Петър Вълчовски ще срещнете почти всяка вечер на площада. Позитивен, активен, борбен млад човек, чиито каузи са бездомните животни, планините и Черноморието и… една различна България. Занимава се още с пчеларство и ексурзоводство.
1. С какво започна протестът за теб?
С поставянето на Пеевски за шеф на службите за сигурност. Бях твърдо убеден, че правителството ще започне политика на саботиране на европейската интеграция на България. Ще престане да работи със своите европейски партньори, като главно ще обслужва икономическите интереси на руски и български фирми, свързани с „Южен поток“ и „Белене“. И, разбира се, още редица други безобразни проекти, като „Карадере“ например.
2. Какво постигна и какво не успя да постигне протестът?
На първо място накара една част от хората да се замислят; стартира, макар и със закъснение, дебат в обществото за пътя на България и ценностите, които ще следваме – в каква държава искаме да живеем. Държава на мафията или държава, в която правилата важат за всички така, както е в почти всички държави от ЕС. Протестът засега не успя да обедини различните групи в него извън искането за оставка. Нереално за мен например е Ранобудните да се разграничават от всеки, но да искат оставка, защото след оставка ще последват избори, така е при демокрацията. Симпатизантите на РБ атакуват симпатизантите на ГЕРБ и обратното. Но самите тези партии трябва да кажат честно от кого смятат да търсят подкрепа, след като влязат в парламента. Зелените се държат като НПО, което не партнира с никакви партии (това е разбираемо за едно НПО), а главно се занимава с протести, там мнозина от симпатизантите протестират за конкретен повод, но не искат Оставка, разбира се, това е тяхно право, но изобщо така се дават грешни послания към обществото. Естествено, че срещу нарушенията на законодателството във връзка с природата трябва да се реагира. Но тези проблеми са част от един по-голям проблем, свързан с изцяло предоговаряне на обществения договор в България, демократичната държава и нейните институции. В противен случай все едно, че пътуваме в една стара лодка и запушваме с пръсти дупките, които се откриват една след друга. Това е нереално. Трябва цялата лодка да сменим. По-демократична държава означава по-лесно решаване на проблемите в „зеления“ сектор. Същевременно тези, срещу които протестираме, имат твърд електорат.
3. Работиш в център за социализиране на изоставени кучета. Какво точно правите? И прави ли държавата достатъчно за бездомните животни?
В този център, който е и хотел едновременно, се социализират изоставени кучета, които по-късно заминават за различни държави от ЕС, след като се намери осиновител. Освен това той разполага и с екип от лекари, които лекуват при нужда животните.
Държавата изобщо няма адекватно отношение. България доскоро беше една от последните държави без закон за защита на животните в Европа, не само в ЕС. Отделно дори и при този закон институциите трудно реагират на случаи с насилие или ако реагират, са склонни да омаловажат насилието. Това се отнася и до полиция, и до прокуратура и съд. Няма и достатъчно общински приюти, а тези, които съществуват, са ужасяващи.
4. Как ще коментираш жестокостта на хората към животните? В последната година станахме свидетели на много такива случаи, хора измъчват животни и качват клиповете в социалните мрежи?
Хората в България, които извършват това, нямат разбиране и уважение към Живота във всичките му форми като към върховно чудо, защото животът е чудо. Това всъщност се отнася и до собствения им живот. Такива индивиди имат нужда от специална терапия, трябва да се говори със специалисти. Нежеланието за поемане на отговорност е една от основните причини за проблемите. За тази цел на територията на ЕС е въведена единна система за чипиране на кучетата, с която лесно може да се провери кое куче на кого е. Кой носи отговорност за него.
5. Занимаваш се и с пчеларство. Разкажи ни повече – как започна, какво ти дава това и какво ти взема, има ли заплаха за съществуването на пчелите в момента?
Занимавам се любителски. Кошерите са от дядо ми и са много стари. После баща ми се занимаваше и реално от него се научих на много неща. Тази година имам идея да сложа нови кошери. Искам да съхраня тази традиция. Обичам да наблюдавам пчелите – при тях е ясно кой какво прави, има свита на майката, която се грижи само за нея, стража, която изгонва натрапниците извън кошера, и пчели, които работят. Пчелите са атакувани от различни болести, паразити, които заразяват с вируси, ГМО насажденията също влияят лошо, изобщо проблемите са много.
6. Чувстваш ли се достоен гражданин на България?
Опитвам се. България е всичко, което имаме. Това е прекрасна страна и ние трябва да променим условията в нея към по-добро. Това е наше задължение. Искам когато отида в Белгия при моите приятели, хората, с които се срещам, да казват „а, вие сте от България, чудесно“ така, както някога са били посрещани например българските градинари преди 1944 година, които са научили цяла Европа на градинарство.
7. Ще преживее ли България ново Възраждане?
България вече започна своето Възраждане през изминалите месеци. Преди години, през 2001 г., когато все още бях студент, бях активист на неправителствената организация „Мати Булгария“. Основно се занимавахме с популяризирането и отбелязването на празниците 6-ти септември и 22-ри септември. Както и 1 ноември, Денят на будителите, разбира се. Може да ви се стори странно, но все още много хора тогава бъркаха тези дати, тъй като те били забранени от комунистическия режим за 45 години. Много се зарадвах, когато виждах трикольора навсякъде и всички тези млади хора, излезли да се борят за Промяната през 2013 г. Трудно е, тъй като старите структури, ретроградните сили, свързани с репресивния апарат на комунистическия режим, са пуснали корени изключително дълбоко в страната. В едно Външно министерство например всичките отдели се оглавяват от бивши служители на ДС, които са свързани с бившето КГБ, откъдето е и Путин. Те са посветили целия си живот за борба срещу тогавашната ЕО, ясно е, че и сега няма да работят като добри партньори на ЕС. Но има неща, които не могат бъдат спрени. Хората не бива да се отказват или отчайват. Когато всичко изглежда привидно най-безнадеждно и загубено, тези, които държат властта и спират развитието на България, ще се сринат катастрофално. Надявам се само да е с минимални последици за България. Тези неща, за които те говорят – национализация, индустриализация – вече един път са се провалили тотално. Така, както и политиката на взимане на огромни заеми при неразвита икономика.
8. След оставката – какво следва?
Избори, разбира се. Ако хората не гласуват за никого, това мнозинство може да се възпроизведе в още по-ужасен вид в един нов парламент, съставено или подкрепено вероятно от хората на България без Цензура, АБВ, АТАКА, БСП и ДПС, които в момента разполагат очевидно и със сериозни финансови ресурси. И по този начин агонията да продължи, което пак няма да е дълго и ще завърши с още по-тежки сътресения. Затова не казвам на хората за кого да гласуват, но ги призовавам да гласуват. Да гласуват за проевропейски партии. На всяка цена. Това е единственият шанс да се започнат веднага реформи и последиците от това управление да са по-леки. И ако партиите, за които гласуваме, се колебаят да ги правят, то ние отново трябва да ги окуражим на площада.
Публикувано в брой 33 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: