Що е то демографска криза и има ли тя почва у нас?

0
снимка - Иво Орешков
снимка – Иво Орешков

Новородени

Ще започна този материал с числа и суха статистика, колкото и да ни е писнало от нея. А ни е писнало, защото никак не ни радва. Точно обратното – натъжава ни.

През 2013 година в България са родени 61 365 бебета. През 2012 г. те са били 63 891, през 2011 г. – 71 402, през 2010 г. – 75 513, 2009 г. – 81 572.*

За сравнение – най-много са проплакали през 1950 г. – 182 571. През 1946 г. те са 179 226. В бурните за прехода години са съответно 105 180 през 1990 г. и 64 125 през 1997 г..

Смъртност

Оглавяваме и класацията за смъртност в ЕС – 15 на 1000 души. През 2012 г. починалите са 109 281 души, през 2011 г. – 108 528, през 2010 г. – 110 165.

Работещи

И последни цифри – процентът на лицата под трудоспособна възраст (0 – 17 години) през 2012 година е 14.4, в трудоспособна (18 – 64 години) – 61.8, а в над трудоспособна (над 65 години) – 23.8.

Мрачна картина

И без тези данни знаем, че демографската ситуация в страната никак не розова. Че се раждат все по-малко деца, че населението застарява, че цели райони са обезлюдени, а младите хора бягат или в градовете, или… в чужбина.

Причините за все по-малката раждаемост не са една и две. И са взаимосвързани. Една от тях е именно застаряването и намаляването на населението. За да има бебета, трябват млади хора, които да ги създават. Те обаче, от своя страна, за да създават потомство, следва първо да имат условията за това, второ – да са тук, в България. А броят им намалява, все по-малко се присъединяват към групата на трудоспособните, а все повече излизат от нея. Колкото повече застарява едно население, толкова повече се обременява социалната система и съответно има нужда от хора, които да работят и да плащат данъци. Делът им обаче намалява и в един момент ще се окаже, че няма да има кой да акумулира средства за пенсии.

Условията за нормален живот и отглеждането на деца в милата ни родина обаче далеч не са благоприятни. Вярно е, че сме една от малкото държави, в която майчинството е две години. Само че ако през първата година се изплаща 90% от брутното трудово възнаграждение, получавано през последните 18 месеца, то през втората сумата е 340 лв. (от януари тази година). Сума, крайно недостатъчна, освен ако другият член от семейството не получава високи доходи. Има я опцията майката да се върне на работа. Тогава хем ще получава заплата, хем половината от тези 340 лв. Само че трябва да намери на кого да повери детето. А това никак не е лесна задача. В яслите местата са кът – или трябва да си се записал още преди да си планирал бебето, или да стискаш палци да извадиш късмет, или да прибегнеш до “връзки”. Баби също няма – те все пак трябва да работят, докато навършат 60 години, освен ако не поемат майчинството. Остава вариантът частна ясла или детегледачка, който обаче е доста скъп и малко семейства могат да си го позволят. Този проблем се задълбочава с порастването на детето – отново ограничен прием в детски градини и училища поради недостига на място.

Работеща жена

В същото време, макар да сме 21 век и да си говорим за равенство между половете, за една жена е доста по-трудно да се реализира, особено когато е майка. Две години отсъствие са доста дълъг период, особено при някои професии. При кандидатстване за работа обикновено с предимство са дамите без деца, тъй като се предполага, че те по-често ще се ползват болнични и отпуски, а това не се харесва на работодателите. Освен това е длъжна да ги уведоми писмено, че е забременяла, а не просто да представи първия болничен лист, в противен случай не се ползва със закрила от уволнение или съкращение.

Здравният статус на българите също не е завиден. Здравеопазването у нас продължава да залага на самото лечение, а не на превенциите на заболяванията. Неправилният начин на хранене, стресът в ежедневието, вредните навици оказват сериозно влияние върху организма. Много от двойките имат репродуктивни проблеми (около 270 000). И въпреки че държавата отпуска средства за ин витро, все повече и повече в последните години, те са крайно недостатъчни. А семействата, решили се на осиновяване, се сблъскват със сериозна административна бариера, която обикновено ги отказва от това им начинание.

В последните години се наблюдава и увеличаване на възрастта на раждане на първо дете (често и единствено), все повече жени се решават на тази стъпка около 27-30 години Причините – завършват висше образование на около 25 и се впускат в търсене на работа и реализация, което отнема няколко години. Като прибавим и трудностите при намирането на партньор – нежният пол преобладава, силният е дефицит, картинката се допълва.

Влошената икономическа обстановка все пак си остава една от основните причини за намалената раждаемост. Хората нямат сигурност. Не знаят ще имат ли работа утре, къде ще живеят – в населеното място, в което са се установили в момента, или в търсене на възможности ще се преместят. Дали да обитават жилище под наем, или да изтеглят кредит и да си имат свое. Дали ако изтеглят кредит, ще могат да го изплащат. Оттам и съмненията ще успяват ли да се грижат за наследник – ще могат ли да му предложат нормални условия на живот. Не просто да го нахранят и облекат, но и да му осигурят достъп до качествено образование, до култура, равен старт и мотивация. Всичко това води до отлагане на създаването на потомство във времето с надеждата да настъпи по-добро такова. Все повече са и семействата, ограничили се до едно дете следствие на всички тези фактори.

Прави ли държавата достатъчно? Не. Видимо е за всички. Посочва проблемите, но не запретва ръкави да ги реши. Продължават да се бавят належащите реформи в сектори като здравеопазване и образование. Не се дава зелена светлина на младите и предприемчиви хора, бизнесът се гърчи и е зает да оцелява, не и да се развива, което би довело до икономически растеж, по-високи доходи, повече заетост, а оттам и до повече българчета.

Работещият и сигурен човек може да създава деца.

Отделно не се работи в посока стимулиране на раждаемостта. Като под стимулиране нямам предвид само увеличаване на обезщетенията за майчинство и детските надбавки, а справяне с проблема с липсата на места в ясли, детски градини и училища, с отпадането на голяма част от българчетата твърде рано от процеса на образование, с тоталната криза на ценности в обществото ни – семейството вече не е толкова голям приоритет и вярата в него е сериозно разклатена, все повече жени и мъже избират кариерата за свой приоритет. С трудноститие, които срещат майките при връщането си на работа след две години грижи за бебе или намирането на такава. Може да се въведат разни облекчения за работодатели, които подкрепят служителките си майки – изграждат детски център във фирмата, дават им възможност за гъвкаво работно време и други подобни мерки. За да не се окаже, че след 50 години няма да има кой да работи, за да има бизнес, икономика, пенсии и… българи.

 


*Според електронния регистър на ражданията в България и НСИ.

Публикувано в брой 26 на вестник ,,Протест“

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Leave A Reply

Потвърдете, че не сте робот *