Кажете ми три фундаментални, според Вас, проблема, пред които е изправена българската култура днес и три възможни, според Вас, техни решения.
Манол Глишев: Наистина фундаментално е, че пред култура у нас се има предвид само нещо, което не е жизнеспособно. Това не е така. Високата култура, живописта, литературата – това са жизнеспособни неща. Разрешението на този проблем е в образованието и в закона за меценатството.
Друг проблем е неуважението към хората, които се занимават с този вид дейност. Смята се, че това са лигльовци, несериозни хора, което директно води до подценяването им и до администрирането им зле. Решението на този проблем пак е в образованието и в закона за меценатството. Защото, в крайна сметка, високата култура, пак повтарям, литературата, живописта, музиката, разбира се, нямам предвид чалгата – са инвестиции с бавна, но сериозна възвръщаемост, за разлика от чалгата, от ниската култура. Високата култура е добра инвестиция.
Трети проблем, също фундаментален според мен, е назначението на хора, които са тотално некадърни в администрирането на културата, т.е Вежди Рашидов и Слави Бинев не са еднократен проблем. Той е започнал от 40-те, 50-те години – та, до сега. Назначават се хора, които не струват, не стават. С фалшиви аргументи, че мениджърът разбира повече от художника, от изкуство и от пласирането му, но това, разбира се, е лъжа. Още повече, че Бинев не е никакъв мениджър. Но това е друг въпрос вече. Така или иначе, този проблем се преодолява със самоиздигането на нормални хора, на хора, които са професионалисти в своята област. Ако писател или издател администрират, да речем, държавните субсидии за книги, мисля, че това ще е много полезно за всички.
Добре, но за осъществяването на промяната, която стои зад тази позиция, е необходимо и хората, които не са днес тук, но са съгласни с нея, да бъдат съпричастни и да направят нещо, нали?
МГ: Да, искате да кажете, че днес има художници и артисти, които са си по къщите…
Това не е проблем, не исках това да кажа. Но утре, за да се случат промените, трябва тези, които днес не са тук, но са съгласни с тази позиция, да намерят начин да я подкрепят. Не са излезли днес, със своите колеги, но утре могат да свършат нещо друго. Действието не винаги е пред камерата, това исках да кажа.
МГ: Да, дано наистина така да стане, това е редно. Вярно е, че действието не винаги е пред камерата. Действието много често е пред самите законодателни органи. А става дума и за граждански натиск. Ако ние искаме действително да повлияем на Народното събрание, ние трябва да повлияем първо на обществото. Затова сме започнали да се събираме, затова започваме да действаме, затова се организира Читалище.то в университета. И сега е особено важно да съхраним центъра за култура и дебати – Червената къща. И не само Червената къща, става дума, например, и за субсидиите за книги, европейската награда на Милен Русков… Тия неща трябва да се популизират като факти. Трябва да се знае, че ние, които се занимаваме с този род дейност, сме хора, които добре си знаем сметките и не могат да ни лъжат някакви мутри. Просто тая няма да я бъде. А има хора, които се притесняват да говорят публично, притесняват се да действат, притесняват се да излязат, нека видят, че няма от какво да се притесняват. Не е страшно.
Вашето послание днес?
МГ: Никаква търпимост към простаци. Никаква, никога и за нищо.
Коментирайте чрез: