Кой и за какво се бори – Реформаторски блок

Редом с листите на партиите, борещи се за нашия глас и място в Парламента на изборите през октомври, ще разглеждаме и програмите им – какво обещават, как ще го постигнат, с какво прекаляват… Смятаме, че е редно да не гласуваме по симпатии, за лидери и лица, а за политики. Работещи такива. В това издание на рубриката ще разгледаме програмата на „Реформаторски блок“.

На пръв поглед програмата на Реформаторския блок радва с ниски нива на популизъм – конкретните предложения за решаване на конкретни проблеми преобладават над плоските и отдавна изпразнени от смисъл обещания за светли бъднини. И тук обаче липсва яснота по много от изброените точки – реформите са посочени, но отново не става ясен механизмът по който трябва да се реализират. Да разгледаме програмата по сектори:

Започваме с може би най-болната тема – Съдебната система. Тук е взета под внимание дългогодишната препоръка на Венецианската комисия, да бъде създаден Висш прокурорски съвет, който да е отделен от Висшия съдебен съвет. Целта е да се прекрати кадруването между съдии и прокурори. Резултатите от подобно разделяне са донякъде непредвидими, но все пак даваме положителна оценка на предложението. Друг плюс в програмата е вече пре-пре-пре-преекспонираната операция ,,Чисти ръце“, или така наречената ,,лустрация“. Доста в тон с предложението щеше да е ако в разградската листа на РБ не бе попаднал ДС агентът Владимир Матеев. С въпросния гаф обаче няма да ви занимаваме сега, а и Матеев вече се оттегли. Останалите предложения на РБ спрямо съдебната система обаче са силно противоречиви. Първо е обещано премахване на политическото влияние над съда и прокуратурата (неясно как), а после са предложени мерки, които на практика само биха го усилили. Например НС да има право да прекратява предсрочно мандата на главния прокурор, а ВСС, съдът и прокурорите да се отчитат пред депутатите за (не)свършената работа. Не е ясно как подобно ,,дърпане на уши“ би намалило политическия натиск над съдебната система и как точно главния прокурор теоретично би повдигнал обвинение над хора, които държат трудовата му книжка. Останалите предложения вече са чисто пожелателни – Прокуратурата щяла да стане европейска, щяла да започне да бори корупцията по високите етажи, за назначенията вече щяла да се носи персонална отговорност и т.н. Не става ясно как.

Предвиждат се промени и в МВР. Предлага се намаляване на излишната администрация (твърдо сме ,,за“), координиране между различните звена (пак сме ,,за“, но не става ясно как ще стане) и изчистване на излишните функции от МВР, чрез отделяне на някои служби. Последното обаче едва ли би допринесло за намаляването на администрацията или за по-добрата координация, даже напротив – повече служби водят до по-размита отговорност. За съжаление не липсват и ,,цветлинйовчевски“ популизми, от сорта на ,,за всяко населено място – полицай“. Надяваме се жандармерията да не окупира отново селата.

В раздела с външни работи няма нищо, което да не сме чували – Шенген, електронни услуги за българите в чужбина, по-добра колаборация с ЕС, по-голяма независимост от Русия. Като цяло – проевропейска линия. Т.е. слагаме плюс тук.

В сектор Отбрана има смислени предложения – например дългосрочна стратегия, относно вероятните заплахи за националната сигурност или създаването на консултативни съвети, които да намалят корупцията при сделките с военна техника. Други предложения, като това за възлагането на новите военни разработки на български научни организации, звучат по-скоро нереалистично. Обещава се и обновление на бойния арсенал на армията и цялостно модернизиране. Откъде ще дойдат средства за това, не става ясно. Споменава се и ,,новата заплаха, наречена тероризъм“, но липсва каквато и да е стратегия за справяне с нея.

Администрация – тук партийните лобита ще бъдат борени с въвеждане на ясни професионални критерии и стандарти за назначенията. Планира се и създаването на регулатор за целта – Държавна административна комисия (ДАК). Идеята звучи интересно, но не става ясно кой ще пази самата ДАК от партийни лобита, няма ли тя да се превърне в пореден фасаден инспекторат и удобна маша за властимащите. Затова оставаме скептични, поне докато не се изясни методът за назначения в нея и не се обясни как ще се гарантира политическата ѝ независимост.

В сектор Регионално развитие предложенията са за повече власт на общините и финансова децентрализация. Звучи смислено, но общините са добре известен терен за злоупотреби и подобен ход със сигурност би бил приветстван от местните обръчи от фирми. Ще се стимулира и провеждането на местни референдуми. Отново нелоша идея, но пак с уговорката, че трябва да се въведе балансиран критерий, относно свикването им. В случай, че е прекалено занижен, съществува опасност дядо Х от село У, да прави ежеседмично общинско допитване, относно съседската ограда.

Конкурентноспособност – доста болна тема с оранжев оттенък. Тук се предлагат законови промени, целящи по-прозрачното сключване на договори за обществени поръчки. Планирани са и някои облекчения за средния потребител. Предлага се още НС да назначава състава на всички регулаторни органи след публичен дебат, а КЗК да започне да си върши работата съвестно, при това публично. Как обаче, ще я накарат да го направи – не става ясно.

При ,,Труда и социалната политика“ пожеланията преобладават над конкретиката. Малцинстата щели да се интегрират чрез образование, социалните помощи щели да са обвърани с различни отговорности и задължения, пенсионното осигуряване пък щяло да стане по-справедливо, а майките щели да получат алтернативни трудови модели. Все красиви приказки, но не оставаме с впечатлението, че в РБ имат каквато и да било идея за реализирането им наяве. Щеше ни се да видим и по-конкретни мерки за борбата с безработицата, но явно ще е за другите избори.

Що се касае до бизнес климата, малко сме скептични към идеята им стартиращия бизнес от разрешителен, да минава на уведомителен режим – в крайна сметка и сега кой ли не стартира такъв и не е лошо да има определени критерии. Подкрепяме идеята да се въведе Закон за фалита на физически неща – години наред очакваме да се случи това. Не ни е ясно как ще мотивират инвеститорите у нас, което са записали в програмата си  – видно е, че само ниски данъци не стигат.

В сектор ,,Енергетика“ от РБ се обявяват против ,,Южен поток“, поне в настоящият му вариант и ,,за“ два нови реактора в АЕЦ ,,Козлодуй“. Слагаме плюс и за идеята да се изработи стратегия за енергийна независимост. Разбира се, отново има и неясни точки – говори се за някакъв строг контрол от държавата по въпроса с монополите и по въпроса с ценообразуването, но не става ясно как ще се осъществява той. Вкарани са и една-две откровено популистки фрази, като ,,Подпомагане на енергийно бедните“.

Земеделие – тук одобряваме идеята да се направят промени в Държавен фонд земеделие, които да намалят административната тежест над кандидатите по програми. Останалите точки обаче пак са в зона ,,добри пожелания“ – прозрачно усвояване на средства, равноправие между фермерите, стимулиране на биопроизводството. Как ще се гарантира? С какви мерки? Пак не пише.

В Туризма пък стратегия направо си липсва – разбираме, че предлагат обособяването на отделно министерство и, че ще подобряват инфраструктурата около културните забележителности. Споменава се и някакъв регистър на туристическите атракции. И това е всичко – нито дума за наболели проблеми в сектора, като реставраторските извращения в Яйлата например.

В сектор Транспорт виждаме добри намерения и никаква идея как да се осъществят. Проблемът БДЖ щял да се разреши по ,,най-изгодният за данъкоплатците начин“. Кой е той обаче? Велотранспортът щял да се развива. По какъв начин? Има ли изградена стратегия? Зеленият обществен транспорт също щял да бъде стимулиран. Как? Изграждането на магистрали и второкласни пътища, чрез еврофондовете, щяло да продължи. Ще се гарантира ли прозрачността в конкурсите най-сетне? Като цяло добри предложения, на които обаче отново гледаме скептично.

Образование и наука – отделено е специално внимание на този сектор и е изготвена кратка програма на четирите му сфери. В предучилищното образование се говори за някаква система за финансиране и контрол. Друго не става ясно. Ролята на семейството в организацията и управлението щяла да се засили. За 50-ти път питаме – по какъв начин? При училищното образование също сме със смесени чувства. Радваме се, че не се прокламират популистки увеличения на учителските заплати. Говори се за изготвянето на нормативен акт за статуса на българския учител, както и за някакъв тип система за валидация на учителската компетентност. Как обаче професията, ще бъде направена по-привлекателна не става ясно. Споменава се и създаването на нова независима система на инспектиране. Звучи добре. Как обаче ще я направим независима и кое ще и е новото? Не се знае. Набляга се още на етническата интеграция и образованието сред ромското и турско население. При висшето образование отчитаме положително предложението за рейтингова система на финансиране. Отделено е и специално внимание на връзката между университетските кадри и нуждите на бизнеса. Нито дума обаче за най-очевидните проблеми – безвремието в университетите, все по-западащото ниво на преподавателите там, липсата на свежи кадри, сгромолясващите се с всяка изминала година критерии за прием и още по-плачевните критерии за дипломиране. В науката отново се отделя внимание на връзката с бизнеса, реформа в дейността на фондовете и стратегическо финансиране. Отново доста общи фрази, на които трудно бихме гледали с доверие.

В здравеопазването също има неяснотии, но пък си личи, че тук стратегия има. Срещаме познатите предложения за електронни здравни карти, премахване на направленията, както и други – регионални здравни консорциуми, оптимизация на болничната мрежа и създаването на по-малки конкуриращи се фондове, които да покриват дефицитите на НЗОК. Споменава се за промяна на статута на НЗОК и нов начин за оценяване на труда на здравните работници. Отново има доста въпроси, но като цяло вдигаме по един палец тук.

В сектор култура също си личи, че има конкретна визия – разделянето на четири основни направления, създаване на Национален фонд култура с децентрализирана структура и на Фонд българско кино. Споменава се за програма за опазване на историческото наследство, но докато не я видим на бял свят няма да бързаме с положителните отзиви.

В Околна среда и води няма нищо толкова интересно и иновативно – опазване на зоните в ,,Натура 2000“, изграждане на пречиствателни станции и пр. Незапознатият читател обаче изобщо не би разбрал от програмата, че в последните месеци половин България се издави – нито думичка за Мизия или Аспарухово. Нито думичка за пълният батак със стопанисването на водните басейни, нито думичка за почистването на коритата и изграждането на превантивни мерки против наводнения. Голяма черна точка тук.

В иначе интересни области като Медийната свобода и Спорта не намираме нищо друго освен общи приказки. Вярната посока е посочена, но оставаме с впечатлението, че в РБ си нямат представа с какви средства да тръгнат към нея.

Завършваме с раздел Гражданска активност – където ни се обещава широко гражданско участие във властта, публични дебати и дори прокарване на законопроекти от страна на граждани. Слагаме плюс тук и ще следим внимателно дали заявките, ще се спазват.

Обобщение – в крайна сметка въпреки всичките кусури, програмата на РБ може би е на най-високо ниво от тази на всички останали партии. Най-малкото към избирателите не е подходено, като към стадо овце, които могат да се излъжат с популистки приказки. От друга страна в много от секторите си личи неяснота и сякаш е действано на принципа: ,,Да им кажем това, което искат да чуят, пък после ще мислим как да го изпълним“. Надяваме се час по-скоро този подход да се промени, а вътрешнопартийните дрязги най-накрая да престанат, за да се превърне РБ най-после в реална опозиция на статуквото. Защото все още не е такава.