Всички някога, някъде сме пeли “Хубава си моя горо”, изпълнени с гордост и тъга. Всички сме се убеждавали от първо лице в истинността на стиховете на Любен Каравелов. Прекрасно е, когато попаднеш под обятията на вековните дървета. Карат те да се замислиш за историята на нашия народ. Някои дървета са съвременници на Априлското въстание и Освободителната война, например. Други – на падането на Второто българско царство под жестоките удари на османските турци. Трети – на основаването на Аспарухова България през далечния седми век. Страната ни е богата на столетни, дори хилядолетни дървета, символи на яркото минало на България. Но бъдещето за тях далеч не е толкова светло.
От години в България се говори за незаконна сеч и дървена мафия, покровителствата от определени политически кръгове. Ако трябва да бъдем точни – още от зората на „демокрацията”. Ако трябва да бъде още по-точни – най-дейна в това отношение е турската етническа партия ДПС. Но тя далеч не е единствена. Множество знайни и незнайни бивши и настоящи агенти на ДС се облагодетелстват за сметка на българската природа. В кюпа са както депутати и министри от големите политически партии, така и хора на високи позиции в останалите държавни институции. Схемите, по които се извършват злоупотребите, са няколко.
Най-разпространената е рязането на в пъти повече дървесина, отколкото е позволено, следователно заплатено, от дадена „случайна” фирма за дърводобив. По документи фирма Х има право да отреже и превози 3000 кубика дървесина, но срещу „скромен” подкуп, където трябва, не е проблем фирмата смело да прибере и десет, двайсет пъти повече.
Друга схема е продажбата на дървесина отново на „напълно случайни” фирми без търг, какъвто е предвиден по закон, и то на занижени цени. Продажбата се извършва на малки партиди от по 20-30 кубика, за да се избегне тази процедура. След това пътят на добитата дървесина обикновено е към страни извън ЕС (най-вече Турция), където бива продадена на цени в пъти по-високи от тези, на които е била изкупена. Печалбите на участниците в това незаконно начинание са огромни. За да не бъде затруднявана и препъвана цялата схема, са осигурени силови структури, които се грижат за безпроблемното протичане на процеса. Съвестните горски служители често биват елиминирани чрез физически заплахи към тях самите и семействата им, посегателство върху собствеността им, дори и убийства. Мнозина служители в системата са принудени насила и против волята си да участват в незаконната дейност, ощетяваща държавата (нас самите) с милиони, ако не и милиарди левове годишно.
Разбира се, всичко това става с покровителството и на местната власт и местните органи на реда. Представители от висшите етажи на управлението на горите предварително предупреждават дърводобивните фирми-крадци за насрочените внезапни проверки, за да могат те от своя страна да реагират навреме. Ако все пак фирма на някоя по-голяма риба, свързана с незаконната сеч, бъде хваната в крачка, както полицията, така и прокуратурата се правят на приятно разсеяни и обикновено не се стига до сериозни санкции и ощетения.
Резултатите, от своя страна, не закъсняват – при всеки по-сериозен дъждовалеж има наводнени градове и села. Активизират се стари свлачища, образуват се и нови. Кореновата система на големите дървета играе ролята на своеобразна гъба – попива част от водата в почвата и тя не се оттича директно към реките. А от там и шансът за внезапни наводнения и свлачища е драстично по-нисък.
Погледнато от друга страна, незаконната сеч намалява драстично екологичното разнообразие на територията на страната ни. Обществена тайна е, че дървената мафия сече безпрепятсвено дори и в националните паркове като пряко влияе върху популациите на застрашени животни и растителни видове. Не са рядкост и случаите, в които местности, изпълнени с гъсти гори до преди десетина години, са превърнати в пустини. При извозване на дървесината се работи на терени с наклон над 40 градуса. За да минат животинските тяги и тракторите, се строят технологични пътища през 50 м и на етажи. Това предизвиква ерозия на терените – почвата се свлича в реките и язовирите, а прекараните пътища се превръщат в корита на опороени реки. Известно е, че 1 см горска почва се създава 220 години. Истинската трагедия се състои в това, че върху скалите, където е изсечена гората, никога повече няма да поникне гора.
Независимо че към момента е наложен мораториум за износ на дървесина, незаконната сеч продължава да тече с пълна сила. Мораториумът гласи, че за срок от три месеца Народното събрание забранява изпращанията на необработен дървен материал, като думата „изпращане” е с цел преодоляване на правото на свободно движение на стоки и капитали в Европейския съюз. Втора точка от приетото решение гласи, че парламентът задължава министъра на земеделието и храните, на основание чл. 126, ал. 6 от Закона за горите, да издаде заповед за забрана на износа на необработен дървен материал. Това задължение се отнася за страните извън ЕС. Но хитрите престъпници веднага отреагират – прокарват се нови канали за износ на дървесина към Гърция. За да се изпълни формално изискването на МС относно необработения дървен материал, кората на дърветата се обелва и така те моментално биват третирани като обработен материал. А той не попада под ударите на мораториума.
И така до безкрайност. Едните се правят, че работят законно, но извършват кражби за милиони за сметка на държавата, другите се правят че се опитват да прекъснат незаконните практики, но само хвърлят прах в очите на заинтересованите граждани. А те далеч не са достатъчно. Преобладава мнозинство, което далеч не се интересува от незаконната сеч. Но когато загиват хора вследствие на поредното наводнение или свлачище, са първи пред камерите да се жалват и вайкат.
По всичко си личи, че държавата в лицето на управляващата върхушка няма никакво намерение да вземе нужните мерки в посока решаване на проблема веднъж завинаги. Но за сметка на това популизмът и хвърлянето на прах в очите е на ниво. Ставаме свидетели на прословутата ситуация, в която крадецът изявява намерение да търси крадеца и след това да упражни правосъдие върху него. Но всички знаем прословутата приказка, че гарван гарвану око не вади. За това прекратяването на лошата практика за незаконен добив на дървесина може да бъде спряна единствено и само със засилената бдителност на нас – гражданите. Да оставим настрана факта, че няколко тарикати придобиват милиони левове за сметка на всички останали в тази държава.Тях правосъдието рано или късно ще ги застигне. В чисто природен аспект ситуацията ще се влошава и при най-слабите валежи голяма част от нас ще треперят за покъщнината си и дори за собствените си животи. Излишно е да казвам, че времето е от огромно значение. Навременното реагиране на гражданското общество би могло да улесни животите на поколения българи след нас. Ненавременната – обрича ги на тежък живот в постоянен страх от природните бедствия. А животът в постоянен страх не би трябвало да е присъщ на една държава-членка на ЕС през ХХІ век.
Коментирайте чрез: