Забелязвате ли нещо особено напоследък? Ако сте на 20 лета, надали го забелязвате, защото вашето „напоследък“ е твърде от скоро, но всеки със съзнателен поглед от 10-15 години назад би трябвало да усеща тази разлика. А тя се крие в това, че енергийната тема става все по-актуална, все по-важна и все по-определяща за поведението на политическите и въобще обществените сили. Нещо повече – СТРАХ ни е, когато говорим за енергетика и това не е случайно. Именно за това искам да говоря, а не за конкретиката на „Южен поток“, „Белене“, „Уестингхаус“ и прочее специализирани теми, по които всеки безотговорно се упражнява, както му дойде на акъла.
Защо пък страх?
Сигурно ви е ясно защо тези енергийни проекти будят толкова много страх. Едно на ръка, че икономическите ползи може да са несигурни, най-притеснително е какви врати отваря и какви затваря един такъв проект в най-общ, геополитически смисъл. С други думи – от кого се освобождаваме и от кого ставаме зависими, на кого ставаме удобни и на кого неудобни. А това всъщност са факторите, които движат световната политика и определят живота на хората във всички техни аспекти: от поведението на глобалните фактори и мултинационални корпорации/правителства, до живота на обикновения човек. Ако се съмнявате, че геополитиката е фактор, ще ви кажа само две явления, които са пряко следствие от нея – бежанците и Цветан Василев. Как вторият е обусловен от ресурсни борби е дълга история, но вие си правете сметката влияят ли те на живота ви, или не.
Кой има ресурси?
В днешно време, достъпът до енергийни ресурси е нещо като излаза на море или океан по време на бума на морската междуконтинентална търговия или колониализма. Можеш да имаш собствен излаз – супер! Или да разчиташ на излаз на съседи – тогава ставаш зависим, колкото и голям и мощен да си. В първият момент, в който интересите ви не съвпадат по какъвто и да е въпрос, ти или трябва да се откажеш от своите планове, или да се откажеш от ресурса. Или да водиш война. Например Русия преди Петър I е била голяма, силна, но зависима, и затова императорът е трябвало да води войни и с Швеция и с Османската империя, за да си осигури достъп до морската търговия.
Днес животът и индустрията ни зависят почти изцяло от енергията, а нейната ниска цена е основна предпоставка за икономическия просперитет и добруването на една нация. А няма такава страна, която да си произвежда всички ресурси сама. Следователно неминуемо всички се поставят в зависимост малко или много от други държави в този глобален свят. И, за да не стане в един момент да се наиграеш и да не можеш да вземаш правилните за теб решения, защото не са в интерес на този, от когото зависиш, имаш два изхода: диверсифицираш източниците или се поставяш в зависимост от този, с когото очакваш интересите ви в бъдеще най-често да съвпадат.
И тука идва големият страх. Понеже последиците от криза на енергийни ресурси или тяхната висока цена могат да са унищожителни за всяка икономика, хората изпадат в ужас само при мисълта за тази перспектива. А тъй като диверсификацията не винаги е възможна и рационална, въпросът: „На кого мога да се доверя, за да се поставя в зависимост от него и да не ми извива после ръцете?“ става ключов за националната сигурност. По съвсем естествен път темата от кого сме зависими за ядреното си гориво и технология, за газта, за петрола и т.н. може да се превърне в централна за обществения дебат във всяка една държава. Така е и в България.
Зависимост от Русия?
Защото никой не осъзнава, че поставянето ни в зависимост от Русия вещае лошо бъдеще за нашата страна. Ние сме част от военно-икономически блок, който противостои на Източния гигант, което значи, че занапред е все по-вероятно интересите ни да не съвпадат. А помните ли извода, до който стигнахме малко по-горе – ако ще се поставяш в зависимост, гледай доминантът ти да има сходни на твоите интереси по останалите теми. Последиците са черни: или губиш много от пренебрегването на своя интерес в името на ресурсната ти обезпеченост, или си правиш икономическо харакири тип „Газова криза“, или се преориентираш геостратегически, за да напаснеш интересите си с този, който ти осигурява ресурса.
Така, че дали ще строим Южен поток и/или Белене си е за страх. Мен ужасно ме притеснява перспективата да не ни изкарат през задния вход от Европа. Звучи ви преувеличено ли? На мен не, защото поставянето ни в зависимост е пътят към преориентацията. Когато руската мечка те държи с нещо, не се и съмнявай, че стиска здраво и нямаш възможност да мърдаш много…
За страх си е…
Публикувано в брой 24 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: