От самото начало властта дава на гражданското общество определения, с които му приписва поне част от собствените си характеристики и подбуди. В опита си да квалифицира протеста като сбирщина на опасни елементи, властта си вкара няколко автогола, най-сериозен от които ми се вижда ограждането на демонстративно и противозаконно голям периметър около Парламента. Властта не признава съществуването на мотивации, различни от „неемоционалния прагматизъм” на Орешарски, макар че добре знае, че протестиращите не са нито платени, нито зомбирани, и че причина за небивалата обществена криза е собственият й престъпен характер. Тъй като възникна съвсем основателно, протестът притежава не само юридическа, но и морална автентичност, една динамична истинност, чиято логика коригира действията му и го държи морално дистанциран от компрометираните модели в политическата реалност.
Опознал отвътре, и може би прекалено отблизо, делниците на протеста, вечерта на Бъдни вечер слязох към Катедралата „Св. Александър Невски”, движен от интерес към Празника му. Църквата беше под тежка охрана заради посещението на Пламен Орешарски, едно естествено допълнение към целия театър със загражденията, разиграван умишлено, за да демонстрира кои са лошите в ситуацията. Аз нямам обяснение за това какво прави в храма един неемоционален прагматик като премиера. Според Христос, не здравите, а болните имат нужда от лекар, а аз съм последният, който би попречил на премиера да се лекува. Охраната е пуснала в църквата добре известни лица на протеста, но все пак са минали през детектор за метали. Чудим се защо, толкова ли сме страшни, и дали не би имало смисъл наистина да станем по-страшни. Аз лично съм на мнение, че има граница, която не бива да се преминава. Делникът на протеста е за да наточи решимостта и действията на протестиращите, Празникът му е за да наточи принципите им, да ги запази като хора. Зная колко лесно някой може да се поддаде на изкушението с един бърз ход да реши всичко. И ако от главата на премиера падне само един косъм, особено при такива обстоятелства, всичко свършва. Необратимо и по най-лошия начин. Някои се съгласяват с мен, някои – не. Преди да се разотидем, един от по-възрастните поклати глава: „Абсурдни същества! Наистина ли мислят, че като техните духовни и физически бащи ще взривяваме църкви? Наистина ли мислят, че ще седнем да се саморазправяме с премиера на републиката точно на Бъдни вечер, и точно в Катедралата? Смешни хора, глупави хора, обречени хора.”#
Публикувано в брой 22 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: