радваме, когато прочетем за него, а не собствения ни такъв и как да го преодолеем?
Истината е, че голям процент от хората живеят доста скучно. Ставане рано сутрин, еднообразна работа цял ден, която в повечето случаи се изразява в хабене на нерви и енергия за общуване с други нервни и/или енергични индивиди, после опит за прибиране в задръстванията, пазаруване за вечеря, домашни задължения, деца… Трепетно очакване на петък, въпреки че така или иначе нищо различно и съществено не правят през уикенда, тъжно въздишане в неделя вечер, че пак идва понеделника. Още по-трепетно очакване на заплатата, която свършва след има няма два-три дни. После стискане и броене на стотинките до следващата. При повече късмет почивка на морето през лятото за една седмица на разпадащо се бунгало и с пълен с провизии багажник на колата, че да излезе по-евтино. Непрестанен кръговрат на мизерията, проблемите, празните делници и уикенди. Това обяснява донякъде защо вечер след работа се заковават пред екраните в очакване на поредното риалити или прелистват страниците на вестник за 40 стотинки с ШОКиращи заглавия, където виждат, че и “богатите също плачат”. Че също имат проблеми, нерви, драми и трудности, въпреки че са известни и успели до някаква степен. Така едно благо става на душата, едно по-леко, изчезва комплексът за малоценност, кога осъзнат, кога не. Спи се по-лесно и спокойно с мисълта, че “има и по-зле”. Освен това по-приемливо се понасят ежедневните несгоди с идеята, че това е временно, че един ден ще бъдеш известен, успял, богат и това, което ти се случва в момента, е временно. Така надничането в личния живот на звездите е с цел да откриеш част от себе си в тях, както и да се заимства част от битието, нагласите, мисленето, облеклото им дори и да се приложи в личния живот, за да има поне малка допирна точка със света на знаменитостите. Блянът по известността на един не малък брой от обикновените хора е добре дошъл за продуцентите у нас и така ставаме свидетели на нелепи изпълнения в редица музикални и не само формати. Отделно от това в интернет пространството гъмжи от клипове и селфита на всякакви кандидати за слава, в които се опитва да се демонстрира… каквото и да е, стига да попадне в хрониките. А това е напълно възможно да се случи – кратък преглед на светската хроника показва, че доста от известните у нас са известни… с това, че са известни.
Не е тайна и че афинитетът към клюките и пикантериите е присъщ на почти всяко човешко същество. Колкото по-пиперливо и скандално, толкова по-добре, независимо дали се отнася до това с кого се прибра вчера съседката, защо се карат братовчедът и жена му, с кого си чати във фейсбук колежката от съседното бюро или пък кой с кого се е сбил в чалготека за честта на някоя фолкдива. Коментирането на живота, постъпките, външността, победите и провалите на другите формира по-голямата част от ежедневните разговори, били те реални или виртуални. Навлизането в интимното пространство на околните е начин да се разведри собственият оскъден или липсващ личен живот. Ако няма кого да обсъждат, притеснително голям брой от хората няма да има за какво да си говорят въобще. Освен това удоволствието да се сподели подробност за някого, която никой друг не знае, автоматично ги прави Колумб, открил Америка, или Паисий Хилендарски, написал “История Славянобългарска”. Дали е вярна или не въпросната подробност няма никакво значение, просто защото потребителите й въобще не се интересуват от това. Важното е да е интересна, скандална и злепоставяща този, за когото се отнася. Затова и у нас изобилстват жълти вестници, сайтове, съдържащи “hot”, “kliuki”, “senzacia”, “skandalno” и други подобни в заглавието и множество уж-не-такива списания, бълващи интервюта със светски личности, снимки от сватбите, домовете и вилите им, искрени и лични техни изповеди и равносметки, срещи и раздели. Сутрин и вечер в метрото, трамвая или автобуса на път за работа набързо се разлистват подобни еталони на журналистиката и хоп – вече има за какво да злорадствате с колегите. В обедната почивка пък се попрочита някой и друг сайт, че да има на фас паузата тема за раздумка – “и какво като има пари, гледай с каква грозна рокля е тука, моята е в пъти по-хубава, макар и от Илиянци, а и така зле й седи, язък че толкова пари е потрошила”. И други в тоя ред на мисли.
Разцветът на жълтата преса до голяма степен е подпомогнат и от традиционната такава. След напрегнатия делник средностатистическият гражданин иска да се прибере и да разпусне, за да презареди батериите и да се подготви за следващия ден. От малкия екран обаче го заливат новини за фалирали банки, самолетни катастрофи, убити деца, намерени в куфар, пребити баби и дядовци за 20 лв, заметресения, потопи, апокалипсиси и всякакви ужасии. Новинарските емисии започват с ‘’Добър вечер’’, а после един час обясняват с репортажи и коментари защо не е добра. Интернет медиите и вестниците не правят изключение. Всичко това изнервя, стресира и плаши. Наличието на толкова много информация често води до изгубването в нея и накрая – до отказът да се поеме и осмисли. Затова по-лесно и ненатоварващо е да се вперят уморените очи и глава в някое риалити, където се разиграват циркове, драми и любови, или пък в издание, бълващо жълтини. Ако за едни това също е не по-малко обременяващо, то за други е почивка, тъй като не се налага да се мисли, да се задълбава, а просто изключване от реалността и едно садистично забавление в края на деня. И няма как да бъдат обвинявани затова – всеки има нужда да “изключи” от време на време, а средствата за масова информация не акцентират на позитивните новини.
Често вторачването в успехите и най-вече провалите на известните и не само личности е с цел да се намери оправдание за собствената пасивност, безучастност, демотивация и отказ да се полагат усилия, да се търси развитие и да се поставят и постигат цели. “Пари при пари отиват” и “Е тоя като е успял, та к’во, гледай го как се издъни/не е щастлив/има си проблеми” са изрази, които характеризират едно садистично удовлетворение, че няма смисъл да се влагат сили, време и енергия в реализация, защото тя е въпрос на късмет, пари и връзки. Опитът на другите, най-често несполучливият, е извинение номер едно да не направиш опит ти. Просто защото е много по-лесно – поемането на отговорност за себе си и собствените ни живот, постижения и падения хич не е характерно у нас. Обстоятелствата и другите е по-лесно да обвиним.
Търсенето определя предлагането. Жълта преса ще има, докато има кой да я потребява. Докато се четат пасквилите, отварят сайтовете и гледат риалитита. А читатели и зрители винаги ще има.
Коментирайте чрез: