В историческите дни, които преживява цяла България, когато ,,не българският народ, а българският живот е излязъл навън и протестира“ (казва поетът Иван Теофилов), ви представяме серия от кратки интервюта ,,Протестът в първо лице“. Ето какво сподели Светла Енчева.
Лумпен ли си?
Аз съм интернет лумпен, освен това съм бездомно куче помияр.
Какви са хората от протеста?
Също интернет лумпени, бездомни кучета и помияри, които получават заплати над 4500 лева. Сега сериозно – на протеста има най-различни хора, но огромната част от тях проявява завидна способност за самоорганизация. Поради това протестиращите успяват да изолират провокаторите и да не влизат в конфликти с тях.
Защо излизаш всяка вечер на протест?
Защото границите ми на поносимост бяха прекрачени. Защото органически не мога да понеса да ме управляват хора, които дори нямат сетива да разберат защо предизвикват възмущение.
Кое най-много мечтаеш да се промени в България?
Мечтая българските граждани да проумеят няколко неща. Че търсенето на поредната ,,силна ръка“ няма да промени живота ни към добро, а животът ни ще стане по-добър, когато ние осъзнаем силата си. Че разочарованието от политиците не бива да бъде разочарование от политиката. Че политиката е истинска политика тогава, когато я държим под контрол. Че омразата към малцинствата, различните, чужденците и т.н. не ни помага, а ни вреди. Че човешкият живот и човешкото достойнство са ценни. Ако се осъзнават тези неща, ще имаме истински политици и истински институции.
Какво пожелаваш на България?
Повече човечност – във всяка сфера. Истинска лява партия, за която да гласуват левите избиратели. Истинска дясна партия, за която да гласуват десните избиратели. Истинска либерална партия, за която да гласуват хора като мен. Истинско политическо представителство на малцинствата. Съдебна система, която се ръководи на първо място от върховенството на закона. Истинско здравеопазване, за което хората не са клинични пътеки. Истинско образование, а не заучаване на шаблони. Истински градоустройство и инфраструктура, а не безразборно строене на някакви неща. Истинска регионална политика… Ех, размечтах се. Накратко – пожелавам истинска реалност, а не сегашната бутафорна.
Публикувано в брой 2 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: