Попадали ли сте на човек, който заема различни, взаимоизключващи се позиции по определен проблем? А между различните позиции приказва общи приказки, без никакъв смисъл, демонстрирайки компетентност и задълбоченост по темата. А случвало ли ви се е да зависите от такъв човек? Например неговата позиция да ви е необходима, за да може да действате и да решавате проблема. Тогава става истински неприятно – знаете, че трябва по някакъв начин да хванете надутия позьор, с нещо да го принудите или подкупите, да ви остави от един момент нататък да си вършите работата. Какво е мнението ви за такъв човек? Може да го мислите за страхливец, за използвач, за хитрец. Но в никакъв случай не го уважавате и не ви е приятно да си имате работа с него.
През изминалата седмица управляващата политическа класа в България най-сетне излезе с позиция по анексирането на Крим от Русия. Месец след руската инвазия на полуострова и повече от седмица след формализирането й чрез проведен референдум в окупираната територия и гласувания в руската Дума. Българските политици го направиха чрез заседание и огласена впоследствие позиция на КСНС. Както показва и самото му име, КСНС е съвещателен орган, чиито решения практически не задължават институциите да действат в съгласие с тях. До този вариант се стигна, след като стана ясно, че парламентът няма да гласува позиция по въпроса, а основните парламентарни сили заеха изчаквателна позиция по въпроса. До провеждането на Съвета при президента БСП не огласи свое официално решение, а в официалната позиция на ГЕРБ се атакува „позицията на БСП“.
Хаотични послания по темата отправи и българското правителство. Първоначално външният министър беше сред първите политици от ЕС, посетили Украйна след смяната на властта и дали подкрепа на новото, непризнато от Русия правителство. След бурна реакция на собствената му партия и изказвания на проруски позиции на политици от АБВ, които силно допаднаха на душите на социалистическия електорат, правителството внесе „баланс“ в собствената си позиция. При свое посещение в Брюксел на въпрос на руски медии дали България би наложила вето на решение на ЕС премиерът отговори по начин, потвърждаващ тази хипотеза. Разбира се, Орешарски не пое отговорност за думите си, а се скри сред „една голяма група страни срещу едностранни широкомащабни санкции“.
Така се стигна до КСНС при президента. Напълно вникнал в духа на събитието, Волен Сидеров докара няколко автобуса електорат и проведе гротескно събитие пред Президенството. Не е по силите ни да вникнем в посланията за „европедерастия“ и твърдението, че президентът искал „да обявим война на Русия“. Този път дори на Бареков му стана неудобно и не поднови мандата си към „честния политик“ Сидеров да го представлява пред президента.
На самия Консултативен съвет останалите парламентарни политически сили и участвалите в него държавни институции постигнаха консенсус по обща декларация. В нея се изразява подкрепа за териториалната цялост и суверенитета на Украйна и се декларира непризнаване на проведения в Крим референдум. Русия храбро не се споменава в декларацията, не се коментират и никакви санкции, които ЕС наложи или предвижда да наложи спрямо Русия. Затова пък са залегнали препоръки към украинските власти да „спазват правата и свободите на всички свои граждани от всички етно-религиозни групи“.
Още по-интересно беше изказването на лидера на парламентарната опозиция Борисов, който заговори за това, че не трябва „да се впускаме в крайни позиции „за“ и „против“ Украйна и Русия“. Освен това, в характерен стил за един бивш треньор на националния отбор по футбол, коментира вредите за туризма, ако „руски и американски кораби кръстосват на миля от плажа ни“. Още по-неразбираеми са думите му за „рисковете пред интерконекторите в следващите 5-10 години“. Става въпрос за същите интерконектори, които правителството на Борисов за 4 години не изгради, въпреки газовата криза в навечерието на мандата му. За капак Борисов говори за рисковете „средствата от ЕС за Украйна да отидат в олигарсите“. Туристи, военни кораби, интерконектори и олигарси – едно почти безсловесно послание, което внушава на електората, че трябва да се снишаваме.
В крайна сметка КСНС със сигурност постигна целта си – не каза нищо и не стана ясно как ще действа България при ескалиране на руската агресия срещу Украйна, нито как според страната ни трябва да реагира международната общност на завладяването на територия на суверенна държава. Практически парламентарните политически сили избягаха от своята конституционна отговорност да изразят позицията на България и предадоха щафетата на правителството да участва незабелязано на всички форуми, на които становището на страната ни ще бъде очаквано.
Практически българските институции отчаяно искат да се скрият и да не загубят благоволението нито на руската страна, нито на ЕС. Най-прозаичната причина за такова поведение е страхът от загуба на финансовите облаги, които представители на политическата класа получават и по линия на европейските програми, и по руските енергийни проекти у нас.
Още на следващия ден след КСНС премиерът Орешарски коригира своята позиция за вето на санкциите на ЕС срещу Русия и заяви, че „решенията в ЕС се взимат с консенсус, а не с вето“. Така в рамките на няколко седмици не остана позиция, която отговорните български институции – правителство и парламент, в лицето на парламентарните партии – да не са заемали. България подкрепя новото правителство в Украйна, но същевременно имплицитно му вменява тормоз над малцинствените етнически групи. България не признава референдума в Крим, но и дума не казва за Русия, на чиято анексия на Крим референдумът беше просто нескопосан параван. България би наложила вето върху решение на ЕС за санкции срещу Русия, но всъщност би се присъединила към европейски консенсус.
Дни след Съвета при президента, след като отговорността по позицията на страната беше отстранена от парламента, БСП излезе със своя позиция по събитията в Украйна. В този документ, насочен изцяло към удовлетворение на нейния електорат и руските връзки на партията, се заклеймяват „подкрепата на външни сили към екстремистки елементи за овладяване на властта в Украйна“. Заклеймява се „засилването на крайни националистически, крайно десни и неофашистки групи в Украйна“. Естествено се настоява правителството да работи активно срещу налагането на санкции от ЕС срещу Русия.
На фона на всичко това в съседна Румъния, с която по навик все още ни разглеждат в комплект, президент и премиер, които са от антагонистични политически сили и иначе не разговарят помежду си, в синхрон призоваха ЕС да вземе всички мерки за неутрализиране на руската агресия и призоваха НАТО да препозиционира военните си ресурси, следствие на военните действия на Русия. Премиерът-социалист Понта заяви: „Очевидно за първи път си даваме сметка колко важно е, че сме в НАТО, в ЕС и че за всяка опасност, колкото и голяма да е, не сме сами. Ние сме част от едно изключително важно политико-военно семейство“.
Очевидно това е единствената националноотговорна позиция на политическо ръководство на страна от бившия съветски блок, в непосредствена близост до Русия – пълна идентификация с европейските страни с цел защита на териториалната цялост на страната и солидарност с подобна страна, жертва на агресия.
Но спомнете си за хитреца от началото – добре ли е да си имате работа с него?
Публикувано в брой 33 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: