Красен Кралев – Министерството на спорта вероятно е най-изстрадалото министерство в последните години. Беше подлагано системно на какви ли не гаври, а през директорския му стол се изредиха тортаджии, професори по синтаксис и прочее хора, нямащи нищо общо със спорта и тотално незапознати с проблемите му.
След двата месеца нормалност при Жени Раданова (която въпреки символичния си престой и липсата на опит успя да спре скандалната сделка с ремонта на Зимния дворец) сега отново е време за веселба. Със задачата да „оправи“ спорта този път се заема варненският бизнесмен Красен Кралев – скромен медиен магнат. Доскорошен собственик и на рекламна агенция „МАГ Адвъртайзинг“, която от 2009 г. насам има 18 млн. лева приходи от обществени поръчки. Преди време беше кандидат-депутат с партията на Христо Ковачки – ЛИДЕР. Някогашен състезател по лека атлетика и бивш президент на ПФК „Черно море“. С други думи – пореден крупен бизнесмен, получаващ достъп до разпределението на многомилионен министерски бюджет, или просто малко по-soft версия на Делян Пеевски. Можем само да запалим по една свещ за българския спорт и да се помолим да издържи и това издевателство.
Лиляна Павлова – никаква изненада, Министерството на регионалното развитие и благоустройството отново си е нейно, след като през 2011 година го пое от Росен Плевнелиев. Не можем да ѝ отречем, че не изкара лош мандат по време на управлението на ГЕРБ. А в момента хич няма да ѝ е лесно – повежда битка за спрените еврофондове по едноимената програма на ЕС. Говори по бойковски за магистрали и саниране нон-стоп, чак писва, но пък има доста хъс, дано се справи. Иначе дамата е възпитаник на Университета за национално и световно стопанство и е била експерт и мениджър в куп проекти и звена – програма ФАР, ИСПА и др. И тя като госпожа Танева бързо напредва и се развива по стълбицата, дано е благодарение на качествата си. Успех ѝ пожелаваме на новия стар пост.
Меглена Кунева – Кунева очевидно постигна своето – взе си министерско кресло (даже специално ѝ измислиха едно), стана вицепремиер и вкара РБ във властта. Всичко това обаче бе сторено на доста съмнителна цена – преговори с ГЕРБ напук на избирателите, напук на предизборните обещания, напук на цялата партийна идеология (ако изобщо РБ още има такава). Вече втръсналият принцип „Власт на всяка цена“ унищожи напълно доверието в Блока и го направи по-нестабилен отвсякога – няма да е изненада, ако той се разпадне много преди края на мандата. И един от основните виновници за това е Кунева. Но пък ще я погледаме отново как министерства. Enjoy.
Николай Ненчев – Министерство на отбраната. Лидер на БЗНС, по образование юрист. Началник на кабинета на вицепрезидента Тодор Кавалджиев през 1997–2002 година, кандидат за президент през 2011 година. Как земеделец ще се справи с хаоса в сектора никак не ни е ясно. Все повече изостава той в целите си да отговаря на изискванията на НАТО и да получи по-голям бюджет. Реформите там са не просто наложителни, а доста закъснели, и трябва силна ръка да управлява. Господинът твърди, че я има, получи и подкрепата на служебния министър Велизар Шаламанов. Малко сме скептични, но му даваме кредит на доверие.
Николина Ангелкова – ново министерство, нов късмет. Изтегли го тя. Поема току-що сформираното Министерство на туризма. Сега, да започнем с това, че покрай всички каши в енергетиката и икономиката, когато секторът беше под шапката на МИЕТ, сякаш беше малко пренебрегван, но чак отделно министерство със съпътстващите го разходи ни се вижда излишно. Това обаче е друга тема, да се върнем на Ангелкова. Тя също е с богата биография – юридически съветник в парламентарната Комисия по регионална политика и благоустройство, стажант в Главна дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия, ръководител на звено „Контрол, комуникация и координация“ към министъра на регионалното развитие и благоустройството, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, служебен министър на транспорта, съобщенията и информационните технологии до вчера. Не можем да коментираме има ли качествата за поста, тъй като още не сме наясно какви ще са приоритетите на новото министерство, но като цяло е приемлива кандидатура.
Петър Москов – Москов се точи за въпросния пост още от началото на преговорите, затова не е изненада и че накрая го получи. Но пък на хартия изглежда подходящ – анестезиолог по образование, сравнително млад в политиката. За разлика от Лукарски притежава висок кредит на доверие и заплахата да го изчерпа напълно – столът, на който сяда, е един от най-горещите и неудобни в правителството. Москов трябва тепърва да доказва, че няма да е поредният безпомощен министър, който отчаяно се опитва да запушва огромните дупки, а че има ясна визия и ще е готов най-накрая да прави реформи, при това непопулярни. Ще му е много, много трудно обаче.
Румяна Бъчварова – още един вицепремиер, поема и коалиционната политика, и държавната администрация. Една от трите тетки, водещи преговорите на ГЕРБ с останалите партии за съставянето на правителството. Експерт по социология, беше и шеф на кабинета на Бойко Борисов по време на предишното му управление. Между другото, говори се, че е нейна идеята за референдума за изборната реформа, чийто инициативен комитет оглави служебният премиер Георги Близнашки – целта му е била именно намиране на допирна точка между ГЕРБ и РБ, за да се стигне до прегръдката им днес. Приема се за доста близка до новия стар премиер. Очакваме идеите за подобряване качеството на работа на държавната администрация и най-вече – намаляване бройката ѝ, че май ни е в повече. Конкретно за тази област сме не с едно, а с две наум. Относно коалиционната политика – тук може и да успее да се справи с дърпането на юздите на партньорите, показа характер по време на преговорите.
Проф. Тодор Танев – хич няма да му е лесно на човека, взе един от най-копаещите на дъното сектори. Той е новият министър на образованието. Обаче силно вярваме в него – едно от малкото смислени назначения. Проф. Танев е член на Гражданския съвет на Реформаторския блок, дългогодишен преподавател, създател на катедра „Политология“ в Софиийския университет, автор и на няколко книги. Издигна ни се още повече в очите, след като в знак на протест срещу водача на листата на РБ в Хасково – Станислав Иванов, избра да заеме последното ѝ място. Не се сещаме за по-подходящ кандидат и му пожелаваме успех.
Теменужка Попова – енергетика. След като земеделец поема отбраната, логично е счетоводител да поеме енергетиката. И не, не е никак смешно. Една от най-болните теми в държавата, бездънната яма, цъкащата бомба, попада в ръцете на недостатъчно подготвен човек. Сериозен професионалист очаквахме да е начело на сектора, човек с подходящо образование, опит в сферата и намерение наистина да свърши нещо. А Петкова е завършила Счетоводство и контрол в Университета за национално и световно стопанство, досега е била финансов ревизор и финансов експерт в Столичното управление „Държавен финансов контрол“, директор на дирекция „Организация и извършване на инспекционната дейност“ в Агенцията за държавна финансова инспекция, впоследствие и директор на самата Агенция, зам.-министър по финансите в служебния кабинет. До последно се спрягаше името на Делян Добрев за поста, кое избута дамата едни гърди напред – не ни е ясно. Никому известна личност, която дори няма образованието и опита да застане начело на енергетиката. Минус от нас, подозираме, че ще прокарва нечии интереси. Дано ни опровергае.
Томислав Дончев – един от малкото министри, на които може да бъде даден нов кредит на доверие, но само при съответните уговорки. Предишният мандат на Дончев като министър по управление на средствата от ЕС започна на третата година от програмния период и то с тежко наследство от тройната коалиция. Затова и премина под мотото: „Спасяваме каквото можем, няма време за реформи“. Резултатът – много еврофондове наистина бяха спасени, а Баце режеше лентички наляво и надясно. Страничният ефект обаче – пълен хаос в сектора. Ненормални условия за кандидатстване, непрестанно променящи се критерии, тромави процедури, море от „бюрокращина“ за кандидатите, безкрайно чакане за оценка, отказващи се бенефициенти, постоянни съмнения за злоупотреби и нагласени конкурси, наказателни процедури от ЕК и пр., и пр. Сега сме в самото начало на програмния период (стартирал тази година) и оправданията за бързане и за тежко наследство вече не минават – очакваме освен ПР, фанфари и откривани по три пъти магистрали да бъдат проведени и реформи, при това реални и адекватни. Ще се осъществят ли – отново предстои да разберем.
Христо Иванов – Министерство на правосъдието. Наследи поста от себе си. Голям товар пое, обаче му гласуваме доверие. Доста деен и принципен. Завършва Право в Софийския университет, специализира в САЩ, бил е координатор проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите, Програмен директор е на Български институт за правни инициативи и чрез него доста мъти водата на съдиите. Бори се за така належащата реформа в сектора, сега има възможност и да я осъществи. Преди няколко дни каза: „Или ще я започна, или ще напусна“. Влезе от квотата на Реформаторския блок. Ние му вярваме и смятаме, че това е едно от наистина разумните и точни назначения. Стискаме му палци да успее да види каузата си реализирана.
Още коментари за новите министри може да видите тук
Коментирайте чрез: