„Златната рибка помни 9 секунди. И всеки път обикаля кръглата купа за първи път.“
Доколкото България има модерна система на здравно осигуряване, или поне на думи, това е така от 1 юли 2000 г. насам, когато бе основана Националната здравно-осигурителна каса, прословутото НЗОК, за което вероятно и вашата баба сканира витрините на аптеките. Едва тогава, 15 години след онова, което трябваше да бъде „Годината на промените“, застанали на самия праг на третото хилядолетие, ние веднъж завинаги успяхме да се отърсим от съветския модел „Семашко“ , който датира от първата четвърт на миналия век (!).
Моделът е кръстен е на своя визионер Николай Александрович Семашко, политик и ярък реформатор… на съветското здравеопазване от времето на Болшевишката революция от 1917 г.
С думи прости, „Семашко“ беше положението, при което „държавата плаща всичко“ – здравно осигуряване и лечение за всички свои граждани, или поне заявява, че гарантира, че ще плати. „Семашко“ е олицетворение на онзи прословут „соц“, по който недочулите и недочелите в днешно време носталгично въздишат, понеже „поне сигурност имаше/е имало“ (проучване през 2013 г., проведено сред младежи на възраст между 18 и 35 г.). „Семашко“ е от имената, по чиято сметка още внасяме за здравните осигуровки на своите родители, баби и, въобще, сънародници.
Наследството на „Семашко“ живее и до днес. Негови отломки в законовите текстове и в мисленето на техните „реформатори“ (не тези „реформатори“, забравете ги за момент – бел.а.) често се оказват в дъното на всеки малък или голям проблем на българското здравеопазване, въпреки че от 2000 г. държавата България вече осигурява гражданите си по модела на Ото фон Бисмарк. Т.е. граждани и работодатели внасят здравни осигуровки. И би следвало в замяна на това да получават здравни услуги, когато се наложи.
Междувременно, ресорният министър забрави, че ресорът му е здравеопазването, и се превърна в министър на малцинствата. Интересното е, че някъде между появяванията на нейния велик реформатор в сутрешните блокове и новините за това какви ги е изрекъл още през деня, докато за реформата още не е ясно кой в какви пакети и с чии пари ще получава здравеопазване, в медиите вече някак си успя да се наложи формулировката Реформата „Москов“. Тази реформа досега много хора са я започвали, продължавали и обещавали да я доведат до край, но никой досега не сколаса да й даде фамилията си, камо ли пет месеца след началото на мандата (брей!).
Реформата на д-р Таня Андреева от злополучния кабинет на Оставкарски си остана в най-новата ни история като едното голямо нищо, което и бе. И обещания за „пироговчета“ и българската спешна помощ да стане като румънската.
От четиримата министри при предишния, не по-малко злополучен кабинет на Борисов, запомнихме най-вече… усмивката на Ана-Мария Борисова и това, че с адаша й по фамилия се бяха запознали „някъде по магистралата“.
И т.н., и т.н., министър по министър, Google вади резултати само за „Реформата Москов“, дори за „Модела Москов“, който явно вече седна и до Бисмарк да коментират положението в отдалечените махали. Медиите не кръстиха реформата дори на д-р Илко Семерджиев, министър на здравеопазването през въпросната 2000 г., когато бе основана Националната здравно-осигурителна каса и, ако не друго, поне се отрекохме от болшевишките прийоми в здравното осигуряване (уж). Макар че и времето на Семерджиев не мина без перипетии, при това поразително подобни на сегашните, което говори за цикличност и, като цяло, кармична, явно, натовареност на родната здравна каса.
Излиза така, че през 2015 година ние отбелязваме 15-ия рожден ден на НЗОК (на-здраве по този повод). Макар и касата през повечето време да е по-скоро напълно, отколкото наполовина празна, а лекарите всяка година лятото предупреждават, есенно време се карат, понякога протестират, а когато ноември-декември се обнародва новият бюджет, опразват запасите от лекарства за главобол. Напролет се дипломира нова партида млади лекари и по медиите циркулират скръбни прессъобщения със статистика за това колко от тях ще заминат в чужбина.
Важното е, че реформата вече не е просто реформа, а Реформата „Москов“ и чака дългоочакваното отроче – европейско здравеопазване (трябва да питаме дали ще ражда в БГ болница…).
П.П.: Все пак набедената за здравна репортерка трябва да признае, че д-р Москов сбъдна една нейна лелеяна мечта – да съкрати малко прословутия раздут щат на регионалните здравни инспекции! За което – браво, разбира се, ето, кой е казал, че само ще се заяждаме 😀
Коментирайте чрез: