Излишна или невъзможна за изпълнение
Какво се случи с модерността, постмодерната етика и отмирането на илюзиите? Толкова много история, информация, фактология в толкова много научни трудове, книги и учебници… Живеем в глобална комуникационна и информационна мрежа, но продължаваме да спорим за „изначалното добро“ и „изначалното зло“ у човека. А това ще рече, че не сме намерили, дори и да сме търсили, морален консенсус. Може и да греша, но без такъв информираното участие на гражданите ще си остане един потушен бунт под миризливия чехъл на аполитичната политика на необвързващите обещания.
Следните продукти са необходими за приготвянето на морален консенсус: морал и консенсус. Морал, колкото и да ви се струва хумористично и иронично, имаме достатъчно. Да, имаме морал, защото сме хора. Много преди да бъдем „вмъкнати“ в някакви социално произведени правила на адекватно поведение, т.е преди да „попием“ един или друг етичен кодекс, ние вече сме се сблъсквали с морални избори в нашето ежедневно съжителство с други морални същества. Да бъдеш морален не означава да бъдеш „добър“, а означава да осъзнаваш правото си на избор и да упражняваш свободата си да избираш между доброто и злото. Но какво е добро и какво е зло, съгласете се само сега и по изключение, консенсус няма. На пазара пазарната конкуренция също не допуска никакъв консенсус сред пазарните субекти.
Разбира се, че няма консенсус, още повече морален. Ами нали ако вземем, без да искаме, сега всички се съгласим, че това и това, това, и това са „лоши работи“, ще трябва да поемем отговорност за всички онези пъти, в които по собствен морален избор сме участвали, съучаствали или безучастно наблюдавали нещо „лошо“. Фактът на моралната отговорност може да бъде прикриван, но не и отменен. Но може да бъде прикриван. Практиката в това отношение показва афинитет към политиката. Когато и където е небходимо да бъде прикрит нечии морален избор, говорете за политика. Защото благодарение на ранобудните измежду нас вече всички знаем, че за морал в политиката не може да се говори.
Между другото, какво всъщност провокира Иво Прокопиев – собственик на акционерно дружество с неидеална цел Икономедиа АД, издател на Капитал, вестник, чиято редакция има морални претенции за доказаната си активна гражданска позиция и който следва етичния кодекс на разделение на редакционната от търговската си (рекламна) политика – публично да заяви следното: „Бих помолил ДПС да не хвали „Капитал“ и бих помолил Lafka, ако няма крайна нужда, да не рекламира в „Капитал“? Явно мотивите му не са икономически, остава да са или политически, или морални. Как бихме могли да сме сигурни?
Определението на едно морално действие не може да бъде направено в светлината на някакво общо правило, управляващо конкретните случаи. Не се получава толкова просто. Налудничаво, може би, но е необходимо морално въображение, с което да си представим възможните начини, по които действията ни могат да бъдат разбрани от други. В този смисъл негативният отзвук от рекламата на Lafka в Капитал можеше да бъде избегнат с известна доза морално въображение. Налудничаво, наистина.
Но така или иначе моралните принципи са част от утвърдените традиции на нашата етична общност и всяко тяхно приложение включва интерпретация и разбиране от страна на другите в общността, които упражняват своето морално въображение и способност за морално съдене точно в този момент.
Работата е там, че „повечето хора“ през по-голямата част от времето си следват рутината и навика – днес се държим така, както вчера и както хората около нас продължават да се държат. Докато някой или нещо не ни спре или докато ние самите спонтанно не решим да спрем да се държим „както обикновено“, бихме могли да продължаваме така до безкрай.
Разделителната линия между доброто и злото не е очертана предварително, тя се чертае в хода на действието. Агонията на избора остава дълго, както и горчивият привкус, че няма доказателство за правилността на избора.
Коментирайте чрез: