Стартираме отново предизборната си рубрика ,,Листопад“, в която коментираме състава на партийните листи. Първият ни участник е Българската социалистическа партия (БСП). Ето я и първата част от червените листи:
Видин – прах, забрава и метилови изпарения. Червената листа в този изоставен от боговете край на България е до болка позната, леко втръснала, макар и малко подмладена в сравнение с предишните избори. Водач отново е Михаил Миков, избиран два пъти за депутат досега там. Тайно недолюбван от местните активисти – на миналогодишните избори някои от тях си направиха самоотвод в знак на протест (неуспешен) против него.
Но Миков вече е председател, затова този път подобни драми нямаше. Негов подгласник е лидерът на местната структура Филип Попов, също досегашен депутат. Останалите шест места за цвят в листата заемат предимно местни партийци, сред които лидерът на младежкото БСП Димитър Велков. На четвъртата позиция пък дори намираме преподавател от УНСС – Юри Ценков. Преференциален в от срещу червения бос е малко вероятен.
Монтана – омразна област за социалистите, след като през февруари близо 75% от местните червени активисти се присъединиха към АБВ. Като добавим, че водач на ДПС в областта е доскорошният червен финансов министър Петър Чобанов, предателствата май станаха твърде много. Поради този плашещ недостиг на местни кадри листата е превърната в парашутна ескадрила (имаме си гости от Лом, Берковица, Чипровци и др). Първи е Емил Райнов – извикан на пожар от Ловеч – дългогодишен червен депутат, зам.- министър на здравеопазването по времето на Тройната коалиция. Втората позиция се краси от застаряващия строителен инженер Марин Маринов (един от малкото местни) – на нож както със съпартийците си, така и с отцепниците. В крайна сметка неприязънта му към Първанов надделява и той остава един от малкото неотцепили се. Трети е бившият заместник кмет на Лом – Валентин Евтимов. Шарената листа се допълва от синоптици (Леночка Ангелова), позабравени червени величия (Руси Статков) и, разбира се, бисера в короната – професора по японистика от СУ и горд член на Партията на българските комунисти – Нако Стефанов. Безперспективна листа, градена от отломките на полуразпадналата се местна структура – изцяло отрицателна оценка.
Враца – и тук скандали, драми, протести, отводи, емиграции във вражеския лагер и здрави пазарлъци до последно. В крайна сметка водач на листата стана никъде желаният Георги Божинов – бивш народен представител, който инцидентно се размина с 42-то НС. На миналогодишните парламентарни избори Божинов беше пратен за водач в Търговище. Парашутът му обаче не се отвори и местната структура буквално го изгони разярена, а Божинов се оттегли. Този път грешката не е допусната и Божинов е водач в родната си област – Враца. За негова беда обаче и тук го посрещнаха на нож. За да има мир, втората позиция е дадена на местен – Цветелина Дамяновска – председател на общинския съвет на БСП. Черешката (или малинката) на тортата обаче, безспорно е третата позиция – бившият двукратен народен представител и председател на партия „Рома“ – Тома Томов. През 2011г. Томов получи ефективна петгодишна присъда по дело за корупция. На втора инстанция съдът я замени с тригодишна условна. Свързван още с търговия с гласове и заплахи с оръжие срещу кандидат за народен представител. Фирмата му „Би Ес 80“ пък печели сума ти търгове във Видинска и Монтанска област по времето на тройната коалиция, след което е успешно фалирана през 2011г. Ако не бъде изместен с преференция, шансът да се наслаждаваме на Томов в следващото НС е доста голям.
Плевен – водача на тукашната листа би трябвало да ви е достатъчен, за да се хванете за главата. Това е самият Румен Гечев (агент Економов), бивш министър в кабинета Виденов, при това министър не на какво да е, а на най-успешния и бързо проспериращ сектор по онова време – икономиката. Разполага и с четиригодишна ползотворна кариера като сътрудник на ДС в САЩ. Преподавател е и в УНСС. Беше спрял с политиката, допреди година, когато се завърна тържествено. Втората позиция е съизмеримо ужасна – Васил Антонов, досегашен народен представител, областен лидер на социалистите и един от най-богатите бизнесмени в Плевен. Преди години разследване на германския журналист Юрген Рот постави Антонов в тесни икономически връзки с Румен Петков. Антонов е собственик на най-големия хотел в Плевен – „Ростов“, в чийто бар през 2003г. е убит сутеньорът Марио Иванов, а година по-късно и съсобственикът на хотела – Людмил Конов (също в икономически връзки с Р. Петков, според Рот). В писмo от август 2007 г., което се завъртя из чуждестранните посолства в София, се твърди, че тогавашният министър Петков е наредил на икономическата полиция в Плевен да не контролира фирмите на Васил Антонов. На третата позиция намираме досегашния червен депутат – Петър Дулев – запален привърженик на АЕЦ Белене и дългогодишен кмет на града. Ужасът продължава с 69-годишния поет-машинист Минчо Мънчев Минчев (агент Арабаджиев), чието творчество се колебае между отчаяни вопли по отминалото величие на СССР, екзорсизъм против цигани и турци, както и откровени нападки към НАТО и ЕС. Партия „Нова зора“, на която Минчев е лидер, преди години беше в коалиция с „Атака“ и стана известна с безбожните парични дарения (ала Бареков), които разни анонимни нейни привърженици превеждаха редовно. На последните парламентарни избори „Коалиция за България“ спечели 4 мандата от Плевен, което означава, че изброените дотук личности, вероятно ще присъстват в състава на следващото НС. Бърз поглед надолу в листата ни показва, че преференциалният вот също не предлага особена алтернатива. Скандална плевенска листа със силен мафиотски и ДС привкус.
Ловеч – тук дори традиционните скандали липсваха. Вероятно защото и водачът не е спуснат, а е местен функционер – досегашният червен депутат Димитър Горов. Подгласник му е бизнесменът и общински съветник от Троян – Владимир Хаджийски, който кандидатства за първи път за депутат. Но пък успя бързо да се прочуе с това, че избра местен еротичен модел за официално лице на червената кампания в Ловеч. Трета е, родената през далечната 1957г. Цецка Петкова – първо кметица на Тетевен, от миналата година – областен управител, сега – кандидат за депутат. Следва я директорът на Ловешкия драматичен театър – Васил Василев, който миналата година също беше кандидат и бе показно арестуван на футболен мач, заради… неправилно паркиране. От БСП съзряха герберо-полицейски заговор, целящ компрометиране. Листата надолу е запълнена предимно с още знайни и незнайни областни функционери с притеснителна средна възраст. Като цяло, доста по-поносима от някои други червени листи, но традиционно скучна и лъхаща на соц.
Габрово – след като титулярният водач Йордан Стойков претърпя тежка пътна катастрофа, габровци сами си пожелаха да го замести, не кой да е, а самият радетел за женски права – Кирил Добрев (бивш областен председател там). За неколкократния червен народен представител май каквото и да се каже, ще е малко, затова няма да казваме нищо. Киро, разбира се, не можа да мине без изцепки и този път – някъде към средата на август се разсърди, обяви, че си прави отвод и нямало да участва в листи. Впоследствие размисли. Очевидно отново ще го гледаме да се вихри из парламента, раждайки нови и нови неуместни шегички. Шансовете да бъде изместен с преференция са почти нулеви, имайки предвид, че явно е симпатичен на местната червена общност. Подгласникът му е натиреният от Близнашки областен управител Николай Григоров (лидер на габровските социалисти), следван от Петинка Михайлова (лидер на севлиевските социалисти). Останалите места са за разни местни и сравнително непознати лица.
Велико Търново – без изненади. По традиция в Търново се разпорежда старата червена тарторка Мариана Бояджиева (досегашен народен представител). Следва я друг младеж – роденият през 1955г. Георги Рачев, гордостта на Горна Оряховица (където не са имали народен представител от 1996г. насам). Рачев бе един от натирените от Близнашки областни управители. На третото място в Търново е заточена добрата ни стара познайница Таня Андреева – доскорошнa здравна министърка, написала някои от най-грозните страници в историята на българското здравеопазване изобщо. Следва я председателят на БСП Свищов и един от най- щастливите ергени в България – Милен Манолов (бивш съпруг, познайте на кого). Нa пета позиция е гостенката от Павликени – досегашната народна представителка Милка Христова (55г.), идваща, за да докаже отново, че средната възраст на лѝстата очевидно ще се измерва във векове, а не в години. В опит все пак да бъде смъкната малко, на последните позиции самоцелно са набутани няколко все още незавършили студенти по „Музикална педагогика“ и „Право“. И най-голямата изненада – в самото дъно намираме друга бивша министърка-изгнаница – Весела Лечева. Доста побеляла листа.
Русе – първи тук е ректорът на Русенския университет – проф. Христо Белоев. Присъствието на заместник- председателя на ректорския съвет в България в челото на партийна листа (особено на тази), сякаш илюстрира най-добре сковаващият архаизъм и опустошителното безвремие, обзело висшите учебни заведения в България, превърнати в цинични печатници на дипломи. Покрай студентските окупации се изписа и изговори достатъчно по темата. След пазарлъци и рокади, в последния момент на второто място изникна Иван Иванов – общински съветник и дългогодишен председател на БСП в Русе (оттеглил се наскоро). На трета позиция с мъка на сърцето отбелязваме олимпийският ни шампион по стрелба Таню Киряков. Следва го поредният разжалван от Близнашки областен управител – Венцислав Калчев. На пета и шеста позиция се мъдрят досегашните народни представители Добрин Данев и Екатерина Заякова. Позициите до края са заети отново от различни потомствени бесепари. Поредната червена листа, покрита с дебел слой прах.
Търговище – за втори пореден път водач тук е Явор Куюмджиев. Ако не се сещате кой е той – през последната година се наслаждавахме на законодателната му дейност в областта на енергетиката, включваща основно поправки, абсолютно несъобразени с европейските правила, но за сметка на това прецизно съобразени с интересите на „Южен Поток“. Свободното си време пък рицарят на „Газпром“ обикновено прекарваше в опити да смъкне изкуствено цената на тока (за справка – сега е изключително настоятелен, че токът трябва да поскъпне с поне 20%). Вероятно той ще е единственият червен депутат от Търговище. Не се очертава и някой да го измести с преференция – листата надолу е доста безлична, съставена предимно от местни общински съветници.
Разград – първи в листата е поредният уволнен областен управител – Стоян Ненчев. Депутатската му кариера се свежда до участието му в Седмото Велико Народно събрание през далечната 1990г. В червените листи се пробва за втори път – миналата година единственият мандат от Разград взе Татяна Буруджиева. В листата надолу следват познатите общински съветници, представители на младежките организации и … един психиатър, носещ култовото име Владимир Заимов.
Шумен – може би не познавате тукашния водач на листата Иван Иванов? А трябва, уважаеми! Все пак ни е бил зам.-министър на вътрешните работи (в продължение на цели 3 часа). Започнахте ли да си припомняте? Иванов бе едно от многото безумни назначения на предишния кабинет, направени точно в разгара на протестите. Бе предложен от БСП и скоропостижно назначен през главата на Цветлин Йовчев. За да се разбере само след минути, че Иванов е потомствен СИК-аджия – през 1995г. е бил управител на техния офис в Шумен. Баща му, Валентин Иванов, пък е тогавашния представител на СИК в региона. Кратък бюлетин за незапознатите ни читатели – СИК е една от най-големите престъпни групировки, която процъфтява през 90- те години у нас. Основните и дейности са свързани с трафик на наркотици, финансови измами, кражби на коли, контрабанда, изнудване, рекет, проституция. И убийства – в началото на века враждите между различни сътрудници от СИК пълнеха всекидневно криминалните хроники на вестниците, а престрелките и показните убийства бяха почти ежедневие в столицата. Спомняйки си какво отключи назначението на Пеевски само няколко дни по-рано, Орешарски уволни скоропостижно Иванов. У нас обаче не се счита за нередно, само 15 месеца по-късно, Иванов да се появи като водач на листа. При това избирателите, по всяка вероятност, ще изберат бившият СИК-аджия и сами ще го пратят в парламента с шуменската квота. Където… ами ще наблюдаваме поредният депутат, милеещ за благото на народа. Останалите в листата са знайни и незнайни червени воини от Велики Преслав, Нови пазар, Смядово, Каолиново и други китни места на родината. А, да – и още един уволнен областен управител – Венцислав Венков (втори в листата). Поредна листа, гравитираща между древното и скандалното.
Силистра – за трети пореден път водач е св. Антон Кутев – активен контрапротестиращ, шеф на комуникационния отдел на БСП, т.е. – експерт в оказването на политически натиск над медии и СЕМ, както и в отглеждането на интернет тролове. Да не забравяме и умението му да дрънка непремерени глупости по адрес на банковата система (и не само). Миналото лято даде около 50 интервюта на тема: „платените протести“, разнасяше си и някакъв камък, с който твърдеше, че е уцелен в нощта на белия автобус. Пореден абсолютно компрометиран и втръснал образ, който почти на 100%, ще наблюдаваме и в следващия парламент. Иначе силистренската листа е със средна възраст 40г. (направо юношеска, сравнена с тази на някои други червени листи). Но това не бива да ни заблуждава – местата отново са разпределени между местни председатели и представители на младежките организации. По-различно впечатление прави само петата позиция – тя е за 48-годишния Стилиян Стойчев, директора на Дом за деца, лишени от родителски грижи „Димчо Дебелянов“ в град Силистра – едно от малкото уважавани подобни заведения. Червеният мандат в Силистра вероятно ще е само един, така че – ето подходяща преференция, която да ни спести още един мандат на Антон Кутев. Шансът обаче е илюзорен.
Добрич – на първа позиция тук е Светла Бъчварова – доскорошната председателка на земеделската комисия. След нея е зам.-областния управител Даниел Йорданов. Третата позиция е за Сияна Фудулова – председателката на едно от най-безполезните парламентарни явления – комисията „Бисеров“, чиято дейност не си струва, какъвто и да било коментар. Останалите места са за туристи от различни екзотични кътчета на ,родината – Шабла, Каварна, Генерал Тошево и др.
Варна – в морската ни столица, ще имаме честта отново да се радваме на доволно втръснали физиономии, начело с бившия военен министър Ангел Найденов (гледаме го неизменно в парламента, още от кабинета Виденов насам). Следва го друга бивша министърка (на образованието) – Анелия Клисарова, на която сме се радвали само един мандат досега. За едната година на поста ѝ я запомнихме само със смущаващата идея да се въведе един общ учебник по всеки предмет (в момента учителите избират от поне 3 различни издателства). Идея, която мирише отдалеч единствено на монополизъм, задкулисие, антидемократичност и в никакъв случай на по-качествено образование. Трети е друг стар познайник – Борислав Гуцанов, за когото задържането през 2010г. по обвинение в присвояване на средства изчерпва по-нататъшните коментари. През 2013г. не само че обвиненията му бяха свалени, но Гуцанов дори осъди държавата в Страсбург, заради показния си арест. Четвърти – отново бивш депутат. Красимир Янков – едно от протежетата на Станишев, бивш местен председател и все по-малко харесван от червената общност в Морската столица. На шеста позиция намираме Георги Андреев – досегашен дептат, бивш кмет на Ветрино, издигнат от…ГЕРБ. Впоследствие ГЕРБ оттеглят подкрепата си от него, а лично Станишев му връчва партийната книжка. Запомнихме го с жалките напъни да назначи за шеф на варненското МВР Иван Иванов (арестуван през 2008г. за подкуп и уволнен дисциплинарно). Какви са били мотивите на Андреев, за да лобира за Иванов остава загадка. Седми в листата е традиционният уволнен областен управител – Иван Великов, известен като послушник на ДПС. Във Варна е познат с нежеланието си да забрани автомобилите в Морската градина, за което местни жители му връчват награда „Пинокио“ (нещо като местен еквивалент на „златния скункс“). Гафовете му не спират дотук – преди време общинският съвет гласува да се подменят турските имена на някои местности във Варна. Великов обаче блокира решението. И разбира се, не на последно място, абсурдният му отказ кв. Аспарухово да получи държавна помощ, заради… бюрократични неуредици. Няколко по-млади кандидати по традиция са набутани в задните редици. Листата е дълга, затова си имаме и скрит фаворит тук – с №22 се подвизава преподавателят във ВСУ „Черноризец Храбър“ – Иво Стамболийски. Чакаме го с интерес, да внесе малко разнообразие. С това в общи линии се изчерпва варненската листа – проядена от молци и лъхаща на прах. Отново.
Бургас – поредната унила листа. Водач е Петър Кънев – ямболски бизнесмен, досега два пъти депутат от „Коалиция за България“. Интересното при него е, че не е партиен член, а минава за гражданска квота. Друго интересно е че е зам.-председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) – една от малкото организазции, обявили се за незабавна оставка на кабинета Орешарски, още в началото на протестите. Бивш председател и на групата за приятелство с Русия. Подгласник му е досегашният червен депутат Атанас Зафиров, следван от местния червен председател Пенко Атанасов. Специално внимание заслужава четвъртата позиция – Емил Георгиев (агент Станислав). Георгиев го раздава еколог и дълги години беше общински съветник в Хасково със своята ПК „Екогласност“. Бургаските червени редици бяха втрещени от появата му в тяхната листа, най-вече заради славата му на фурнаджийска лопата. Георгиев дълго време подкрепяше хасковския червен кмет, през 2011г. пък рязко зави по посока ГЕРБ. Същевременно минава за близък с Първанов, а през 2013г. изненадващо цъфна в софийската листа на БСП, лично лобиран от Станишев. За да стане кашата пълна – на учредяването на ББЦ, Георгиев бе в залата и развълнувано прегръщаше Бареков. За изконни свои врагове Георгиев пък припознава Плевнелиев и Прокопиев (с последния се съдят постоянно), а пеевските медии проявяват завидни симпатии към него. Остатъкът от лѝстата продължава в съветски дух.
Ямбол – и тук прозявки. Водач е местният лидер – Атанас Мерджанов, дългогодишен народен представител, отскоро и говорител на БСП. След като Станишев (не)очаквано офейка за Брюксел, Мерджанов оглави парламентарната група на червените. Следва го друг досегашен депутат – Кирчо Карагьозов, член на единствената и неповторима комисия по инвестиционно проектиране. Листата се допълва от подобаващо количество селски кметове и традиционният представител от младежкото БСП, набутан на неизбираема позиция.
Сливен – отново до болка втръснала физиономия за водач на листата – енергийният гений Таско Ерменков. Всичко казано по-горе за Явор Куюмджиев важи в пълна сила и за Ерменков – страстен бранител на „Южен поток“ и на руските бизнес интереси у нас. Когато не е зает да сваля изкуствено цената на тока, обикновено рецитира бездарна поезия от трибуната на НС или води разговори „по мъжки“ с Бойко Борисов пред телевизионните камери. Следва го безличният Деян Дечев – също досегашен народен представител, май запомнен единствено с това, че бе един от осемте, гласували „против“ оставката на кабинета „Орешарски“. На трето място е д-р Димитър Динев – гражданска квота от Нова Загора. След което отново влизаме в познатата схема – областни кметове, общински съветници и един новозавършил студент за цвят, „за да има и млади“ в листата.
Коментирайте чрез: