Листопад ГЕРБ – част 1

Стартираме отново предизборната си рубрика ,,Листопад“, в която коментираме състава на партийните листи. Вторият ни участник е „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ). Ето я първата част от листата.

Видин – почти никакво обновление сред водачите на листи при ГЕРБ. Залага се предимно на „стреляни зайци“ и познатата „парашутна“ стратегия. За водач във Видин е сложен Ивайло Московски – първо зам.-министър, а впоследствие и министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в правителството на ГЕРБ. Мандатът му, разбира се, ще бъде запомнен най-вече с успешната реализация на оперативна програма „Транспорт“, т.е. големите червени точки за ГЕРБ – метро, магистрали, пътища, – за които Борисов не пропуска шанс услужливо да напомни всеки път, когато види камера наблизо. Към тях добавяме и откриването на „Дунав мост 2“, финализиран след дългогодишни мъки – една от причините Московски да е пратен за водач именно във Видин. Под лъскавата опаковка и фанфарите обаче прозират и тонове несвършена работа – пълният хаос в БДЖ, където реформите бяха напосоки и без никаква визия; неразрешените проблеми в автобусния сектор; режимът над таксиджиите се затегна донякъде, но трагедиите като тази с убитото момиче на „Цариградско шосе“ продължиха. Извън транспорта зейналите дупки са още по-големи – „Български пощи“ бяха на практика изоставени; проектът за електронно правителство се разби с гръм и трясък (въпреки немалкото налети милиони вътре); проблемите с цифровизацията пък започнаха още тогава, след като ЕК заведе дело срещу България заради поредни съмнения за неспазени процедури и нагласени конкурси. Добавяме и цирковете с „Авиоотряд 28“, чоплени при всеки удобен повод от вражеския лагер. Всичко това ни кара да поставим по-скоро отрицателна оценка на водача на видинската листа. Подгласник му е досегашният депутат Владимир Тошев – 59-годишен полковник от запаса и неуспешен кандидат за кмет на Видин, излъчен от ГЕРБ през 2011 г. Трети е 54-годишният Любомир Низамов – бивш зам.-областен управител, гласен преди време за шеф на митниците. По маниера на БСП на неизбираеми места са набутани младите лица от младежките организации на партията. Челото на листата обаче си остава прашасало и до болка познато.

Монтана – тукашният парашутист се нарича Десислава Атанасова. В пълната си неспособност да овладее ситуацията в здравеопазването, единственото, което можеше да направи правителството на ГЕРБ, бе да сменя министри бушони през определен период (общо четирима за три години и половина). Атанасова имаше честта да е последният такъв, останал до края на мандата. През едната си година на поста Атанасова бе поредният министър на здравеопазването, оплетен като пате в кълчища в проблемите на сектора и непоказал с нищо, че заслужава бъдещо доверие като народен представител. Но пък се справяше добре в безсмислените словесни престрелки с вражеския червен лагер, което неминуемо издигна рейтинга ѝ в партията и я изведе до челните позиции. Следва я друг досегашен депутат – Златко Тодоров, отскоро общински председател на ГЕРБ – Монтана. И неговият престой в парламента не може да бъде запомнен с нищо, а кратката му визитка на сайта на НС включва предимно участия в групи за приятелство със САЩ, Индия, Финландия, Китай, Австралия и други страни. Т.е. не сме съвсем убедени за какво ни е негово евентуално бъдещо участие в парламента. Трети в листата е Петър Якимов – вечната резерва. Якимов обича да влиза през задния вход в НС – през 2012 г. замести Димитър Аврамов, който се оттегли заради разследване за подкуп. Година по-късно Якимов пак стана депутат, влизайки на мястото на Искра Фидосова, също оттеглила се след скандал. Четвърта е зам.-кметът на Лом – Камелия Арсенова. Пети – едно от големите протежета на И.Ф. – Росен Белчев. Изключително беззъба листа, която не изпъква нито с експертност, нито с постигнати резултати, още по-малко с обновление или перспектива за развитие. А дебелата сянка на И.Ф. продължава да тегне, въпреки отдавнашното ѝ оттегляне.

Враца – и ако листата в Монтана страда от призрака на Искра Фидосова, в тази на Враца витае духът на друг разжалван депутат – Николай Коцев. Той беше най-силната фигура във Враца и областен координатор на ГЕРБ съвсем доскоро. Предишните два кмета на града – Тотю Младенов и Костадин Шахов, на практика му бяха неофициално „подвластни“ и под натиск постепенно се обградиха и обвързаха с фирми и хора, близки до него. Нещата се промениха през 2012 г., когато Коцев (тогавашен депутат от ГЕРБ) се забърка в скандал покрай телефонни записи, свързващи го с поръчковия побой над бившия шеф на АЕЦ – Александър Николов. Разбира се, Цв. Цв. направи нужното, за да покрие случая, но Коцев бе принуден да се оттегли като депутат, а по-късно и като областен координатор на ГЕРБ. Сега към листата – първата позиция е за Петя Аврамова. Тя е бивш зам.-кмет на Враца и също близка с фирми и хора на Коцев (съпругът ѝ дори му е личен щофьор). След като към края на мандата отношенията между кмета Шахов и Коцев се влошиха, от ГЕРБ побързаха да го отстранят и да издигнат за кандидат-кмет по-послушна кандидатура – Петя Аврамова. Тя обаче бе победена от мажоритарния кандидат – Николай Иванов. Затова пък стана депутат (не можахме да я запомним с почти нищо в последното 42-ро НС), а отскоро е и новият областен координатор на ГЕРБ – Враца. Поздравления! Следва я вече споменатият по-горе Тотю Младенов. Който, освен всичко друго, бе и министър на труда и социалната политика в мандата на ГЕРБ. Преди да се усмихнете на това, че сложихме „ГЕРБ“ и „социална политика“ в едно изречение, бързаме донякъде да оправдаем Младенов, тъй като в по-голямата си част разчиташе единствено на огризки от „пицата“ на Дянков. От друга страна, пълното замразяване на майчински, детски надбавки и пенсии за период от три години, заедно с непрекъснатите приказки за „затягане на коланите“, в крайна сметка преляха чашата (знаем как свърши всичко). Реформите в сектора също си останаха до голяма степен пожелателни. И най-скорошната черна точка за Младенов – оказа се, че е крил близо година писмо от ЕК, в което ни информират за злоупотреби на шефката на Агенцията по заетостта – Камелия Лозанова. На трета позиция е бившият зам.-директор на РЗОК в областта – Красен Кръстев. Следва го Мирослав Комитски – уволнен миналата година от директорския пост на областна дирекция „Земеделие“. Пети е Рашо Първанов – инженер от АЕЦ „Козлодуй“, който втрещи всичките си съпартийци, когато на референдума за „Белене“ призова да се гласува с „Да“. Назад в листата се срещат бивши депутати от 41-то НС, както и различни партийни водачи от областта.

Плевен – тук няма особена нужда от представяне – водач отново е Цецка Цачева, председателят на 41-то НС. Цецка принадлежи именно към онова невероятно поколение политици, което май отдавна трябваше да си е отишло, но противно на логиката все още му се наслаждаваме, при това в челните места на листите. В НС е от два мандата, но партийната ѝ кариера всъщност започва в БКП още преди 89-та година, а след падането на режима се подвизава предимно на областно ниво. Следва я цели 6 години по-младият от нея Пламен Петров – строителен предприемач от Червен бряг. За двата му мандата в парламента е незапомнен с нищо, освен че през 2010 г. дъщеря му Диляна „неочаквано“ се появи в бюджетната комисия. След раздухания скандал тя се оттегли, но само месец по-късно отново се появи, този път като парламентарен секретар на българската група в ЕНП. Диляна Петрова всъщност изглежда достатъчно квалифицирана и за двата поста, а и децата не трябва да са виновни за поста на родителите си. При ширещата се навсякъде шуробаджанащина обаче е трудно да си представим, че точно този случай е изключение. Трети е друг досегашен депутат – Владислав Николов, бивш служител на НАП в Плевен. В тесни връзки с друг плевенски депутат от ГЕРБ – Ивелин Николов, който едва ли помни точно колко фирми е открил, на кого ги е прехвърлил и какъв е предметът им на дейност. Изброените показатели се променят според сезоните. За Владислав Николов се твърди, че осигурява необходимия чадър над въпросния обръч от фирми. Какви са причините за постоянното прехвърляне на собственици, акционерни дялове и финансови активи в тях? Не се знае – в Плевен се носят единствено легенди за размера на далаверите. Иронията пък е в това, че Владислав Николов доскоро бе член на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси. Тouché. Впечатляващата листа продължава с Мартин Митев – осъждан през 2004 г. за умишлено престъпление от общ характер. По-късно, вече като зам.-изпълнителен директор на УМБАЛ – Плевен, срещу Митев има заведени преписки за злоупотреби като длъжностно лице с цел лично облагодетелстване и превишаване на права. Това обаче не спира кариерата на Митев и през 2010 г. той вече е член на ГЕРБ и е назначен за директор на Здравната каса в Плевен област. Когато напуска поста през есента на 2013 г., от страна на кабинета „Орешарски“ веднага се появява обвинение за източване на касата по посока на определени болници. Скоро след това Митев става изп. директор на Болницата по акушерство и гинекология „Св. Марина“ и общински председател на ГЕРБ – Плевен. Аплодисменти за четвъртата позиция. Аплодисменти и за цялата листа.

Ловеч – местната структура единодушно гласува водач тук да е самият Той – Бойко Борисов. Лидерът на ГЕРБ обаче разочарова почитателите си и великодушно отстъпи водачеството на 53-годишната Корнелия Маринова – бивш директор на училище, неуспешен кандидат за кмет на Ловеч, впоследствие пък успешен кандидат за депутат – влезе в състава на последното НС. Втори е местният областен координатор на ГЕРБ – Николай Нанков – два пъти народен представител, който прекрати предсрочно първия си мандат. Така и не се разбра защо. Трети е Иван Миховски – бивш председател на младежите от ГЕРБ, понастоящем общински съветник в Троян. Следва го Мадлена Бояджиева – председател на общинския съвет в Тетевен и неуспешен канидат за кмет на града през 2011 г. Пета е Ваня Събчева – бивш областен управител. В първоначалните варианти на листата бе спрягана дори за водач. Сравнително поносима листа, но пък поредната без почти никакво обновление в редиците.

Габрово – тук се вихри наследникът на Томислав Дончев и бивша негова „дясна ръка“ – Цветомир Михов, областен координатор на ГЕРБ и двукратен народен представител. За него ще ви спестим всичко останало и просто ще припомним забавен момент от 2010 г. Тогава от младежката организация на БСП в Габрово му връчиха ученически бележник с печат „неграмотен“. Причината – коментар на депутата във форума на Дарик. Коментарът не е особено дълъг, но за сметка на това изобилства от правописни, пунктуационни и граматически грешки. Някои от тях са срамни за всеки самоуважаващ се третокласник, какво остава за народен представител. Червените „пионерчета“ прилежно бяха поправили всичко и му връчиха бележника с тържествена церемония. Михов в началото оправда грешките си с бързане, а по-късно, в най-добрите традиции на българската политика, напълно отрече да е автор на коментара. За много от вас споменатата история би трябвало да е достатъчна, за да си съставите необходимото мнение за водача в листата, така че продължаваме с втората позиция. Тя е за 63-годишния Петко Тотев, който твърди, че „застаряването е основен проблем в габровска област“. Съгласни сме изцяло с него. Въпреки възрастта си Тотев се изживява сравнително отскоро като общественик. От 2011 г. насам е общински съветник в Севлиево, а сега за първи път е и кандидат-депутат. Беше в последното НС за кратко – замести Томислав Дончев, който стана евродепутат. Тотев всъщност изглежда доста по-подходяща и интелигентна кандидатура от водача на листата, но да бъдем честни – кому е нужен още един депутат в пенсионна възраст и точно какви бъдещи положителни перспективи би донесъл той? Третата позиция е за председателят на общинския съвет в Габрово – Добромир Проданов. Четвърти е зам.-кметът на Габрово – Климент Кунев. Нататък в листата – за всекиго по нещо.

Велико Търново – Цветан Цветанов. Или Цв. Цв. Или ако предпочитате – Св. Цв. Цв. Невинен до доказване на противното. Фактът, че е разследван и срещу него се водят дела, изглежда не смущава когото и да било нито в партията, нито сред избирателите ѝ. Всичките му прегрешения очевидно се приписват на зъл червен заговор и било въпрос на време „справедливостта да възтържествува“ и да се зарадваме на поредния чист, невинен, почтен и най-важното – неосъден депутат. За да бъдем обективни – червеният лагер наистина прекали с гоненията срещу него в последната година. Това обаче нито го прави автоматично невинен по заведените му обвинения, нито оправдава по какъвто и да е начин присъствието му в челото на депутатска листа. Покрай взаимното вадене на кирливи ризи между него и Пеевски в медиите се казаха на глас доста неща, които до момента бяха публична тайна. Сред тях – за медийните и политически „чадъри“, за поръчковата роля на прокуратурата, за задкулисните назначения, за пълното срастване между престъпни групировки и политическа власт. Но оттогава минаха цели няколко месеца – предостатъчно време, за да се задейства вездесъщата българска избирателна амнезия, резултатите от която вече са налице – за Цв. Цв. пак се говори като за „спасител“ и по всяка вероятност отново му се топли министерско кресло. Втора позиция – бивш областен управител и професор във ВТУ – Пенчо Пенчев. Появата му донякъде е изненадваща, тъй като измести назад досегашни народни представители. Първият от тях е Евгени Стоев – трета позиция. Забъркан в истории с източване на ДДС преди години. В доклад на Министерството на финансите от 2004 г. се твърди, че извършена проверка установява „разпъване на чадър“ над 12 фирми във В. Търново. На въпросните фирми са били извършвани фиктивни проверки и данъчни ревизии, а в резултат са източени около 3,6 млн. ДДС. По това време началник на Териториална данъчна дирекция (ТДД) е нашият човек – Евгени Стоев. А счетоводителка на голяма част от въпросните фирми е самата му съпруга – Дафина Стоева. Стоев, разбира се, и до днес твърди, че цялата история е инсинуация, но така и не е дал смислено обяснение за резултатите от проверката, нито пък Прокуратурата му е изискала такова. 5 години по-късно Стоев вече е депутат с имунитет. Такъв е и до днес. За двата му мандата го запомнихме с фиксидеята му да премахне забраната за тютюнопушене. Следва го друга позната муцуна – Мирослав Петков, също двукратен народен представител. Няма висше образование. А може би има. Никой не знае. Първоначално твърдеше, че има диплома от Московския държавен индустриален университет. След като се установи, че такава липсва, Петков заяви, че все още бил недипломиран студент 3-ти курс там. Впоследствие обаче се разбра, че въпросното учебно заведение е закрито отдавна, а Петков бе осенен от прозрението, че наистина не е викан скоро за изпити. Мъката е пълна… През 2010 г. пък общинска проверка в Горна Оряховица установи, че имот на Петков се снабдява незаконно с ток. Случаят се раздуха и от ГЕРБ се принудиха да направят проверка по случая. Навярно ще ви втрещим от изненада, ако ви кажем, че накрая виновен се оказа неквалифициран електротехник, свързал погрешка имота на Петков с уличното захранване. Пети е бившият областен координатор на ГЕРБ в града – Деян Хаджийски. Следва го ветеринарят Кристиян Кирилов. На седма позиция отново имаме преподавател от ВТУ – Любомира Попова, която е и бивш зам.-областен управител. На теория трудно можем да си представим по-компрометирана и отчайваща листа от тази. Поставяме една от най-големите и грозни черни точки на ГЕРБ тук.

Русе – бурен иноватизъм и тук. Водач е Пламен Нунев – областен координатор на ГЕРБ – Русе и досегашен депутат. За обръчите от фирми на ГЕРБ в града и за ролята на Нунев в тях се носят единствено легенди и всичко е обвито в мъгла. Преди няколко месеца около една от тях дори се навърташе ДАНС, но не се разбра нито защо, нито какво се случи впоследствие. По време на престоя си в парламента Нунев бе поредният замесен в скандал. След като попадна в ареста, Бисер Миланов-Петното излезе с твърдения, че Бойко Борисов го е наел, за да провокира напрежение на някой от протестите около парламента. Миланов заяви, че именно Пламен Нунев е осъществил връзката между него и лидера на ГЕРБ. По случая се създаде специална парламентарна комисия, която привика Нунев за обяснения. Той обаче така и не се яви. На втора позиция пак имаме досегашен депутат – Светлана Найденова. На трета е водачът от Монтана – бившата ни здравна министърка Десислава Атанасова. Четвърта позиция за зам.-кмета на Русе – Свилен Иванов. Пета – за бившия областен управител Стефко Бурджиев. Шеста – за председателя на общинските съветници от ГЕРБ – Бедрос Пехливанян. Поредна листа с абсолютна липса на каквото и да е обновление в редиците.

Търговище – приемлива листа тук. Вероятно и заради липсата на парашутисти. Водачът не е ново лице, но не е и компрометирана кандидатура (все още). Това е 53-годишният акушер-гинеколог Дарин Димитров – депутат от последното НС. Следва го общинският съветник от Попово – Стефан Иванов. На трето място пак имаме доктор – Венка Стоянова, областен координатор на ГЕРБ. Надолу в листата срещаме археолози, математици и педагози.

Разград – и тук се срещат подозрителни типове в редиците. Водач е Валентин Василев –  досегашен депутат и бивш областен управител. Заместничката му Галина Георгиева пък е четвърта. На второ място изненадващо си имаме млада кандидатура – 34-годишния Михаил Тодоров, който е банков служител от Разград. Следва го Петър Василев – зам.-директор на РЗОК – Разград.  Безспорната издънка в листата е петата позиция, където се спотайва ДС агентът Николай Атанасов. Подозрителен поглед заслужава и седмото място – там е Недим Мустафов – бивш кмет от ДПС в периода 2003-2007 г. Гражданската квота е забита последна – Надежда Радославова – общински съветник и директор на музикална школа. Въпреки всичко – нелоша листа. Може да се отсее и някоя подходяща преференция.

Силистра – смесени чувства за водача на тукашната листа. Това е Милена Дамянова, доскорошен депутат и зам.-министър на образованието в мандата на ГЕРБ. 38-годишната Дамянова не е в ролята на парашутист – родом е от Силистра. Говори пет езика, а като политическа визия и държание е няколко обиколки пред много други партийни недоразумения в ГЕРБ. Но да не прекаляваме с плюсовете – ресорът „Образование“ в мандата на ГЕРБ достигна една от най-ниските си точки, вероятно още от времето на килийните училища насам. Вглеждаме се в скорошни изказвания на Дамянова: „Последната година и половина бе изгубена за България. Крайно време е реформата в образованието да стане факт“. Напълно съгласни сме. Къде беше реформата по време на 3,5-годишния ѝ мандат обаче си остава загадка. Приемаме, че периодът може би е малък, за да се извърши тя напълно, но е предостатъчен, за да се тръгне видимо в правилната посока. Случи ли се това? Нищо подобно – ресорът „Образование“ беше оставен в пълен хаос по абсолютно всички параграфи. Безвремието в сектора и до днес цари навсякъде – от началните училища до университетите. Втори е Алтимир Адамов (34 г.) – бивш зам.-областен управител и неуспешен кандидат за кмет на Дулово. За да равали добрите впечатления от сравнително подмладеното чело на листата, на третата позиция се мъдри 57-годишната зъболекарка Мария Димитрова – председател на общинския съвет в Силистра. С добрите впечатления дотук – на четвърта позиция си имаме позната компрометирана муцуна. Тя принадлежи на досегашния депутат Стефан Господинов. От негова декларация до Сметната палата става ясно, че той и жена му са декларирали впечатляващите 1,5 млн. лв. дарение от собствените си деца (мамини златни! – бел.ред.). Трудовите биографии на двете деца мълчат по въпроса за произхода на парите. На пета позиция отново имаме бивш зам.-областен управител – Денка Михайлова.

Шумен – листата се сгромолясва още с първата позиция. На нея се подвизава 59-годишният Любомир Христов – един видимо позастарял ДС чичка, известен с псевдонима „Агент Хари“. Бивш началник на полицията в Шумен и досегашен депутат. Надолу листата е буквално препълнена с директори на учебни заведения и университетски преподаватели. Втората позиция е за Донка Иванова – директор на СОУ и доскорошен депутат. На трето място е Селиме Кърджалиева – също директор на училище. През март тя беше уволнена, според нея – по политически причини. Преди месец пък бе възстановена на поста, незнайно дали по политически причини. Следват я двама посивели професори – Стефан Желев и Борислав Беджев. Надолу – общински съветници, бивши кметове, офицери от запаса, че дори и един логопед. Образована, но ужасно застаряла листа с още по-ужасен водач.

Добрич – и тук лустрацията се е скрила от срам. Водач в областта за трети поредни избори е Румен Иванов – поработил за ДС в миналото, поработващ като депутат в настоящето. Следва го пореден виден „еколог“, попаднал в листите. Става въпрос за общинския съветник от ГЕРБ Живко Мартинов. Той е съдружник в редица фирми, планиращи огромен проект за изграждане на ветрогенераторни паркове в опасна близост до защитени зони в Добруджа. При това в пълно противоречие както с препоръките на редица международни и местни екоорганизации, така и със самото МОСВ. Проектът се оформя като гигантска далавера – водят се купчина различни дела, стартира се и наказателна процедура от ЕК спрямо България. Третата позиция не изглежда лоша – там е 28-годишният IT специалист Димитър Николов от Балчик. Изглежда ужасно подходящ за преференция спрямо първите две недоразумения в листата. Бърз поглед назад в листата ни води до 10-та позиция, където небрежно се спотайва ново ДС ченге – Тодор Губатов. Или ако предпочитате – агент Тушев. Трагична листа, плачеща за лустрация.

Варна – тук ГЕРБ обявиха „широко гражданско участие и обновление в листата“. Да видим. Никакви изненади с водача – Лиляна Павлова. Може би дори щяхме да и поставим приемлива оценка, имайки предвид нелошия ѝ министерски мандат по времето на ГЕРБ. През последната година и половина обаче политическото и държание спадна почти до ниво „Мая Манолова“. Или т.нар. „безотказен принцип“: „Да си изкрещиш опорните точки по-гръмогласно от съперника“, местоположението е без значение – телевизионно студио или пленарна зала. Наскорошните ѝ фотосесии в Мизия пък я приземиха допълнително надолу в класацията. Втората позиция е за Пламен Манушев – 60-годишен вицеадмирал, бивш зам.-областен управител. Беше и в състава на последното НС. Доста добра кандидатура откъм авторитет, доста лоша откъм възраст. Истинският купон обаче идва на трета позиция – тук се намира „гражданската“ квота Красен Кралев. Скромен медиен и рекламен магнат, бивш президент на ПФК „Черно море“. Неофициално – в тесни взаимоотношения с групировката ТИМ. Някога активист на НДСВ, впоследствие зам.-председател на „Новото време“. Вероятно думата „мафиот“ някак нахално изплува в главите ви, търсейки с какво да се върже? Чиста случайност, уважаеми читатели. Надяваме се само Кралев да не бъде предлаган за директор на ДАНС в бъдеще, иначе приликите с едно друго лице май ще станат прекалено големи. Досегашните депутати Красимир Петров, Красимира Анастасова и Павел Христов заемат следващите три позиции. Т.е. обновление – на практика нулево. А вместо гражданско участие ставаме свидетели на пореден крупен магнат, ползващ партийна листа за трамплин. Усмивка!