От днес стартираме нова предизборна рубрика, в която ще ви запознаем по-отблизо с евролистите на основните политически сили. Рубриката дебютира с безспорния любимец на нацията – единствената и неповторима Българска социалистическа партия (БСП). Поради липса на място поместваме само първите 10 кандидати.
1. Сергей Станишев – появата на АБВ подплаши лидера на ПЕС и той оглави евролистата, за да намали до минимум преселението на червен електорат в отсрещния лагер. Спорен ход, предвид противоречивата му личност и факта, че председателя на ЕП Мартин Шулц не гледа с добро око на намерението му да отстъпи евроквотата си след изборите. Скандалът с жена му, който придоби широк международен отзвук, посмачка амбициите му за пост на еврокомисар и в момента политическото му бъдеще е обвито в мъгла. Има индикации, че вътрешнопартийната опозиция ще се опита да го бойкотира чрез преференциалния вот и да го свали от първата позиция, което неминуемо би го принудило да сдаде поста си на председател на партията. Предвид пролуката в изборния кодекс, която облагодетелства водачите на листи обаче, планът изглежда обречен.
2. Илияна Йотова – постоянното присъствие. Трети поредни евроизбори на втора позиция в листата. Евродепутат от 2007 г. насам. За седемгодишния си престой в европарламента е взимала участие в една купчина различни комисии, делегации и фондове с досадно дълги и неразбираеми абревиатури. За почитателите на тънката ирония ще споменем сравнително кратките имена на Комисията по рибно стопанство и Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Като положителна черта отчитаме изказванията на филоложката в подкрепа на българската общност и в частност студентите във Великобритания. Като отрицателни – неадекватната й реакция пред еврокомисията по повод последния унищожителен доклад спрямо България, както и прокрадващата се в коментарите й подкрепа към една определена банка с все по-влошаваща се репутация. Към това добавяме откровено лъжливите изказвания в европарламента, че правителството не се ползва с подкрепата на партия „Атака“, роднинското назначение на сестра й за директор на Здравната каса и не на последно място – махленските нападки към българския еврокомисар Кристалина Георгиева, които предизвикаха множество учудени погледи сред евроделегатите. Върхът на айсберга беше скандалът „Тролгейт“, разразил се след разследване на сайта „Биволъ“. Разследването поставя Йотова в центъра на мащабна организация от платени интернет писачи (тролове), създадена с цел манипулация на общественото мнение. В други страни от ЕС подобен скандал със сигурност би й струвал мястото в евролистата. Пълният медиен комфорт у нас обаче позволи всичко да отшуми без последствия.
3. Георги Пирински – допреди появата на АБВ дори бе спряган за водач на листата. След последните парламентарни избори за пръв път от 23 г. остана извън парламента, затова кандидатурата му за евродепутат беше очакван ход. През дългата си политическа кариера 65-годишният финансист е бил заместник-председател на БСП, председател на 40-то Народно събрание и два пъти вицепремиер. Опитът му като дипломат се състои в мандата му на външен министър в кабинета на Жан Виденов. Виден партиен деец – и преди, и след 1989 г. Основна фигура в БСП, остана верен на Станишев след разцепването. Като цяло е сред по-сдържаните политици и характерните за колегите му крайни изказвания не са му присъщи. В ЕП от него не могат да се очакват изцепки тип „Мая Манолова“, но и трудно ще го видим да изказва мнения, различаващи се от опорните точки на партията.
4. Петър Курумбашев – с наближаването на избори партиите неизменно заговарят за т.нар. „граждански квоти“. Това са позиции в партийната листа, отредени за извънпартийни кандидатури, за които се предполага, че ще представляват гражданския глас в парламента. Опитът обаче сочи, че въпросните квоти се заемат от хора, които дори на хартия да не са членове на партията, обикновено изповядват нейната идеология. Така в повечето случаи квотата просто служи за стартов тласък на нечия политическа кариера. За справка – Мая Манолова, Ивайло Калфин и Татяна Дончева са започнали по този начин. Тазгодишният пример е Петър Курумбашев – инженер по образование и бивш журналист. Един от създателите на Студентска програма „Ку-ку“. Вече два пъти е участвал в червените листи – през 2007 г. за общински съветник и през 2013 г. за народен представител. От него можем да очакваме процъфтяваща политическа кариера, приобщаване към червените редици и почти нищо „гражданско“.
5. Достена Ангелова-Лаверн – сравнително ново лице от гражданската квота. Завършила политическото си образование във Франция. Възлагат й се надежди за привличане на млади избиратели в червените редици, а някои побързаха да я припознаят като носителя на промяната в БСП. Самата тя заговори за модернизация и реформиране на левицата по европейския образец за социалистическа партия. И щяхме да й вярваме, ако майка й не беше Мария Пиргова – един от доверените политолози на Сергей Станишев. Ефектът – Достена върти същите изтъркани грамофонни плочи като партийния лидер. Изказванията й преливат от познатите бойковистски мантри и опорни точки и не засягат наболелите проблеми – партийно задкулисие, медийна зависимост и скандални назначения. Всичко това далеч не ни убеждава, че заявките на Лаверн за реформация и модернизация на левицата ще бъдат реализирани.
6. Светлина Йолчева – юрист по образование и зам.-председател на социалдемократическата партия на Георги Анастасов. Поставянето й сред избираемите квоти е жест на благодарност към коалиционния партньор на БСП, че не подкрепи проекта „АБВ“.
7. Евгени Кирилов – или агент „Манчев“. Трета поредна кандидатура за него. Този път е избутан почти зад избираемата граница, може би и поради напредналата му възраст – 69 г. Ако Станишев наистина се откаже от квотата си, Кирилов вероятно ще кара трети мандат като евродепутат. Завършил инженерство в Германия и „Международни икономически отношения“ и „Международно право“ в Москва. Дипломат до мозъка на костите си – почти цялата му политическа кариера преминава зад граница. Също привърженик на по-умерения тип изказвания. Зае доста адекватна позиция спрямо Украйна. Критиките му относно неусвоените еврофондове и негативните евродоклади разбираемо секнаха в последните 10 месеца. За разлика от доста от останалите кандидатури, освен с партийна книжка разполага и с дипломатически опит, но при него важи с пълна сила въпросът: „Трябва ли хора с агентурно минало да заемат дипломатически постове?“.
8. Александър Симов – тук нещата, вече стават трагични. „Журналистът“ от вестник „Дума“ е поставен в листата не поради каквито и да било дипломатически качества, а като награда за повече от добре свършената мръсна работа в последните 10 месеца. Типична медийна бухалка и учебникарски пример за поръчкова журналистика. Виждаме го редовно да се вживява в ролята на партиен глашатай из различни телевизии, проклинайки всичко онуй, що не е вярно на червената идея. Присъствието му в листата, макар и на почти неизбираема позиция, може да се определи единствено като подигравка към избирателите.
9. Андрей Пантев – познат на всички историк на преклонната възраст от 75 г. За втори пореден път е включен като почетен член в червената евролиста. Дипломатически качества – не съвсем доказани.
10. Ия Петкова-Гурбалова – пак рием дъното. Дъщеря на бившия областен управител на Пловдив Тодор Петков. Нов пример за роднинска номинация, срещу която скочиха дори някои партийци.
Публикувано в брой 33 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: