Навръх 50-я брой на вестник ,,Протест“, за наказание бе възложено на най-песимистичната, хейтърска и деградирала част от екипа да открие 50 позитивни момента за страната ни през изминалата година. Въпреки песимизма, въпреки мрънкането и въпреки, че 2014 беше кошмарна за България в много отношения, се оказа, че е възможно – списъкът се попълни (при това без да прибягваме до новини в стил ,,Камилче се роди в Столичния зоопарк (е… почти)). Ако сте от групата хора, които ежедневно и отчаяно си търсят причини да не емигрират, ето ви няколко предложения. Първите 25 са тук:
1. ДОБРОВОЛЦИТЕ ОТ НАВОДНЕНИЯТА
За 2014 г. доброволците бяха това, което бяха протестиращите за 2013 г. – изненадващият светъл лъч в безкрайното и отегчително мило родно море от тиня. Този път и в буквалния смисъл. За армията от ухилени млади хора, въоръжена с кофи, лопати и ботуши, каквото и да се каже, ще е малко. Затова няма и да казваме нищо, освен че по някакъв необясним, загадъчен и уникален начин успя да замени отчаянието с надежда тогава, когато беше най-необходима. Шапки долу за това.
2. ДАРИТЕЛИТЕ
Часове след бедствията, докато министрите още си уеднаквяваха версиите, из страната със завидна бързина се нароиха дарителски пунктове. Последва смайваща вълна от благотворителност, включително и от чужбина, която не е спряла и до днес. Хора, фирми и организации помогнаха безвъзмездно и поне малко ни обнадеждиха, че страната ни не е съставена само от озлобена самоизяждаща се сган. Шапки долу и за това.
3.ОСТАВКАТА НА ОРЕШАРСКИ
„Ти закъсня ужасно, ужасно закъсня“. Но по-добре късно, отколкото още по-късно. Най-дългоочакваното и бленувано събитие през последната година все пак се състоя. Не като резултат от протестите обаче, а щетите от въпросното забавяне в момента ги измерваме в милиарди. И все пак да видиш гърба на Пацо и компания не може да не ти докара въздишка на облекчение. Особено ако си вменяем.
4. ОТПАДНА РАБОТНОТО ОГРАНИЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ГРАНИЦИТЕ НА ЕС
Aнглийският премиер Камерън със сигурност получи няколко вътрешни кръвоизлива в дните преди 01.01.2014 г. в очакване на източноевропейското цунами от голи, боси, озверели от глад имигранти. Такова, разбира се, не се състоя. Английската икономика някак оцеля. Свободният трудов пазар в рамките на ЕС обаче е втората ни най-голяма крачка към Европа след отпадането на ограниченията за пътуване и разкрива куп нови възможности, особено пред младите българи.
5. РЕКОРДЕН БРОЙ СЕКЦИИ В ЧУЖБИНА ЗА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ
Месеци къртовски труд, заразителен ентусиазъм и завидна организация от страна на различни граждани и организации доведоха до отварянето на над 400 изборни секции зад граница. Пожелаваме си натискът им да се усили по посока и на електронното гласуване и на сформирането на отделен избирателен район за гласовете отвън.
6. ФАЛИТЪТ НА КТБ
Технически фалитът на банка трудно може да се причисли към добрите новини. Съмненията каква куха пирамида и цъкаща бомба е КТБ обаче се потвърдиха, затова вероятно и фалитът просто е трябвало да се случи, при това възможно най-скоро. А покрай него се насладихме на ярко лъсналите огромни зависимости от очаквани и не толкова очаквани посоки. Появи се и (не)изненадващ раздор между двамата най-големи задкулисни играчи, завършил с изгнанието на Цветан Василев в Белград. Все неща, за които никой не е подозирал, че са възможни година по-рано.
7. ОТТЕГЛЯНЕТО НА СЛАВИ БИНЕВ
Родната ни културна общност се считаше за мъртва и безвъзвратно разделена, но изведнъж се събуди и показа зъби. И макар че нито Комисията по култура има кой знае какви правомощия, нито заместниците на Бинев са за хвалене, фактът, че културните ни дейци сами успяха да си извоюват премахването на подобно компроментирано лице, говори много. И показа, че обществото ни все още има санитарен минимум, на който държи.
8. ТУРНЕТО НА ПАЙНЕР СЕ ИЗДЪНИ
(НЯХ НЯХ НЯХ НЯХ НЯХ!!!) Карнавалът на простотията тази година изненадващо остана без аудитория, а единственото по-празно и пусто нещо от стадионите на концертите бяха главите на чалга певачките. Въпрос на време беше силиконът да се спука. Предстои да разберем дали това е временно явление или напротив – началото на избавлението. Надяваме се в близкото бъдеще да танцуваме върху гроба и на Син Сити и БИАД.
9. МИЛЕН РУСКОВ СПЕЧЕЛИ ЕВРОПЕЙСКАТА НАГРАДА ЗА ЛИТЕРАТУРА
Сред 13-те лауреати на тазгодишната Награда за литература на ЕС има българин. И макар че обществото сякаш не му обърна необходимото внимание, признанието за милата ни рòдина действително е огромно. Особено на фона на хвърчащите коркови тапи из разни брюкселски ресторанти.
10. КРИЗАТА В БСП
БСП не за първи път се дъни на избори, но този път го направи с такъв гръм и трясък, че ушите на много червени функционери навярно още пищят. За капак се появиха АБВ и Движение 21, които успяха да разцепят левия електорат след дълги години единство. На председателското кормило пък застана Михаил Миков, с което пропаднаха и всякакви надежди, че на Позитано може да настъпи някаква модернизация или положителна промяна. 2014 г. има всички шансове да остане в историята като началото на края за партията столетница.
11. СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ ЕМИГРИРА
Ироничното е, че накрая дори в собствения му лагер едва ли остана някой, който тайно да не си мечтаеше да го види с куфарите. След като повече от успешно загроби и правителството, и партията си, на клетия лидер на ПЕС не му остана друго, освен да подвие опашка и доста унизително да емигрира в посока Брюксел. Оттогава не му се чу името и не му се видя физиономията. До свидания, товарищ! Не ни липсваш изобщо. И моля те, моля те, не се връщай.
12. ПРОВАЛЪТ НА БАРЕКОВ
Едва ли има трезвомислещ човек у нас, който да не е изпитал поне мъничко перверзно задоволство от грандиозния провал на ББЦ. Чичо Цецовата барака беше нещо като краен тест за нормалност на нацията. Успокоителното е, че научнофантастичните теории, тоновете долнопробен популизъм, грандоманските обещания и многомилионните кампании все пак се оказаха недостатъчни за нещо повече от минимално присъствие в парламента. Усещайки, че корабът потъва, няколко от основните фигури в партията вече се изнесоха предвидливо. Чакаме го да потъне напълно и да забравим за него час по-скоро.
13. ОПИТЪТ ЗА ЦЕНЗУРА НАД ФОТОГРАФИТЕ НЕ УСПЯ
В началото на годината правосъдното министерство направи доста нелеп опит тенденциозно да криминализира фотографирането на обществени места. Из проектите за нов Наказателен кодекс се мъдреше точка, предвиждаща година затвор за всеки фотограф, снимал обект без неговото изрично съгласие. Което автоматично поставяше извън закона всякакви снимки от големи обществени събития – концерти, мачове, (кашлюк)… протести. След острата реакция скандалното предложение набързо отпадна. Точка за гражданското общество.
14. СПИРАНЕТО НА ЮЖЕН ПОТОК
Дали щеше да е полезен или не за българската икономика така и не се разбра. Със сигурност обаче се разбра, че около него мирише на развалено – тайни договори, лобистски законови поправки, издаване на разрешителни за броени часове, подаряване на стотици декари земя на инвеститорите и още, и още, и още. Фактът, че подобно многомилиардно задкулисие не се състоя, може само да ни радва.
15. 15/15
Тук думите не стигат. Има неща, които не се купуват с пари. Например чувството да видиш как майсторката на новия Изборен кодекс – Мая Манолова – е халосана по главата от собственото си творение – преференцията. Или как младото бъдеще на социализЪма – световноизвестната мислителка Достена Лаверн, остава зад борда. Или как многоуважаемият лидер на ПЕС е безмилостно ударен в земята от чудото на природата и политиката – Момчил Неков. Или как най-силното оръжие на БСП – неинформираният електорат – изведнъж се обърна срещу тях. И така можем да си продължим цял ден… И други партии „пострадаха“ от преференцията, но насладата и злорадото задоволство, които изпитахме при вида на обърканите физиономии на Позитано, трудно могат да бъдат изместени.
16. БОЯН ПЕТРОВ
На 31 юли тази година алпинистът ни се превърна в първия българин, изкачил втория по големина връх в света – К2. А същевременно стана и първият ни сънародник, видял сметката на 3 осемхилядника в рамките само на един сезон.
17. КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА
Въпреки циничните нападки от собствения лагер, липсата на единна подкрепа и песимистичните прогнози българският еврокомисар се сдоби с изключително отговорен ресор – бюджет и човешки ресурси. Това означава, че Кристалината ще отговаря за целия бюджет на ЕС, възлизащ на близо 140 млрд. евро годишно. Страхотно признание за нея и неочакван успех за външната ни политика.
18. НАГРАДИ ОТ УЧЕНИЧЕСКИ ОЛИМПИАДИ
Родните ни ученици отново овършаха челните места из различни международни олимпиади. Противно на хаоса в МОН.
19. ПАДНА ТАКСАТА ЗА ПРЕДСРОЧНО ПОГАСЯВАНЕ НА КРЕДИТИ
След дългогодишни мъки чудото се случи. Наказателна такса за предварително погасяване ще има само в първите 12 месеца и тя ще е в рамките на 1%. На 366-тия ден ставате напълно свободни да си погасите предсрочно кредита, без да плащате и стотинка.
20. ДЕНЯТ НА КЪРВАВИТЕ ВЕНЦИ
Късометражната анимация на Димитър Димитров спечели първото място на фестивала Hollywood weekly в Лос Анджелис и даде сериозна заявка за оскарова номинация.
21. ШАРЕНИТЕ ПАМЕТНИЦИ
ПСА започна да си променя цвета през ден. Дотолкова, че чак стана досадно. През февруари обаче бе извършена една от най-смислените акции – паметникът осъмна в цветовете на Украйна. Това се случи в най-напечения момент от Майдана. Напрежението ескалира, властите стреляха на месо по протестиращите, световната общност бе настръхнала, а Външно министерство за пореден път не знаеше къде се намира. Снимката от боядисания паметник обиколи световните агенции и изрази в пъти по-добре позицията на обществото, отколкото уклончивото бръщолевене на Вигенин.
22. ЧЕРВЕНАТА КЪЩА ОЦЕЛЯ
Центърът за култура и дебат заяви, че затваря врати, защото не успява да плаща непосилния наем от около 80 000 лв. на година. След граждански натиск и обществено недоволство държавата най-накрая излезе от познатата си апатия и се оказа, че решение все пак може да се намери.
23. ПАМЕТНИКЪТ НА ГЕОРГИ МАРКОВ
Един голям пропуск бе поправен, а София се сдоби с един от най-смислените си паметници. От онези, които едва ли някой дори ще си помисли да нарисува със спрей.
24. АКЦИЯ ,,ДА ИЗЧИСТИМ ПЛАКАТИТЕ ПО ,,РАКОВСКИ“
Някой (очевидно невменяем) беше налепил предизборни плакати (на един друг невменяем) върху изрисуваните с графити електронни табла по ул. „Раковски“. Малка група ентусиасти (извънредно вменяеми) обаче се организира чрез Facebook и с четки и парцали за пореден път спаси честта на родната култура.
25. ТРОЛГЕЙТ
След разследване на „Биволъ“ се потвърди публичната тайна – партиите ползват услугите на платени интернет писачи, които да манипулират общественото мнение в мрежата. При това им плащат доста добре и по всяка вероятност с европейски средства. Дори бе създаден огромен списък с акаунти на т.нар. „тролове“. Разбира се, наказани или подведени под отговорност няма да видим никога, но е хубаво, че подобни нечистотии изплуваха на повърхността.
Коментирайте чрез: