Миналата седмица президентът Плевнелиев ме изненада с предложението си за референдум, който да се проведе заедно с евроизборите и с него суверенът да се произнесе по основни въпроси от избирателния ни процес. Консултативно. Т.е. произнасянето няма да има силата на закон и няма да може да се изпълнява веднага. А въпросите са дали да се гласува мажоритарно, дали да има електронен вот и дали гласуването да е задължително. Важни и спорни теми в българското общество, които 75% от гражданите (по данни от предаването „Референдум“ от 04.02.2014г.) считат, че трябва да се решат с народно допитване.
Апостолът Васил Левски ни е завещал много ясно принципите на свободната и демократична държава. „Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а царя и неговите закони.“ Всички народности „ще бъдат равноправни във всяко отношение“, а след освобождението „ще спадат под един общ закон“, който „ще се избере с висшегласие от всичките народности“. Т.е. „висшегласието“ е очевиден отговор на всеки въпрос за начина по който трябва да се управлява страната, ако искаме тя да бъде демократична дори по стандартите на нашите възрожденци от 19-ти век.
Заветът на Апостола не би могъл да бъде по-невалиден от днес. Днес срещу предложението за референдум на Президента се излиза с аргумент, че това било политическа игра за вдигане на изборната активност, което било в интерес на 2 партии. И с него излизат партиите от управляващата коалиция – БСП, ДПС и Атака. Този аргумент може и да е верен – т.е. наистина 2 парии да имат интерес от повече избиратели до урните през юни, но той е толкова циничен и зловещ, че просто недоумявам до къде е стигнала наглостта на политиците и как не успяха да си вземат генерална бележка от събитията това лято…
Това е аргументът на „нисшегласието“ – колкото по-малко хора участват в изборите, толкова по-добре. А понеже броят гласоподаватели касае легитимността на властта, а тя, от своя страна, касае съществуването въобще на демокрацията, аргументът на нисшегласието е довод срещу народовластието и народния суверенитет. И всичко това се прави публично и последователно. И недвусмислено – основната ти задача е да намаляваш избирателната активност от години насам, а после се чудиш защо протестират хората срещу нелегитимното ти управление и питаш, а вие що не гласувахте? Наглост, наглост, безочие, безобразие…
Така и с предложения референдум. Хората искат да се произнесат и да изберат, искат да има информационна кампания, за да знаят и разбират, искат да усетят, че управляват страната си. Но не – „аргументът на нисшегласието“ в момента носи от 10 кладенеца вода, за да ни убеди как този референдум е най-голямото бедствие за страната. Първата кофа изляха с тезата, че той се инициирал, видите ли, в интерес на няколко партии. Което е вярно, но не значи, че не е И в интерес на гражданите и демокрацията.
След това продължават с „Не са това въпросите“ – неправилно формулирани, не питат за най-важното, противоконституционни и т.н. Това е нелепо: хора, знайте – този референдум ще е „консултативен“, както казах най-горе. Това значи, че въпросите може и да не са най-прецизните и най-точните, може и да противоречат дори на Конституцията (което не е вярно в настоящия случай), това не е проблем. Защото идеята на този тип референдум е народа да се произнесе как иска да бъде, да покаже волята си, а политиците после да изпълнят като приемат закон или да изменят Конституцията. Другият вид референдум е такъв, който съдържа конкретно и самоизпълнимо предложение, което автоматично става закон след положителен вот.
Ще слушаме много доводи и как от референдума няма смисъл – нищо нямало да последва, политиците пак щели да си приемат каквото си искат и така нататък. Друг интересен подход е да се пренесе дебата от това дали да има допитване или не към отговорите на конкретните въпроси. „Ти да не би да си за задължително гласуване, че искаш референдум?“. Това е смешно и елементарно – аз съм против задължителното гласуване, но съм много ЗА народа да каже дали да го има или не.
Забавно ще е да слушаме и аргументите за сложността на зададените въпроси и как алтернативите в миналогодишния референдум за АЕЦ „Белене“ не били трудни за разбиране. Разбирате ли, хората не знаели какво искат и щели да гласуват за глупости – едно вярно твърдение, с оглед наличието на толкова мърша в Парламента, но невалидно като довод срещу провеждането на референдуми. Безотговорното гласуване се лекува с отговорност, сиреч още гласуване.
В крайна сметка, трябва да се запитаме: чия е отговорността за липсата на легитимност на публичната власт? КОЙ се опитва постоянно да налага „аргумента на нисшегласието“? Да отвращава хората от политика и демокрация, за да играе по-удобно игрите си? Чрез компромати и кал да се водят предизборни „битки“, а не с дебати и съгласие е рецепта за нелегитимност и недемократичност. Референдум ще се проведе, колкото и да се опъват, защото българският народ се събуди и пожела да вземе властта в ръцете си.
Трябва да се знае обаче, че оставката ще е само стъпка първа към лекуване на българската демокрация. Тя ще е хубавият бой, от който политическата класа разбира, за да промени поведението си. Защото очевидно от дума не разбира…
Публикувано в брой 26 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: