Инициатива 240 х 240 х 240 в първо лице

0
източник - parliament.bg
източник – parliament.bg

Цялата идея възникна от неформален разговор с приятелката ми Нели, на сто и някой ден на протеста… Тя просто каза: „На 240-тия ден трябва да стане нещо голямо!“

Символиката а много силна: 240 депутати – 240 дни! За всеки по един!

Дойде ми тази идея – да зададем въпроси. Първоначалното мислене беше всеки да зададе по един въпрос и да каже на депутата нещо от себе си. После се промени, защото се оказа, че хората имат много да питат. И пропуснаха казването от себе си – имаше повече за питане! И така стана: 240 писма с въпроси към 240 народни представители. Тодор Тодоров създаде събитие във Фейсбук (ако не беше той, най-вероятно нямаше да реализираме това). И започнаха да валят въпросите!

Никой и за миг не зададе въпросите: Защо го правим? Каква е целта?

Всичко беше ясно. Всеки намери отговор за себе си. И по тази причина не мога да говоря от името на всички. За всеки мотивацията бе различна.

Задаването на въпросите бе организирано на принципа на томболата – казваш номер и ти се пада депутат. Бях направила списък с всички депутати, номерирани по определен начин. И се започна.

Никой от участниците не отказа депутат. Но имаше коментари от типа: „Този депутат ли е? Откога? Как?“. Всички 240 души щателно проучиха своите „номерца“ и дадоха невероятни питания. Така например за мен стана ясно, че в парламента има:

• 13 агенти на ДС;

• 2-ма души, които са станали депутати, за да се прекрати срещу тях съдебно производство;

• Хора (не мога да изброя), които за 8 месеца нямат нито едно изказване в парламента;

• Има т.нар. „Групи за Приятелство“, за които никой не знае нищо и има депутат, който членува в 27 такива групи;

• Има временни комисии за най-невероятни неща;

• Има депутат, който още не е навършил 23 години (не че това не се е случвало преди);

• Има хора, които са родени и живяли в един регион, а са станали депутати от съвършено друг;

• Че образованието в България е на много ниско ниво (знаех този факт, но като видях, че има и толкова други, мислещи като мен, вече съм потресена).

 

Много от хората, неучаствали в инциативата, искат да знаят примерни въпроси: Това не може да се случи, защото въпросите са лични, насочени към всеки един от народните представители.

Това, което искам да кажа в заключение, е, че за мен лично няма никакво значение кой стои в парламента. Но не желая той да краде. Не желая той да лъже. Не желая той да е взет от нищото и пуснат в някаква листа. Не желая той да работи за себе си.

Желая да имам за народни представители хора, на които мога да се доверя, а не да ги мразя.

Желая те да променят твърдението, че политиката е мръсна дума.

Желая да имам за депутати хора, които са дейни, които мислят и които могат да говорят.

Желая да не ме интересува депутатите от коя партия са.

Желая да работят за благото на България.

Мария Кавлакова

Имала възможност да живее в чужбина и никога не пожелала.

Безкраен идеалист, за което я обвиняват в глупост.

Човек, който живее с истината и със свободата от нея.

Изключително благодаря на всички 240 души, които се включиха в това начинание.

 

МИНЧО МЪНЧЕВ МИНЧЕВ

Господин Минчев,

Като вносител на Законопроект за допълнение на Закона за народната просвета, моля да ми отговорите на няколко въпроса:

1. Какъв процент от учениците в България ca със СОП?

2. И като знаете колко са децата със СОП, знаете ли какви са стъпките и колко трае процеса по диагностициране и оценяване на СОП?

3. И като знаете каква е процедурата, какви са стъпките и колко трае процесът, знаете ли колко в действителност са децата със СОП в България?

4. Как единствено комбинирането на съществуващите форми на обучение ще помогне за адаптирането на децата със СОП в българската образователна система? (предвид внесеното предложение за допълнение на чл. 31 от Закона за народната просвета). Не е ли време да помислите за адаптиране на системата към нуждите на децата?

Като задавам горните въпроси, разчитам, че знаете какво е СОП. Знаете ли?

 

ДЕНИЦА СТОИЛОВА ГАДЖЕВА

Госпожо Гаджева,

Какви са предимствата, които бихте изтъкнали на Волен Сидеров и на Димитър Стоянов (и като политици, и като хора)?

Преди да отидете на работа, грижите ли се за психичното състояние на партньора си? Той грижи ли се за Вашето?

Смятате ли, че съдебната система в България работи?

Смятате ли, че трябва да има осъдени политици? Ако да – кои?

Публикувано в брой 27 на вестник ,,Протест“

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Leave A Reply

Потвърдете, че не сте робот *