Ако е имало нормална комуникация между София и Скопие от Балканската война (1912-1913) насам – всеки да си преговори собствената история по въпроса, то е било на хип хоп сцената. Респект към лейбълите и творците от българска и македонска страна, които направиха това възможно.
Всичко друго е плява. Бял шум.
А ти чу ли, че този месец македонски студенти окупираха тяхната алма матер в Скопие?
Чета за това, докато пия кафе в 00:25 ч. в петък вечер, в България. Аз ли, аз съм на 25, работя, уча, спи ми се, но да не се оплаквам. Пия кафе, защото мисля, че е важно да напиша това. Македонските студенти протестират цяла зима срещу поредните абсурдни реформи на техния МОН, докато ние работим, учим и все по-прогресивно ни се доспива.
А помниш ли, че през зимата на 2013 срещу 2014 година хиляди 20-25-годишни у нас се обявиха за „ранобудни” и държаха окупирани Ректората на СУ и зали в редица други университети в страната в продължение на два месеца и половина? Тогава си обещахме да не заспиваме повече и много удържаха на думите си. Така, както от #ДАНСwithme се появи #Протест, от „Ранобудните” се роди проектът на децата на свободата Banitza (http://www.banitza.net/).
Македонски студенти окупират Скопския университет.
И какво от това, така ли?
Най-общото между България и Македония през февруари 2015 г. е, че и двете са държави на Балканите с демократично избрано управление, което интелектуалният елит сред населението обаче капризничи и упорито не харесва. Ето това е.
А ние можем просто да се усмихнем, защото една наивно-идеалистична-рошаво-студентска окупация се случва в този момент, на 200 км от София.
Коментирайте чрез: