Текстът е от блога на автора – www.economistbg.blogspot.com
Изборите в неделя произведоха, както се изрази лидерът на „България без цензура“, „политически трупове“. Основните губещи в тези избори бяха двама. Първите са БСП с колосалния отлив в доверието на избирателите им, а вторите… за пореден път социологическите агенции с неточните си прогнозни резултати. Казвам за пореден път, защото в кратката демократична история на страната е имало може би два или три вота, които са съвпаднали в пълна степен с обявените при избори проучвания. Така въпросът купени ли са социолозите в България отново разбуни обществените духове. В последните няколко дни редица знайни и незнайни експерти и псевдоексперти се упражняваха в риторика по темата, като в крайна сметка всички сатанизираха социолозите и ги поставиха в образа на най-корумпираната прослойка в обществото. Въпреки че като дипломиран социолог винаги съм се възмущавал на хора от бранша, продаващи не само своето достойнство, но и това на своите колеги, трябва да внесем няколко допълнителни уточнения.
Защо предизборните резултати се различават от следизборните такива?
Социологически проблеми
На първо място разминаване в резултатите може да дойде от различните методологии, по които социологическите агенции изготвят своите проучвания. За да бъде едно проучване представително за населението на страната, то трябва да осигури равен шанс на всички имащи право на глас да попаднат в изследваната извадка. С други думи изместване на резултатите може да бъде получено от изместване на извадката, която се прави при провеждане на проучването.
Значение има и начинът на формулиране на въпроса, който се задава към респондентите при провеждане на проучването. Стандартният и най-често срещан въпрос е: „Ако изборите бяха днес, за коя политическа сила бихте гласували?“. Той има и различни свои разновидности, които понякога могат да доведат до объркване на респондентите, а оттук и да бъдат дадени неточни отговори.
От друга страна разминаване може да дойде и от некоректна работа на самите анкетьори, които да не спазват изискванията, които са им зададени за подбор на респондентите, попадащи в извадката. Всяка агенция има свои филтри за проверка на качеството на работа на анкетьорите си, но дори и те не дават стопроцентова гаранция.
За да бъдат изчистени всички тези проблеми, Българската социологическа асоциация проведе преди няколко години дебат по темата, чиято цел бе да бъдат уеднаквени методологиите, които се използват за измерване на предизборните нагласи. Това бе необходимо, тъй като именно зад тях се криеха и оправдаваха агенциите, които представяха нереално високи резултати за една или друга политическа сила.
Не на последно място идва и стохастичната грешка на оценката. Това означава, че посочените проценти, които се представят, не могат да бъдат възприемани като реално точните стойности. Например ако, да кажем, дадена агенция представя данни от проучване, според което за ПП ГЕРБ ще гласуват 27%, а грешката е 2%, то точният процент е в интервала +/-2% от посочения или между 25% и 29%.
Политически проблеми
Друг аспект на промените в предизборните резултати идва и по линия на самите респонденти. С изключение на ДПС и някои малки националистически формации, политическата реалност показва, че няма партии с голям дял на твърдия си електорат. В това число дори и БСП вече не може да разчита на своите пенсионери, които първите 15 години от демократичното начало чинно гласуваха под строй за червената идея. Всяко социологическо проучване прави моментна снимка, актуална към датата на провеждането му, на обществените нагласи и очаквания. Прибавяйки към това и непостоянността в политическите нагласи на респондентите, то картината често се оказва по-динамична и от момента на снимката; до момента на представянето ѝ в медийното пространство тя може да се измени. Именно липсата на твърд електорат придава голяма тежест на провежданите политически кампании. Ако предизборните кампании не носеха гласове, то нямаше да има нужда да се хвърлят стотиците хиляди левове за реклами и срещи с избирателите. Просто всичко щеше да е ясно месеци преди провеждането на вота.
От всичко казано дотук става ясно, че шансът различни агенции да оповестят еднакви проценти за политическите сили е минимален. А разлика от един или по-нисък процентен пункт е много трудно да се запази при всички. В данните на една агенция разликата може да бъде 0,5 пр.п., но при друга тя да нарасне до 2 пр.п. Така че варирането на процентите е напълно нормално. Особено при близки нива на подкрепа в обществото това би възпроизвело при една агенция дадена политическа сила да води, а при друга – нейният опонент.
Защо се манипулират предизборните нагласи?
Предизборните проучвания са силен инструмент в ръцете на политиците и политическите ПР-и, защото те могат да донесат допълнителни гласове на партията. Това обикновено се случва по две причини. Първата е даване на близки резултати между две взаимно противопоставящи се политически сили. В нашия случай ГЕРБ и БСП. Малките разлики между тях обикновено се комуникират към избирателите по два начина. Първият е, че конкретната политическа сила има шанс да победи своя опонент, но за да се случи това, гласът на всеки е от изключителна важност. По този начин се активизират избирателите, които не смятат, че един глас (точно техният) е от съществена полза и са решили да не отидат до урните или смятат, че в този ден имат по-важна работа. Вторият е използването на омраза и агресия към опонента. Ако не гласуваш, другите ще ни победят. Като цяло този подход събужда и мобилизира периферията на гласоподавателите на партията. Все пак трябва да се направи и уточнението, че този подход е нож с две остриета и може да бъде използван със същата сила и посока от политическия опонент.
Другата причина, поради която се прибягва до манипулации, е даване на шанс на малки партии. Един от основните проблеми, с които се сблъскват политиците, опитващи се да привлекат електорална подкрепа, е, че гласоподавателите казват: Според проучванията вие нямате шанс да прескочите предизборната бариера. Защо да гласувам за Вас тогава, като нищо няма да можете да промените? Именно тук изкуственото напомпване на подкрепа се използва ефективно от малки формации и по този начин те събират по-голям брой гласове.
Как да познаем коя агенция ни лъже?
Манипулирането на общественото мнение чрез некоректни предизборни данни се случва по два начина. Първият е със създаване на агенции еднодневки. Те се създават няколко месеца преди изборите и започват усилено да произвеждат предизборни проучвания за нагласите на обществото, в които тенеденциозно да дават завишени резултати за определена политическа сила. Всяко тяхно проучване е широко тиражирано в национите медии. Могат лесно да се разпознаят подобни начини за манипулиране, като се замисли човек как никому неизвестна агенция е отразявана в национални телевизии и ежедневници. Медиите внимават на кого дават трибуна. Все пак ако Вие като читател пишете и изказвате активно мнение във форуми на медии, защо никой не ви е поканил досега да коментирате изборите? Разбира се, както вече стана явно през последните години, след като се заплаща, всяка информация може да бъде отразена и всяко мнение – взето под внимание. След приключване на изборите тези агенции изчезват по същия мистериозен начин, по който са се появили.
Стигаме и до същинската платена социология.Определена партия плаща на вече наложила се в общественото пространство от години социологическа агенция, която да завишава резултатите ѝ. Всъщност процесът тук е малко по-сложен от това, което се представя. При разработването на ПР-стратегиите преди изборите и по време на предизборните кампании, политическите сили използват услугите на социологически агенции, за да могат точно да идентифицират най-наболелите проблеми на обществото и да изградят своите предизборни платформи върху тях. Също така и да следят какви са отзивите от техните кампании и тези на конкурентите им. Това показва, че социлогическите агенции, които си позволяват да моделират предизборните резултати от проведени проучвани в полза на една или друга политическа сила, са обвързани с нея още преди началото на самия предизборен процес и произвеждат повече от едно проучване до настъпване на самия вот. Най-често манипулациите варират в рамките на стохастичната грешка. (Все пак не е толкова лесно и евтино да накараш агенция с изградено през годините в публичното пространство име да посегне върху коректността на своите данни.) А представители на тези агенции в края на предизборната кампания се хвърлят в словесна защита на своите клиенти, като основно говорят в медиите за голям потенциал за ръст и победа при провеждане на изборите. Друг интересен момент тук е и навикът на тези социолози да поднасят на медиите данни от проучване ден или два преди деня за размисъл, като в тях акцентират за обрат на ситуацията, което отново е насочено към мобилизация на периферната част от гласоподавателите на определената политическа сила.
И така, бяха ли купени социолозите за Евровота?
След всичко, казано дотук, и разглеждане на резултатите, то близките и почти равни предизборни резултати между двете основни политически сили изглежда, че са били манипулирани. В същото време обаче реално една партия няма как да купи всички социологически агенции, за да ги накара да предоставят еднакви данни. Отговорът тук по-скоро се крие в залозите на самите социолози за изборите. С настъпването на икономическата криза бизнесът в страната прибягна до съкращаване на разходите си, а тези за проучвания бяха на първи места в списъците. Това доведе до сериозно размерите на сектора и направи участията им в обществени поръчки жизнено важно за тяхното оцеляване. Да припомним, че само преди няколко години бяхме свидетели на публична кавга между шефките на две социологически агенции именно за манипулации в участието в обществени поръчки. А обществените поръчки се възлагат от държавата, която се управлява от правителство съставено от БСП. Публична тайна е, че ако има желание, определен кандидат ще спечели определена поръчка, ако не, няма да се случи. Изхождайки от тук, може да се направи изводът, че всъщност резултатите на социолозите може да са били леко завишени, но едва ли е било под натиск, а просто бяхме свидетели на нежелание на социологическите агенции да влизат в конфликт с властта именно поради страх да не загубят бъдещи договори. Всъщност, както споменах по-горе, подобно изравняване на предизборните резултати е нож с две остриета и това най-вероятно е въздействало по-силно мобилизиращо за ГЕРБ, отколкото за БСП. Подобна бе и ситуацията на предсрочните избори от миналата година – ГЕРБ и БСП отново бяха с почти идентични резултати при всички предизборни проучвания от всички агенции.
Кой печели от дискредитирането на социолозите?
Естествено печеливши са само политиците. След като се наложи публично мнението, че социолозите и проучванията им са платени и манипулирани, много по-лесно ще бъдат подвеждани избирателите да гласуват за партии, които нямат шанс да преминат 4-процентовата бариера на парламента. Но все пак и малкото гласове са им достатъчни, за да се прескочи по-ниската летва от 1 процент за държавна субсидия или да се пренасочат гласове от политически опонент към друг без шансове за победа. За съжаление не се наблюдава и засилено желание от страна на всички социолози да изчистят опетняваното си име и всичко попада в порочния кръг на незнанието на кого да се довериш и вярваш.
Публикувано в брой 40 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: