Цинизмът в страната ни е стока в изобилие. Поради широкото си разпространение той прави впечатление само на единици. Всички останали са тотално привикнали с него и вече дори не го забелязват. Превърнал се е в норма. В началото на новата 2015 година една новина се завъртя за много кратко в медийното ни пространство и изглежда също не направи впечатление на никого.
Новината за една госпожа, бивш заместник-министър на правосъдието, която без капка свян ремонтира ведомствено жилище с пари на всички нас – българските данъкоплатци. Името ѝ е Сабрие Сапунджиева, а държавата, разбира се, е България.
Историята започва през далечната 2002 година, когато на кадъра на ДПС е отпуснато ведомствено жилище за ползване в кв. „Витоша“. Жилището с площ 98 кв. м. е собственост на държавата и в частност на Министерството на правосъдието. Още през есента на миналата година стана ясно, че Сапунджиева е ремонтирала служебното жилище с държавни пари, отклонени от фонда за подобряване на условията в затворите. Срещу близо 50 хиляди лева са поставени 150 метра кабел, монтирани са 68 контакта, подменени са 15 кв. м. дограма и са поставени външни щори, изшкуркани и лакирани са 66 кв. м. гардероби, поставени са 60 кв. м. ново паркетно дюшеме (145 лева на кв. м. с монтажа) и още три страници описание на извършената дейност. И за капак на всичко към онзи момент въпросната госпожа не заема държавна длъжност от година и половина. Солидарност в най-чистия ѝ вид!
Според имотната ѝ декларация до Сметната палата Сапунджиева и съпругът ѝ притежават 75 хил. евро заедно, като тя отделно има още 49 хил. лева. Двамата притежават две къщи с дворове в Якоруда и етаж от къща пак там. През годините е дарила и апартамент на дъщеря си. След ремонта тя поисква да купи апартамента на пазарна цена, защото нямала свой. Ако все още не усещате абсурда на тази история, вероятно имате роднински връзки с въпросната госпожа.
Историята не свършва дотук. Министерството на правосъдието изпраща сигнал до главния прокурор на България. Г-н Цацаров обаче изобщо не е впечатлен от явните нарушения – подаденият сигнал е препратен в най-ниското възможно звено на правоохранителните институции – 4-то РПУ в гр. София. Министерството сезира и областния управител на София, който трябва да предприеме действия по извеждането на Сапунджиева от служебното жилище. Тук процедурата умишлено е забавена, така че Сабрие да може да си „намери“ нова държавна работа.
„Намира“ я в лицето на Административния съд София-град. Тук тя е назначена като съдебен секретар на временен щат от председателя на съда Радостин Радков. Разбира се, отново в нарушение на правилата – назначена е без нужното допитване до ВСС. Според Радков той е бил подтикнат преди всичко от съжаление – заради социалното ѝ положение и заради тежкото ѝ здравословно състояние. И за да бъде абсурдът пълен – Сапунджиева излиза в болнични още в първия си работен ден. Въпреки това е налице изпратено писмо до Министерството на правосъдието с молба да не бъде гонена от жилището. Аргументът – новата ѝ държавна работа. Показателно е, че няма случай на даден държавен апартамент на съдебен секретар, който на всичко отгоре работи на временен щат. Според правилата за разпореждане с имотите на правосъдното министерство предимство се дават на семейства с повече от две деца, самотни родители с непълнолетни деца, семейства с две деца, когато и двамата родители работят в системата на МП или органите на съдебната власт, семейства с едно дете. Разбира се, в България правилата са създадени единствено за да се нарушават и нищо чудно да станем свидетели на прецедент – държавното жилище да ѝ бъде преотстъпено за повторно ползване.
Сабрие Сапунджиева повдига няколко важни въпроса. Първият от тях е – дали случаят ѝ е единствен и уникален? Има ли други дребни тарикати, които са се наредили на държавната хранилка и харчат държавни средства за ремонт на жилища, които дори не са техни? Нужно е мащабно разследване на органите на МВР и прокуратурата за установяване на други подобни нарушения. Говорим си за източване на държавни средства в немалък размер. В състояние на задълбочаваща се финансова криза подобни течове на държавни пари са абсурдни. Разбира се, тук не включваме фактора „желание“ за справяне с проблемите. Защото циничната постъпка на Сапунджиева със сигурност се е случвала с мълчаливото съгласие, на моменти дори и поощрение, на не един или двама висши държавни служители и институции. Вторият въпрос е – готова ли е държавата да употреби същата доза солидарност към някой случаен и обикновен гражданин, изпаднал в подобно състояние – без жилище и работа и в лошо здравословно състояние. От имотната декларация на Сапунджиева става ясно, че тя притежава няколко имота, които са напълно достатъчни за нормален живот. Историята за влошеното ѝ здравословно състояние изглежда като съшита с бели конци. Изобщо не са малко случаите, в които обикновени граждани са изхвърлени от ведомствените жилища поради наглед абсурдни причини. Някои от тях може би са изхвърлени, защото някой политик е имал мераци към апетитните имоти? Разделението между управляващи и управници става все по-абсурдно, а с него нараства и несправедливостта и недоверието. На всички ни е омръзнало от двойния аршин, с който се мери, когато става въпрос за висшите държавни служители и нормалните граждани.
Най-добрата противопоставка на цинизма е надеждата, колкото и изтъркано да звучи това. Независимо от тежките удари, които ние, нормалните граждани на България, понасяме всеки ден, не бива да губим надежда и търпение. Представете си една България, която е правова държава не само по Конституция, но и в действителност. Престъпниците са в затворите, държавните средства не се източват от знайни и незнайни хайдуци, правосъдната система работи и е ефективна, органите на МВР и прокуратурата вършат съвестно работата си и съблюдават за нормалното протичане на обществените отношения. Достатъчно е всеки един от нас да направи малка крачка за осъществяването на всички тези идеали. И така, крачка по крачка, докато заедно извървим целия път. Надежда има – тя е във всеки един от нас. Просто не трябва да я оставяме да бъде заличена от ширещия се навсякъде цинизъм. И въпреки всичко – България ще пребъде!
Коментирайте чрез: