Докато у нас през последния месец се бяхме вторачили с досада във формирането на поредната Коалиция за спасение на България™, сякаш почти не забелязахме, че съседна Румъния се разтресе от огромен корупционен скандал с широк международен отзвук. В северната ни съседка това далеч не е новост – в последните години почти ежемесечно гърми по някое ново разкритие за корупция в която и да е обществена сфера. Този път обаче мащабът е толкова главозамайващ, че местните медии нарекоха скандала „най-голямата корупционна афера на прехода“. Замесени са всички правителства и по-големи политически партии през последните десет години, а нанесените щети се измерват с деветцифрени суми.
За какво всъщност иде реч – оказва се, че всеки румънски кабинет в периода 2001–2012 г. (без значение от цвета) е сключвал неизгодни договори с някои от посредниците на Microsoft в страната за компютризация на държавните училища. Договорите са за десетки милиони евро, а огромен процент от тях потъва в знайни и незнайни офшорки под формата на комисионни. За пример – само за единия от договорите на стойност 54 млн. евро, 20 от тях са разпределени към различни фирми и лица, участващи в сделката. Отделно – според прокурорите Microsoft предоставя продуктите си на местните дистрибутори с 47% отстъпка от пазарната цена. Те от своя страна са ги продавали на държавните учреждения с близо 50% надценка. Допълнителни милиони са изтичали и под формата на компютри фантоми. През 2011 г. например закупените лицензи са 179 259, което е с точно 72 990 повече от реалната бройка на компютрите в училищата по това време. Успоредно с „Майкрософтгейт“ върви и друга афера – през 2004 г. е сключен договор с германски филиал на Европейския авиационен консорциум за обезпечаване сигурността на 3147 км. държавна граница. Общата стойност на сделката е 700 млн. евро, а според прокурорите около 15% от цялата сума е заминала за комисионни. Общите злоупотреби от всичко изброено дотук се изчисляват на почти 100 млн. евро.
На мушката са взети 9 бивши министри – понастоящем депутати, сенатори и дори един евродепутат. От тях трима са бивши министри на образованието, четирима – на комуникациите, по един – на финансите и на генералния секретариат. Обвиненията им не се изчерпват само с корупция, а включват още и търговия с влияние, злоупотреба със служебната длъжност и пране на пари.
Цялата история започва още в средата на 2013 г. след поредица сигнали от американското ФБР за парични злоупотреби. Румънската агенция за борба с корупцията стартира разследване, като оттогава досега е проследено движението на парите на над 40 фирми и са разпитани около 80 души от страната и чужбина. Разкритията бяха огласени едва в началото на октомври тази година – само ден преди старта на кандидат-президентската кампания в страната. Обстановката в обществото се нажежи допълнително от опита на депутатите тихомълком да разпуснат Парламента за месец, без да са гласували свалянето на имунитета на заподозрените в скандала. В крайна сметка номерът не мина и първият от тях – бившият комуникационен министър в периода 2010–2012 г., Валериан Време, вече се раздели с имунитета си. Процедура е задействана и срещу останалите.
Деветимата бивши министри обаче са само каймака на аферата. Парите от комисионните водят практически навсякъде – политици и партии с всякакъв цвят, местни крупни бизнесмени, известни имена от IT сектора, генерали и служители от системата за сигурност на страната. Дори името на сегашния министър-председател – Виктор Понта, се появява в разследването, но засега доказателствата са недостатъчни за повдигане на обвинение срещу него. Мащабът и многообразието на аферата са толкова големи, че се очаква разследването, обвиненията и делата да се точат с месеци, дори и години.
Вероятно на една част от вас вече им потекоха лигите до земята, представяйки си цялата тази история, развиваща се на наша територия и с главни действащи лица българските политици. Друга част от вас пък сигурно в пристъп на патриотизъм само са изсумтяли едно презрително: „Аматьори!“, по адрес на румънските депутати. Обществото ни по правило е вперило жаден поглед някъде на Запад, чете, гледа и слуша как стават нещата в „белите държави“. Попива информация и непрекъснато прави паралели с Англия, Франция, Германия, САЩ, Швейцария, дори Исландия, ако щете. И в подобни сравнения няма нищо лошо, макар голяма част от тях да са изкривени от различната култура, история, демографска и социална структура. Ето ви обаче Румъния – на един хвърлей разстояние. Страна, с която до огромна степен притежаваме еднакви характеристики и с която преспокойно и с чиста съвест можем да правим сравнения, паралели, меридиани и пр.
С румънците ни приеха едновременно в ЕС, заемаме последните две места по бедност там, а политическите ни среди вонят от километри на развалено. При това в първите ни години на членство ситуацията отвъд Дунав се оценяваше като в пъти по-ужасна, а докладите на ЕК по адрес на Румъния приличаха на открит картечен огън – хладни, сурови и написани с безпрецедентно остър и недипломатичен тон. Безмилостната критика обаче изигра положителна роля в северната ни съседка, особено за най-болната тема – независимата съдебна система. Прие се национална антикорупционна стратегия, обособиха се три основни агенции, които да я изпълняват, и бе прокарано специално законодателство, което да регулира дейността им. В крайна сметка трите агенции заработиха ефективно и действително взеха страха на румънския политически елит.
Първата от тях е Генералната антикорупционна дирекция (DGA). DGA е звено към Министерството на администрацията и вътрешните работи и има едничката цел да се бори с корупцията само в рамките на това ведомство. Независимостта ѝ е гарантирана от двойната субординация – агенцията е подчинена не само на министъра на вътрешните работи, но и на прокурорите, повдигащи обвиненията. С помощта на DGA румънското МВР постепенно се изчиства от корупция – вече дори пътна полиция трудно взима рушвети.
Втората агенция е Националната агенция за интегритет, носеща невинната абревиатура – ANI. Хрисимото име обаче не трябва да ви заблуждава – ANI е методична и зла агенция, която местните политици искрено ненавиждат. За нея управляващите не се делят на цвят и възраст, а единствено на корумпирани и некорумпирани. Основната ѝ задача е да се рови в имотните им декларации и да търси несъответствия, конфликт на интереси и злоупотреби. А такива, оказва се, Господ е дал в изобилие – т.нар. „track record“ (списък с решени случаи) на ANI нараства лавинообразно, като над 80% от повдигнатите от агенцията обвинения са потвърдени по-късно и от съда. Независимостта ѝ се гарантира от специален надзорен съвет, който на няколко пъти досега е успявал да предотврати политически натиск над агенцията, защото (май вече го споменахме) местните политици мразят ANI и се опитват непрекъснато и всячески да възпрепятстват дейността ѝ.
Истинският им кошмар обаче не се казва ANI, а Национална антикорупционна агенция (DNA). Специалитетът на тази агенция са мащабните корупционни измами на средно и високо ниво („Майкрософтгейт“ е почти изцяло нейно дело). DNA е специална структура към Държавната прокуратура на Върховния касационен съд и в последните години вилнее като отвързано побесняло куче – до момента е изправила пред съда 28 депутати и над 100 кметове или зам.-кметове, като голяма част от тях вече са с ефективни присъди. Говорим за бивш министър-председател, множество екс-министри, депутати от властта или опозицията, председатели на партии, влиятелни бизнесмени. Миналата година дори все още действащият министър на транспорта получи петгодишна ефективна присъда.
Сигурно вече се чудите как политиците са позволили подобен сценарий? Не са – всяка реформа е постигната с огромен граждански и обществен натиск. Политическата класа в Румъния и до днес води жестока и яростна ответна борба, а методите, които използва, често надминават по наглост и безочие дори тези на българските им колеги. Достатъчно е да си припомните скорошния опит на румънските депутати да прокарат абсурдния законопроект, който имаше за цел да ги снабди със суперимунитет и да забрани всякакво разследване за корупция и конфликт на интереси спрямо тях. По подобен начин в периода 2008–2010 г. се правеха непрестанни опити за намаляване правомощията на АNI и DNA. Един от най-ключовите моменти обаче бе през 2012 г., когато страната се тресеше от невиждана политическа криза, а Парламентът безпрецедентно атакува Конституционния съд, отказа да се съобразява с решенията му и гласува орязване на някои от основните му права. Междувременно над всички конституционни съдии бе оказан смазващ натиск, при някои и под формата на смъртни заплахи. Ситуацията дотолкова излезе от контрол, че тогавашния президент на КС – Аугустин Зегрян, изпрати зов за помощ до ЕК и след няколкоседмична борба КС все пак удържа на натиска (кхъ, кхъ… проф. Токушев? – бел. ред.). Случилото се обаче показа, че политическата класа в Румъния се чувства все по-притисната в ъгъла и макар войната още да не е спечелена, светлина в тунела вече се вижда.
В екипа ни напоследък тайно се прокрадват езически учения, твърдящи, че трябва да има повече позитивизъм в материалите ни. И въпреки че авторът им е яростен противник, очевидно рано или късно всички клякат под обществения натиск. Затова и той ще завърши с позитивно уточнение. Статията няма за цел да е поредната, която ви втълпява колко сме зле, нито да сочи назидателно с пръст към „белите страни“, нито дори да ви вменява идеята, че сме такива загубеняци, че даже и румънците ни изпревариха. Напротив – целта ѝ е да ви покаже как страна, доста сходна с нашите условия и обстановка, от която ни дели всичко на всичко една река, успява да постигне резултати. Без Отечествени революции™, Въоръжени въстания™, Хвърчащи павета™, Горящи парламенти™, Бой по еничарите™, Народни бесилки™, Заветите на Ботев и Левски™, Синовете на Тангра™, Дъщерите на Перун™ и пр., и пр. клишета, които циркулират из публичното ни пространство. А чрез изцяло демократични инструменти, безотказен и непрестанен обществен натиск и борба по всички законни и конституционни фронтове. Или с други думи – работа. Вероятно звучи много по-весело и лесно да си устроиш революция или да чакаш партийната месия да те „оправи“, но се предполага, че четвърт век трябва да е достатъчен, за да се разбере, че нито първото, нито второто ще се случи някога. А може би само трябва да започнем да разсъждаваме с простата и пресметлива логика на ANI – политиците не се делят на цвят и възраст. Делят се на корумпирани и некорумпирани.
Коментирайте чрез: