Ако наистина приемем, че мониторинговият доклад на ЕК от миналия януари е бил „депресиращо четиво“, то предстоящият такъв вероятно ще се приближава повече до хорър романите на Лъвкрафт. Само около месец преди него милата родна прокуратура изглежда по-объркана и разградена отвсякога. Мрачното предчувствие за предстояща унищожителна критика вече е налегнало съдебната ни общественост, а физиономията на главния прокурор Сотир Цацаров става все по-вкисната с всяка следваща негова медийна изява.
И всъщност има защо – едва ли и най-големите оптимисти биха оценили работата на съдебната система в последните 12 месеца като положителна. Напротив – отново безконечни драми с депутатските имунитети, отново замитане на стари скандални дела („Ало, Ваньо“) под килима, отново тотален застой и мълчание около големите афери – „КТБ“ и „Христо Бисеров“, отново постоянни съмнения за политически натиск. Сякаш за да затвърди цялостното впечатление, преди дни изчезна и най-важното веществено доказателство по едно от знаковите политически дела – „Тефтерчето Златанов“. Случаят направи особено впечатление не само с нелепите и странни обстоятелства около изчезването, но и с биволското спокойствие и пълно бягство от отговорност от страна на прокуратурата.
Оказа се, че според ВСС да чезнат ключови доказателства по значими политически дела всъщност е нещо съвсем в реда на нещата. Дори повече – случвало се едва ли не постоянно и причини за притеснение нямало. Делото било незастрашено, скандалът – раздут. А съдебната ни система имала къде-къде по-значими проблеми от някакви тефтерчета. За които прокуратурата впрочем изобщо не носела отговорност – проблемът бил изцяло на жълтите павета. Цацаров чак се скара на новия министър, задето му търсел отговорност по случая. Вината бе хвърлена върху политиците, защото не осигурили нормални условия за съхраняване на веществените доказателства. И, разбира се, на жадните за кръв медии, които умишлено преекспонирали случая и нагнетявали обстановката преди евродоклада с цел да компрометират светлия лик на родната Темида пред Европа. Същите щели безочливо да злорадстват при евентуален негативен доклад, вместо смирено да отронят по някоя сълза. В памет на съдебната система вероятно…
„Случайни“ съвпадения
Ако се върнем две години назад обаче, откриваме, че именно прокуратурата насочи общественото внимание към тефтерчето. Тогава на показна пресконференция бяха прожектирани страници от иззети записки на вече бившия шеф на Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси (КПУКИ) – Филип Златанов. В тях се виждаха имена на депутати, кметове, хора от изпълнителната власт и др., като срещу всяко от тях седеше и съответна заповед – „да се удари“, „да не се пипа“, „да се решава бързо“ и пр. Самите заповеди бяха раздавани от „тайнствени“ инициали – ББ, ЦЦ, ИФ. Особено активни бяха именно последните, с които Златанов очевидно е съгласувал почти всяко свое действие. Кои са предполагаемите хора зад инициалите се досещаха всички, а посланието на прокуратурата беше повече от ясно – КПУКИ се ползва за разчистване на политически сметки от тогавашната власт – ГЕРБ. По чиста случайност предполагаемата ИФ се оттегли от политиката съвсем скоро след случая и затвърди подозренията. Обаче…
Няколко месеца по-късно в медиите се появиха непоказвани от прокуратурата до този момент страници на тефтерчето. На тях се виждаха нови инициали и имена, най-интересното от които беше това на Делян Пеевски (срещан и като ДП). Инициалите му дори се намират на милиметри от отрязъците, които излъчи тогава прокуратурата, но умишлено или не, останаха скрити на пресконференцията. Опит за прикриване или „случайно съвпадение“? Не се знае. Впоследствие стана още по-интересно. След кражбата прокуратурата излъчи копия на някои от непоказваните преди страници. В тях се наби на очи съществена разлика спрямо излезлия в медиите вариант по-рано – инициалите ДП загадъчно се бяха превърнали в цифрата 10. И тъй като оригиналите изчезнаха, то казусът коя е вярната версия на копията става на практика неразрешим. Т.е. вече е недоказуемо дали ДП наистина присъства в тефтерчето. Фалшификация или ново „случайно“ съвпадение? Отново не се знае. Засилиха се обаче грозните подозрения, че прокуратурата наистина се страхува от ДП или още по-лошия вариант – че е напълно овладяна от него.
Не толкова „случайни“ съвпадения
„Случайни съвпадения“ и намеци за зависимост има още от началото на сагата с тефтерчетата. Най-напред прокуратурата раздели обвиненията на две. Това, по което Златанов получи присъда на първа инстанция, всъщност няма много общо с инициалите. То е заради преференциално придвижени от него преписки, а за делото дори не бяха ползвани оригиналните тефтери, а копия от тях.
Второто обвинение е срещу неизвестен извършител и именно то има за цел да установи кой стои зад инициалите в тефтерчето. То е в абсолютна кататония вече две години и не е мръднало и на милиметър. Нито един от заподозрените в инициалите ИФ, ББ или ЦЦ не е привикан на разпит. Най-смешното е, че дори самата защита на Златанов призовава Борисов, Цветанов и Фидосова по първото обвинение в опит да се хвърли светлина върху случая с инициалите. Съдът обаче отхвърля молбата с мотива, че въпросните лица нямали връзка с обвинението.
И така – второто разследване спи зимен сън, докато първото стига на втора инстанция. Тогава Апелативният съд вече изисква не само копията, но и оригиналните тефтери, за да ги подложи на графологична експертиза. Назначен е и експерт – Валери Костадинов. Именно тогава по непонятни причини второто разследване внезапно се събужда – Столично следствие, независимо от Апелативния съд решава, че също ще прави графологична експертиза на тефтерите, и ги предоставя на дългогодишния експерт – Стефан Бенчев. Ново „случайно“ съвпадение. Това води до забавяне и отлагане на първото дело, а топката отново е у прокуратурата, тъй като Столично следствие е пряко подчинено на нея.
Апелативният съд отправя молба до прокуратурата да предостави тефтерите, за да може делото да продължи. В период от два месеца молбите стават общо пет, като първите от тях са направени още дори преди Бенчев да е започнал експертизата. Прокуратурата обаче упорито не ги пуска. Едва на 29 октомври от Столично следствие звънят на Бенчев и му казват, че трябва да върне тефтерите. Той го прави цяла седмица по-късно – на 5 ноември. Твърди, че бил зает в този период.
Направо „неслучайни“ съвпадения
И така стигаме до същинската кражба, която, съдейки по разказите от първо лице на Бенчев, навява доста асоциации с филм на Луи дьо Финес. Представете си следващите редове на забързан кадър под бодрия съпровод на пиано. И така – дългогодишният експерт се губи с колата си в София. Не успява да намери сградата на Столично следствие, която се предполага, че е посещавал многократно. Подминава я. Връща се. Междувременно пука гума и спира. По случайност няма резервна. Тръгва да търси гумаджийница. Оттам го отрязват. Връща се при колата. Звъни на Пътна помощ. Докато ги чака, очевидно пак прави нещо – може би се облекчава в храстите, реже си ноктите, бродира гоблени, попълва си данъчната декларация или дебатира принципите на квантовата механика със случайни пешеходци. Историята мълчи по този въпрос. Това, което се знае, е, че оставя колата без надзор и тефтерчетата изчезват от нея. Дали са излетели, проходили, откраднати или просто са се разложили от безкрайното мъчително чакане да бъдат доставени? Историята мълчи и по този въпрос. Финален акорд.
Бенчев все пак се сеща да съобщи за кражбата, но „случайно“ забравя да спомене на полицията, че всъщност е затрил съдебни доказателства от особена важност. Отива чак на следващия ден в Столично следствие (някак го е намерил) и дава обяснения. Точка. Такава бе тъжната съдба на тефтерчетата.
Случайно или неслучайно, успешно бяха загубени доказателства, които илюстрираха изключително ярко силовия модел на управление у нас, политическия натиск над агенции и прокуратура, срастването на трите държавни власти, порочните зависимости и още, и още. Доказателства, които при нормална и работеща съдебна система вероятно щяха да са способни да предизвикат катаклизми в политическите среди. Сега обаче ги очаква забрава. Подобно на „Ало, Ваньо“ и много други преди това.
Case dismissed
ЕК със сигурност не е оставила незабелязано нито едно от случайните или неслучайни съвпадения. Затова и по всяка вероятност ни предстои безпрецедентно остър и напълно заслужен доклад. Обвиненията на Цацаров към политиците донякъде са верни – трябва час по-скоро да се създадат нормални условия и нормално законодателство за съхранението на веществени доказателства, както и за правата на вещите лица. В момента трагикомични безумия като тези на Бенчев са на практика напълно законни – знайни и незнайни следователи и в този момент разнасят из столицата веществени доказателства в кутии от бонбони, тенекии от сирене и буркани от туршия. И за децата е ясно обаче, че това е само върхът на айсберга и тефтерчето всъщност разкрива много по-дълбоки и сериозни проблеми, стигащи до самото ядро на съдебната система. Проблеми, които се задълбочават с всяка изминала година и за които ЕК услужливо ще ни припомни отново през януари. Колкото по-унищожително, толкова по-добре.
Ще се включим и ние – да позлорадстваме.
В памет на съдебната система вероятно…
Коментирайте чрез: