Две години от началото на #ДАНСwithmе. Предполага се, че днес трябва да ви пoстнем някоя разкошна надъхваща статийка, в която да ви потупаме солидарно по гърбовете, да пуснем заедно по някоя носталгична сълза, след което да ви удавим щастливо в клишетата за „проходилото гражданско общество“, с които се надъхвахме взаимно цялото лято на 2013. Може и един „My Way” да си пуснем, ако искате, че и една бира да си отворим. Ей така – за доброто старо време.
Само че няма. Минаха две години и тия приказки не само, че отдавна се изтъркаха, но даже са и вредни. Станалото – станало, това, което можем да направим, е една искрена равносметка. Ама честната и без сръдни. Разбира се, лесно е да се правиш на умен, да философстваш и да посочваш грешки, след като имаш такава времева дистанция зад гърба си, еуфорията отдавна е отминала, а много неща вече са грозно лъснали и продължават да лъсват. Но да – приемете, че ще се правим на умни. И, че вероятно много от вас ще ни се разсърдят. Хубавите страни от протеста сме ги дъвкали многократно и никой няма да ги отрича. Сега обаче е време за тъжни изводи и кофти резултати.
Като за начало, ще е ужасно облекчение най-накрая да признаем, че понятието „протест“ се обезсмисли напълно. Понастоящем не е съвсем сигурно дали ако Пеевски бъде назначен за шеф на МВР, например, площадът изобщо ще реагира някак. Изкуственото поддържане на живота на #ДАНСwithme повече от година не създаде никаква полза, а напротив – направи ужасно лоша услуга. Още повече, че в момента различните субекти от площада, които надуват най-силно латерната за „едногодишните протести“, след септември 2013 май не са стъпвали повече от десетина пъти там, но за сметка на това обиколиха де що видяха медия. И така – без много да усетим, протестната общност се консервира, позитивната енергия от лятото изчезна и постепенно беше заменена от злобнички подмятания, че всеки, който не е на площада, е дезинформиран нихилист. Автогол, който отблъсна много хора.
Второ – оказа се, че една част от протестиращите си живее с неосъществените седесарски мечти от ‘89-а и ‘97-а, а друга част пък очевидно протестира, за да връща любимата си партия на власт. Въпросните групи обаче бяха малцинство и през първите два месеца и половина не смееха особено да се показват, докато не дойде „Голямото завръщане“ на 4-и септември и ГЕРБ не докара автобусите. Някъде в този момент сякаш умря и #ДАНСwithme. Огромен брой хора от най-готината и неподправена част на протеста се почувстваха обидени и никога повече не стъпиха на площада. И с абсолютно право. Беше нарушена най-изначалната идея на протеста – надпартийността. Впоследствие надпартийните на площада постепенно се превърнаха в застрашен вид, за да се стигне до абсурда Цецка Цачева да води шествието. Преди точно година на 14 юни и Реформаторите не пропуснаха да наизвадят партийните знамена, като лично Лукарски и сие гордо крачеха из площада. Същият Божо Трика, на когото сега всички се смеете. Само че тогава не му се смеехте, а се снимахте с него, уважаеми. Докато за всеки нормален средностатистически и необлъчен протестиращ чувството беше тъпо, ужасно и гадно. Въпросният нормален средностатистически и необлъчен протестиращ дълго време няма да излезе повторно на площада, ако изобщо излезе някога отново.
Трето – единната в началото протестна общност впоследствие се разпадна на съставни части. Започна се от Протестна мрежа, мина се през Ранобудните студенти, стигна се до февруарски протестиращи, юнски протестиращи, праведни протестиращи, неправедни протестиращи, активни протестиращи, радикални протестиращи, станалисъсзадниканагоре протестиращи и пр. Въпросните групички пък потънаха в блажени вътрешни крамоли и се доразпаднаха на още съставни части. В един момент пак онзи, забравеният средностатистически протестиращ, се почувства чужд на площада, сред толкова знайни и незнайни патриоти, делящи си куклите и парцалките, и просто се прибра вкъщи. Как възникнаха въпросните групи е отделен въпрос. Дали от добри намерения, болни амбиции или бяха нечии проекти – иска ни се да вярваме, че беше заради първото.
Стигаме и до четвъртия проблем – ако в рамките на протеста от тези групи може би имаше някакъв смисъл (предимно организационен), то понастоящем ползата от тях е нулева, а вредите – много. Етикети, като „ПМ“, „Ранобудни“ и пр. отдавна не привличат, а дори напротив – отблъскват потенциално протестиращи хора. Ранобудните сякаш го разбраха и неофициално се разформироваха. ПМ обаче не го направи и в момента съществува в някаква undead версия, която за доброто на всички трябваше да се е самозакрила много отдавна. Не за друго, но когато грижата за имиджа ти стане по-голяма от първоначалната ти кауза, ползата от теб вече не е особено голяма (Петър Москов е живият пример). След като #ДАНСwithme завърши, а ПМ продължи да съществува, понастоящем медиите, а оттам и обществото започнаха автоматично да пишат всяка тяхна дейност на сметката на целия протест. А тази дейност в огромна част от случаите носи само негативи – от селфитата с Близнашки, през съмнителни акции и мистериозни кореспонденции с Борисов, та до тъпите опорки за „Америка за България“, за които от много отдавна е все едно дали са истина или лъжа – белята вече е свършена. В момента дори нормален и мислещ човек, който отлично знае, че Сорос е идиотщина, пак гледа ПМ със съмнителен поглед. Защото каузата на #ДАНСwithme май започна да се разпродава доста евтино пред очите на всички.
Разбира се, не можем да не споменем и проблема с назначенията, който пеевската медийна шайка щастливо подхвана, и то – не без основание. Личното кариерно развитие на всеки си е негова работа, но след като си тръбял цяло лято, че протестираш срещу статуквото, а накрая се наместиш в него под предлог, че „реформираш системата отвътре“… Ами някак си, между другото, само така ми се струва, но май нанасяш кошмарен удар по легитимността на целия протест. И небрежно се изхрачваш върху каузата на всички останали, с които си протестирал. Сърдим се на пеевските „медии“, че преекспонират темата? Ами точно ние наляхме вода в тяхната мелница и дадохме храна на тъпите им опорни точки.
Както видяхме, по една или друга причина #ДАНСwithme едва ли ще се повтори в близките години. Беше ли провал? В никакъв случай – видя се, че у нас все пак се е зародило поколение със съвременен и европейски начин на мислене. Ако някой продължава и в момента да сумти недоволно, че е трябвало да избием ченгетата, избесим политиците и взривим парламента, значи този някой тъпо и упорито иска да ни връща в Евразията, от която уж всички се опитваме да избягаме. А май беше XXI в., бяхме в ЕС и щяхме да следваме примера на Маковей.
Толкоз от нас – останете си недоволни и дано някой ден отново се срещнем на площада. Този път – без да допускаме същите грешки. #
Коментирайте чрез: