Стартираме отново предизборната си рубрика ,,Листопад“, в която коментираме състава на партийните листи. Първият ни участник е Българската социалистическа партия (БСП). Ето я и втората част от червените листи:
Стара Загора – ето го и него – Драгомир „ Родина мать зовет“ Стойнев. Енергийното чудо, икономическият гений, националният герой, работещ за доброто на народа, напук на препоръките от алчните типове в ЕК. Човекът, подписал за една година толкова тайни договори и споразумения, че сигурно за разсекретяването им ще отиде още толкова. За трети път му сменят избирателния район – вероятно, за да докажат, че освен в Русия, е обичан навсякъде и в България.Подгласник му е друг досегашен депутат – Георги Гьоков. Трети е шейновският кмет Николай Терзиев, отскоро и председател на БСП в Казанлък. На четвърто място е Елена Нонева от коалиционното движение „Социалдемократи“, която първоначално подкрепи „АБВ“, но впоследствие обърна курса. Пета – директорката на Регионален инспекторат по образованието (РИО) Донка Симеонова, шести – неврохирургът и общински съветник от БСП – д-р Стефан Шишков. Седма позиция пък е за един от творците на новия изборен кодекс – Мариана Тотева. И разбира се, отново едно наум, за №22 – Диана Михалева, председател на Младежкото БСП в Стара Загора. Като цяло – не особено обнадеждаваща, но доста по-поносима от някои други червени листи. Най-вече, защото в челото почти ги няма втръсналите побелели и заслужили партийци™.
Хасково – от много чудене кой парашутист да спуснат тук (Стойнев или Найденов), накрая червените сложиха хасковлията Чавдар Георгиев – друг народен любимец (особено на еколозите). И на него му се радваме от Виденово време – беше зам.-главен секретар на НС тогава. По-късно става юридически съветник на Първанов, работил е в една кантора и с Миков. Има интересно и изтънчено хоби – пада си по развитието на голф проекти в защитени територии. При Тройната коалиция бе зам.-министър на околната среда и водите и постигна впечатляващи резултати – доведе ни до наказателна процедура от ЕК, заради незаконно одобрения проект в община „Царево“, който предвиждаше да застрои хиляди декари защитена територия в природен парк Странджа. Но не мислете, че някакво си решение на съда би спряло Георгиев – през 2013г. Орешарски го върна на поста, а проектът „Царево“ изведнъж отново бе обявен за законен, което доведе до масови протести и повторното му замразяване. Но както виждаме, Георгиев пак се гласи за парламента и нищо не му пречи да си пробва, докато най-накрая не успее. Преди дни пък ни разчувства, като публично се възмути от плановете за въглищен добив на газ в Добруджа, който щял да засегне разнообразието от птици в региона. Е, птиците в Добруджа могат да спят спокойно, щом Чавдар Георгиев се е загрижил за тях. Надолу в листата срещаме поредния бивш областен управител – Райна Йовчева, още един от партия „Зора“ – Добромир Задгорски, ексдепутатката Смиляна Нитова, разни местни бизнесмени, стари и млади партийци и много приятна и задушевна соц атмосфера.
Кърджали – и тук заспали чувства. Местните партийци дори не се скараха като хората. Водач е на практика вечният местен председател Милко Багдасаров (на поста от 1995г). Той е член на прословутата ни и иначе толкова професионална и модерна волейболна федерация, пълна с други, все така вечни и несменяеми членове, добруващи за българския волейбол от по 40-50 години. Покрай скандала с Радо Стойчев и Матей Казийски имаше една култова пресконференция, на която имахме честта да видим повечето от тях. Гледката беше потресаваща – общата им възраст наближаваше хилядолетие, а в залата броят на слуховите апарати надвишаваше този на зъбите. Както знаем, Стойчев и Казийски загубиха битката и вече не са част от националния отбор, но пък ние спим спокойно, знаейки, че българският волейбол е в добри ръце. Поувлякохме се, но причината е, че листата е безкрайно скучна – вече става излишно да ви казваме, че второто място е за освободен областен управител – Бисер Николов. Още по-излишно е да ви казваме, че третото място е за местния лидер – Георги Кючуков. Надолу, също така, можем да срещнем някой и друг член на дружество „Русофили“. Толкоз.
Смолян – и тук никакъв свеж полъх. Водач е местната червена кралица, двукратен кмет на Смолян и кума на премиера Близнашки – Дора Янкова. Втори „изключително изненадващо“ е зам.-областния управител Емил Хумчев – разследван миналата есен. През октомври в аптека, собственост на жена му, е извършена инспекция, която открива сериозни нарушения. Няколко дни по-късно Людмила Ангелова – директор на дирекция “Контрол на лекарствените продукти“ – подава жалба в полицията, заради получени заплахи по телефона от страна на Емил Хумчев. Разбира се, впоследствие нито споменатата аптека понася наказателна отговорност, нито срещу Хумчев са повдигнати обвинения. Сигурни сме, че и бизнесът на жена му, тепърва ще процъфтява, особено ако Хумчев влезе в парламента. На трето място си имаме гражданска квота. Заема я Валентина Павлова, станала член на ББЦ само преди месеци, но напуснала скоропостижно. По-надолу може и да се намери някой що-годе подходящ за преференция кандидат от младежките формации. Шансовете обаче да се размести листата не изглеждат големи.
Пловдив (град) – Кой предложи Търновалийски? Грандиозни скандали и под тепетата. За водач бе издигнат Георги Търновалийски, което взриви обстановката в червените редици. Той е дългогодишен служител на НАП в Пловдив, за известно време дори става директор там. По време на кабинета Орешарски пък е назначен от Чобанов за зам.-изпълнителен директор на НАП, а в самия край на мандата и за зам.-финансов министър. Търновалийски работи дълго време като счетоводител на крупния пловдивски бизнесмен Георги Гергов, разследван за незаконни сделки с имоти, които се твърдеше, че Търновалийски е прикривал. Прокуратурата обаче прекрати разследването през 2009г. Именно Гергов, който за беда е председател на Областния съвет на БСП Пловдив, успя да пробута Търновалийски за водач в листата, изкарвайки от нерви местните партийци. Въпреки петициите и масовите недоволства, от централното ръководство на партията отказаха да се съобразят с настроенията и оставиха Търновалийски за водач. Следва го досегашният червен депутат Захари Георгиев. На трета позиция си имаме почти лекар – завършилият „Дентална медицина“ и „Болничен мениджмънт“ Георги Йорданов. Йорданов е директор на пловдивската МБАЛ. Четвъртата позиция е за легендарното крило на Ботев Пд – Костадин Костадинов. Пети е досегашният депутат Калин Милчев – зам. – председател на недоразумението, наречено Комисия по инвестиционно проектиране. Милчев стана известен с това, че от напъни да покаже колко е близо до хората, си отвори специална приемна в центъра на Пловдив. Щяхме да му се вържем, ако междувременно в София не се криеше зад заграждения цяла година. На шеста позиция вече си имаме истински лекар – специалистът по гръдна хирургия Красимир Мурджев, който е и досегашен депутат. За годината му в парламента не можем да кажем нищо особено добро, но и нищо особено лошо. Седма е доскорошният зам.-министър на образованието – Атанаска Тенева. За нейната една година вече можем да кажем доста лоши работи, но нямаме място. На девето място отново е набутан Сашко Симов – контражурналистът от веснтик „Дума“. Поглеждаме с интерес и към 22-ра позиция, където с ужас намираме до болка компрометирания Ангел Батаклиев, който в тон с името си забърка страхотен батак в градския транспорт в Пловдив. Изключвайки традиционно компрометираната първа позиция, всъщност пловдивската червена листа си минава направо за поносима, сравнена с недоразуменията в много други области. Предвид местната неприязън към водача Търновалийски можем дори да се надяваме, че преференцията ще проработи.
Пловдив (област) – световната история е пълна със смахнати и неадекватни крале, постигнали големи успехи, главно заради първия си съветник, който в общи линии е вършел цялата необходима мръсна работа и същевременно е стоял в сянка. Ако не знаете кой играе ролята на кардинал Ришельо в БСП, това е 66-годишният шуменски главатар Димитър Дъбов. Наричат го „Тихата стъпка на Позитано“ и казват, че ако го прескочиш в партията, означава да си подпишеш сам смъртната присъда. Бастионът му по традиция е Шумен, но този път е пратен (или сам се е изпратил) в Пловдив област. Почти три пъти по-младият от него Галин Дурев от Сопот пък е негов подгласник. За да се развали впечатлението го следва поредният беловлас партиец, депутат от не-знам-си-колко-мандата™ – Пламен Славов. А на четвърто е самият създател на „Евророма“ – Цветелин Кънчев – първият (и май и последният) български депутат, осъден още в мандата си за побоища и изнудване с 6 години ефективна присъда (по-късно е помилван от президента). На Кънчев явно ще се разчита да осигури безпроблемно ромските гласове от Пловдив област. Единствено с авторитета си, да не си помислите, че намекваме нещо друго! Обзети от отегчение поглеждаме към 22-та позиция – там е 37-годишната Паулина Кирова, сравнително непознат юрист от Карлово. В такъв случай – смело с преференцията, червени избиратели!
Пазарджик – и тук ново-новеничко лице за водач – Янаки Стоилов. На този трябва да кръстят някой коридор в сградата на парламента, където на практика си живее още от 1990г. За да си преброи мандатите, ще му трябват пръстите и на двете ръце. Всеки път го спускат с парашут на различно място – тазгодишната му дестинация е Пазарджик. След него е друг доскорошен депутат и местен червен любимец – Йордан Младенов, който още тъгува по Станишев, доколкото разбираме от интервютата, които дава. Третото място го искаха прекалено много хора и се стигна до скандали, но накрая го взе Георги Янчев – зам.-кметът на Велинград. Четвърта е журналистката Диана Варникова-Милчева, списвала разкошни и бликащи от плурализъм издания, като „Телеграф“ и „Монитор“. След нея е Ибрахим хаджи Недим Генджев – синът на главния мюфтия. Преди няколко месеца Генджев дори изникна доста напред в евролистата на левицата и се говореше, че лично Дъбов е лобирал за него. След масово недоволство в партията обаче, Генджев бе свален от листата. Надолу срещаме още бивши депутати и още представители на „Евророма“. Има и по-лоши червени листи, което не означава, че оценката и на тази е добра.
Благоевград – отново страховити скандали. От Позитано спуснаха с парашут тук Криси Вигенин, на когото само преди няколко месеца благоевградската червена структура поиска оставката, заради изказванията му относно Украйна. Очаквано всички местни социалисти настръхнаха против Вигенин, заплашиха с масови оставки и бойкот. В крайна сметка се оказа, че местната общност се дели на два лагера – единият подкрепя Корнелия Нинова за водач, а другият иска първи в листата да е местния общински съветник Емил Костадинов. След почти безкрайно среднощно заседание, благоевградските социалисти очевидно стигнаха до задънена улица и накрая излязоха с изявление, че всъщност нямали нищо против Вигенин и го подкрепяли напълно. Втори е общинският председател на БСП – д-р Владимир Пандев. Трети е Спас Панчев, на места известен още, като Спас Лакомото – човекът, родил великата идея хипермаркетите да не работят в събота и неделя. Светът обаче, очевидно не бе дорасъл за нея, затова Лакомото се съсредоточи върху другата си страст – да премахне забраната за тютюнопушене на обществени места. За щастие и този законопроект, така и не му се получи. След Лакомото, в листата следва петричкия червен бос – Димитър Капитанов, който Орешарски направи и зам.-областен управител. Капитанов стана известен с откритата бомба в колата му в деня за размисъл миналата година. Пети е шефът на Областно пътно управление Благоевград – Христо Атанасовски, когото непрекъснато уволняват или назначават на поста, в зависимост от това кой е на власт. Споменатият общински съветник Емил Костадинов пък е взел мъдрото стратегическо решение да се оттегли на последното… 22-ро място, откъдето явно се надява скришом да атакува. Поредна безлична листа, из която обаче витае духът на Момчил Ненков. Ще следим с интерес.
Кюстендил – дали има смисъл да ви казваме кой е водачът тук? Самият архитект на новият изборен кодекс, човекът, допринесъл най-много за това пленарната зала в последната година да прилича на Женския пазар. Човекът издрънкал за една година толкова опорни точки, лъжи и откровени глупости из медиите, че на практика си създаде паралелна реалност. Човекът, нарекъл протестите „нова форма на временна заетост“ и който пръв грабна мегафона, веднага щом падна от власт. Единствената и неповторима – Мая Манолова. Би имало страхотна ирония ако именно с преференциите, които тя въведе, сега някой я остави вън от парламента, но шансовете за това са доста малки. След нея е д-р Иван Ибришимов – досегашен депутат. Съдейки по интервютата му, все още недоумява защо протестите са продължили, след оттеглянето на Пеевски от ДАНС. Напук на всички скандали с изтеклото видео, на трета позиция е началникът на рудник „Бобов дол“ – Харалампи Златанов. За когото сме сигурни, че не е там, за да оказва политически натиск над работниците, нито да ги плаши с уволнение в случай, че не гласуват за правилната партия. Но както помним от изказването на Мария Пиргова – с миньорите се процедирало така, даже било напълно нормално. Четвърти е председателят на общинския съвет в Кюстендил – Иван Андонов. На пета позиция отново имаме представител от бастиона на демокрацията – Бобов Дол. Това е местният червен лидер – Елеонора Христова. Отново скандална листа.
Перник – водач е Валери Жаблянов – друг страстен разпространител на опорни точки. Последната година се нагледахме и на неговата физиономия, гастролираща из повечето телевизии и говореща толкова откровени лъжи, че на моменти дори водещите излизаха извън нерви. При това Жаблянов минава за ново лице – бил е депутат само в последния кабинет, така че перспективите тепърва да му се наслаждаваме са доста големи. На второ място… точно така – уволнен областен управител. Това е Михаил Михайлов. Трета е Ина Найденова – доскорошен парламентарен секретар в Министерство на отбраната. Надолу следват местни общински съветници и представители на младежката организация. Досегашните депутати Станислав Владимиров и Евдокия Асенова се оттеглиха, така че можем да говорим за известно обновление в листата. Лошата новина е, че обновлението обикновено се прави с хора като Жаблянов, от които едва ли можем да чакаме нещо иновативно като политическо държание, речник или управленски решения.
София МИР 23 – тук водач е председателят на общинските съветници от БСП в София – Жельо Бойчев. Един от най-изпатилите депутати покрай летните протести – първо бе в белия автобус, после го застигнаха няколко сурови яйца на влизане в парламента. След него е Стоян Мирчев – доскорошен началник-кабинет на толкова полезния министър на инвестиционното проектиране. Трети е Петър Апостолов, председател на ужасно симпатичните ни БСП „Красно село“, които още миналия юни се обявиха за оставка на правителството и незабавна смяна на ръководството на партията. Четвърти е бившият шеф на Генералния щаб на Българската армия – ген. Златан Стойков. Следва го Ваня Добрева – двукратен народен представител и бивш зам.-министър на образованието. Беше и член на комисията по Култура и медии, което, разбира се, не ѝ попречи да гласува „за“ издигането на медийния магнат Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Шеста е старата партийка и отскоро лидер на БСП София – Анна Янева, по-известна като доскорошен зам.-министър на Икономиката и енергетиката – трудно ни е да синтезираме само в няколко реда, всички недоразумения, извършени в този сектор през нейния мандат. На осма позиция намираме уж черната овца на партията – Георги Кадиев. 22-та преференция в случая не е обнадеждаваща – тя е за 64-годишния хирург проф. Николай Яръмов, уволнен в началото на годината от Александровска болница, заради поредица от сигнали срещу него за източване на Здравната каса и фиктивни прегледи.
София МИР 24 – тук за пореден път, ще се разчита на името на Стефан Данаилов да дърпа листата напред. Подлгасник му е Георги Свиленски, който отдавна е подсъдим по едно от най-скандалните дела от сагата „Софийски имоти“ за безстопанственост, далавери и корупция. Делото бе протакано 5 години, а от миналата година и замразено, поради имунитета на Свиленски като народен представител. Виждаме, че вероятно Свиленски не иска да се разделя с него, затова може би е ред на избирателите да му го отнемат, въпреки доста предната му позиция в листата. След него е доскорошният министър на регионалното развитие Десислава Терзиева, която на изпроводяк небрежно разписа всички разрешения за строителството на „Южен поток“ на територията на България. След нея е кметицата на Долни Богров – Цецка Кочкова. На пето място е Борис Цветков – онзи толкова хрисим и симпатичен народен представител, водил лично атаката над студентите, окупирали СУ, където беше заснет от камерите да къса плакати и да вилнее из двора. Наскоро Цветков отново напомни за себе си, след като се появи фалшив сайт с името на „Протестна мрежа“, регистриран на негово име и сеещ червена пропаганда. Но ето, че напук на всичко, отново го виждаме доста напред в софийската листа. Шести е пресаташето на ЦСКА – Иван Ченчев, станал за кратко депутат през май, след оттеглянето на Петър Курумбашев. Седми – председателят на подуенските социалисти – Димитър Данчев. Особено интересна е осмата позиция, където намираме примера за политическа последователност – Борислав Цеков. Той е част от СДС в ранните му години, по-късно е депутат от НДСВ, а на миналите избори се яви със самостоятелна листа – „Модерна България“. Същевременно е председател на инициативния комитет, издигнал Меглена Кунева за кандидат-президент, както и на друг комитет, който предлага журналистката Нора Стоичкова за кандидат от гражданската квота в листата на ББЦ. Усмивка! Поглеждаме и към 22-ра позиция и виждаме там Радослав Каратанчев – бивш съратник на Жорж Ганчев и виден контрапротестиращ. Той е нещо като колега на Борис Цветков, тъй като предвождаше групичката скинари, нахлули в СУ. Отново усмивка! За поредната калпава червена листа.
София МИР 25 – това е втората листа, в която лично председателят Миков поема водачеството и ще се сблъска с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Зарязваме ги да се бият и се съсредоточаваме към втората позиция – тя е за социалдемократът Георги Анастасов – досегашен депутат. Толкова предната му позиция е благодарност за това, че не се присъедини партията си към „АБВ“. След него идва Николай Малинов – издателят на вестник „Дума“ и двукратен народен представител. Спомняме си го с повече от неуместното изказване в ефира на националната телевизия, в което „честити на всички православни славяни в света победата в Третата кримска война“. След което щастливо ни напомни, че „балканите са следващите“ и това всъщност било повод за радост. Безмълвни се насочваме към четвъртата позиция. Там намираме Борислав Борисов – бивш общински съветник от БСП. През 2012г. общинските съветници от ГЕРБ поискаха оставката му, изваждайки данни за негови 70 незаконни заменки с печално известната фирма „Софийски имоти“ в периода 1998 – 2002г. Същевременно през 2001г. пред апартамента на Борисов бе заложено взривно устройство. За щастие взривът не взе жертви. Стигаме и до петата позиция – там е доскорошната депутатка Деница Караджова, бивш председател на комисията за контрол на еврофондовете – област, в която критиките от ЕК бяха особено силни. 22-та позиция тук е за сравнително неизвестната адвокатка от Банкя – Полина Еленкова-Пешева.
София (област) – водач е Корнелия Нинова. Забавното при нея е, че различни източници през годините твърдят, че тя е бивш член на СДС. Откъдето и голямата изненада, когато през 2005г. почти непознатата Нинова изведнъж става зам.-министър на икономиката и енергетиката в кабинета на Тройната коалиция. Нинова отрича и до днес всякакви връзки със синята партия. От последната година, ще я запомним с доста унизителния шпалир от платени и докарани с автобуси хора, които да засвидетелстват народна любов™ на депутатите от 42-я кабинет. Нинова и някои нейни колеги лично излязоха, за да си вземат цветята (вероятно купени от самите тях) и за да поздравят „хилядите си привърженици“. Доста грозен спомен. Помним я още със светлите обещания за 250 000 нови работни места. Тях дори няма да ги коментираме. Втори в листата е Георги Бояджиев – председател на общинския съвет на БСП в Златица. Следва го дясната ръка на Емил Иванов – София Торолова, зам.-областен управител на София област. Четвърти е Александър Радославов – депутат от 40-то и 41-то НС. Той е човекът, който много обича да гласува с чужди депутатски карти, твърдейки, че го прави „по невнимание“. Следва го зам.-кметът на Самоков – Радослав Стойчев. Интересна е и 9-та позиция. Тя е за другия зам.-областен управител на София и бивш кмет на Костинброд – Красимир Кунчев. В деня на „костинбродската афера“ Кунчев бе един от първите, застанал пред камерите на TV7 (които го обявиха за „случаен минувач“) и заяви, че подобна „манипулация на вота“ не се срещала за първи път в общината. Каква точно е цялата му роля в „костинбродската афера“ едва ли ще стане ясно, но е факт, че само два месеца по-късно Кунчев бе назначен за зам.-областен управител от Орешарски. За добро или лошо в червената листа за София област не стига до 22-ра позиция, така че изненади едва ли ще има.
Коментирайте чрез: