Замисляли ли сте се как така ГЕРБ печелят всички избори от 2009-та година насам, при все че познавате поименно общо 2-3 души, които симпатизират на „партията”? Как така това партийно образувание е овладяло почти целия държавен апарат в своите ръце – като се започне от най-малките кметства и общини и стигнем до висшите институции – Парламент, Министерски съвет, Съд и Президентство?
След всеки изминал вот отговорът става все по-ясен – машинации, фалшифициране на бюлетини, купен и корпоративен вот и още множество знайни и незнайни прийоми. Но по-важният въпрос в случая е дали на някого все още му пука ? Поне на държавата – не.
И тези избори не бяха по-различни. Още преди провеждането им масово валяха сигнали за купуване на гласове. Това не се промени по време на и след изборният ден. ЦИК и МВР обаче бездействаха (с малки изключения). Определено националният референдум и местните избори не бяха важни за тях. Следователно обществото също не биваше да се интересува от тях. За това в национален ефир с пиянска(наркоманска?) стъпка се появи един Луд. Случайно или не, хулиганските му постъпки съвпаднаха и със заложническа драма. Но не организирана от религиозни екстремисти и фанатици, а от собствената ни държава. Близо 5000 човека бяха оставени на произвола на съдбата в гордостта на ГЕРБ – зала “Арена Армеец”. Но това не беше важно. Далеч по-значимо бе, че един човек който си плаче за освидетелстване в ментална институция, е използван от кукловодите си, за да създаде дистракция. На другия ден медиите и социалните мрежи ликуваха. От изборите нямаше и помен. Какво по-удобно от това за да прикриеш фрапиращите нарушения в изборния процес? Изборни протоколи които просто не могат да се разчетат от поправките, които са им нанасяни. Изборни протоколи, които са с множество поправки, но в графа „поправки” е посочено числото 0. Липсващи преференции. Липсващи гласове. Анулирани гласове, анулирани бюлетини. Неправомерно добавяне на гласове за определени кандидати и листи. Списъкът с нарушения продължава. ЦИК, обаче, ни уверява, че изборният ден е протекъл гладко и без установени големи нарушения. Уверява ни и че ситуацията в “Арена Армеец” е напълно в реда на нещата. Оставки няма и няма и да има – проблемът бил в ОИК. Оправдание, което можеше и да звучи разумно, ако не знаехме, че ЦИК е съставен от 19 членове, разпределени на квотен принцип от парламентарно представените политически партии и коалиции, като се запазва парламентарното съотношението между тях. А те назначават членовете на ОИК в отделните области отново въз основа на квотния принцип. Т.е виновните са едни и същи.
Гражданското общество обаче за пореден път е преметнато. Организиран е протест за отнемане на имунитета на онзи същия Луд. Това се превръща в проблем №1 на онази част от българското общество, което още живее в 2013 година. А тя е морално подкрепяна от хиляди обикновени хора пред компютрите и телевизорите, защото са зажаднели за кръв. А ако е депутатска – още по-добре. Никой реално не се замисля какво ще се случи ако депутатите останат без имунитет. Изборните манипулации отново са пренебрегнати. Циркът става пълен когато от ГЕРБ излизат с предложение за промяна на Конституцията с цел отнемане на депутатският имунитет на всички народни представители, не само на онзи Луд. Публичното внимание отново е „отвлечено”.
С няколко думи защо е важен депутатският имунитет. Всички знаем, че в политиката враговете са много повече от приятелите. Без имунитет народните представители могат и ще станат жертва на всякакви икономически и други интереси от страна на трети лица. Представете си, че предстои важно гласуване в Парламента. Всеки глас е от значение. „Съвсем случайно” в местната прокуратура е подаден сигнал, че в къщата на депутатът Х се намира огромно количество наркотици. Прокуратурата се задейства и след броени минути депутатът Х е откаран за разпит, а в последствие е и задържан. Същото нещо се случва и на още десет народни представители. На другия ден гласуването е провалено. Абсолютна победа за задкулисието. Това е чисто правната причина, обяснена на разбираем език. Липсата на имунитет със сигурност ще доведе и до чист реваншизъм и разчистване на сметки и то по напълно законен начин. Отделен е и въпросът, че не е правилно да се пишат закони заради една единствена личност. Още повече да се променя основният закон – Конституцията. Все неща, неприсъщи на демократична държава в 21 век. Решението на проблема не е в промяната на текущите правила, а просто в спазването им. Процедурата по отнемане на имунитет не е чак толкова сложна. Нужна е единствено воля за провеждането ѝ. Такава липсваше на председателя на НС.
Естествено, логично е да си зададем въпроса дали всъщност сме нормална демократична държава? Можем ли да се наречен демократично устроена държава, при положение че на много места в страната ни все още действа феодалната система, и то с пълното участие на държавните органи? Корпоративният вот е проблем, с който нито едно правителство просто не иска да се справи. Голяма част от гласовете на ГЕРБ със сигурност идват от там. Правят го и всички останали партии. Корпоративният вот е доста по-голяма заплаха от обикновеното купуване на гласове, защото е в много по-големи мащаби. Цели предприятия са принудени да гласуват за предварително посочени кандидати под заплаха за уволнение и саморазправа. Модерна е практиката корпоративният вот да е обвързан и с купуване на гласове – работниците в предприятията, освен че гласуват под строй, са и принудени да изготвят списъци с хора, които ще гласуват за определените кандидати срещу някаква сума пари. Ако случайно бъде подаден сигнал за купуване на гласове, то или не му се обръща никакво внимание, или е измислено някакво невероятно оправдание, с което МВР и ЦИК/ОИК да оправдаят бездействието си. В тези „феодални кралства” законът не действа. Става само каквото каже ,,уважаемият“ господин собственик на голямо предприятие, представител на местния бизнес. А той е в тесни връзки с държавата, която му осигурява абсолютен имунитет срещу почти всичко. В тези общини се получава невероятно изкривяване на изборните резултати – кметове стават само кандидатите на олигарсите. Обикновено имат и мнозинство в местния общински съвет. Цялата местна власт е в ръцете им и така успяват да избият многократно инвестицията, която са направили за закупуване на гласове и подкупите които са раздали на определени държавни институции. Повтарям: всичко това се случва със съгласието на държавата.
Нормалните хора биха предположили, че след четвърт век на провеждане на демократични избори, институциите ще се научат да ги организират правилно. Но се случва точно обратното на всяка нормална логика. Дори бихме си помислили, че това се прави съвсем умишлено. И бихме били напълно прави. Моделът #Кой все още е на власт. И хаосът е неговото основно оръжие. Защото хаосът не е наличен само при провеждане на избори. Характерен е за всяка една държавна институция, за всеки един орган на местна власт. А както всички можем да се досетим, хаосът руши самите устои на демокрацията и държавността. Резултатите вече са видими – последните избори бяха може би най-манипулираните за 26 години преход; в определени райони от страната законите всъщност не важат, от което се възползват местните „бизнесмени”; човешките права на близо 5000 човека бяха безпрецедентно потъпкани от самата държава и то без изобщо да ѝ мигне окото; пияни и дрогирани народни представители обикалят столицата и раздават правосъдие на собствена глава, докато полицията бездейства, и т.н, и т.н. Престъпна групировка с много лица, но с едно име – #Кой – вече е овладяла всеки един аспект от държавата. И се превръща в недосегаема. Тук изобщо не става дума за отказа на ЦИК да потърси наказателна отговорност от Бойко Борисов за неправомерна агитация в изборния ден. Говорим за много по-сериозни престъпления. Липсата на критикуваща и градивна опозиция също е доста стряскащ факт. ДПС не е и никога няма да бъде опозиция на ГЕРБ. И двете партии са част от модела #Кой. БСП е пред разпад, РБ е твърде зает да прави компромис след компромис, НФСБ и ВМРО са прекалено ангажирани с хвърлянето на фекалии по АТАКА, но явно не осъзнават че самите те са направени от същата тази субстанция, БДЦ изобщо няма да ги и споменавам, защото не го заслужават, а АВБ открито подкрепят статуквото.
От другата страна на бариерата сме ние – неорганизираното, нееднородно, необразовано и неактивно множество от хора, които някой непоправими оптимисти все още наричат народ. Но по едно нещо се различаваме от онези, другите, които ни управляват. Ние можем да се променим. Нещо повече – не само че можем, а сме задължени да го направим. И този момент неизбежно наближава. Рано или късно ще се наложи да защитим свободата си от болните амбиции на премиери-слънца и техните помощници. Все още са прекалено пресни спомените от преди 10 ноември, за да допуснем отново да ни се случи политически режим завърщваш на” – ризъм”. А за това вече си заслужава да се протестира.
Коментирайте чрез: