Очаквате ли световното първенство по футбол тази година? И още как, започва съвсем скоро. А можете ли да си представите сега ръководителите на континенталните футболни федерации, например тези с най-силните отбори – европейската УЕФА и южноамериканската КОНМЕБОЛ, да започнат публичен спор за броя на съдиите от съответния континент? За дни спорът да прерасне в скандал и да започнат по медиите да си разменят възможно най-тежки обвинения и да доказват как съдиите били купени, щели да свирят пристрастно и как нямало да се играе никакъв футбол, защото каквото и да направели футболистите, съдиите щели да докарват резултатите дотам, докъдето им било платено да ги докарат. А след това на демонстративна среща в кафене на някой карибски остров председателите на две от федерациите да си поговорят за времето и птичките и спорът да затихне. Как, мислите, ще се отрази този скандал на посещаемостта на мачовете и на броя телевизионни зрители?
Разбира се, това е невъзможно да се случи. Защото е абсурдно и ще означава практически край на влиянието и популярността на световната футболна купа. Всички, които познават футбола, знаят златното правило на доброто съдийство – съдията трябва да е скучен и незабележим, футболът не е представление на съдиите, а на футболистите.
Но нещо подобно се случи последните седмици в България, само че в област, която е ключова за стабилността на държавата, нейните институции и обществения мир. Парламентарните управляващи и опозиционни сили превърнаха назначаването на членове на ЦИК в огромен скандал, в хода на който си размениха всевъзможни обвинения за фалшифициране на изборите, погазаване на законите и дори конституцията. Накратко спорът започна около броя квоти на парламентарните партии в ЦИК, който би трябвало да съответства на представянето им на последните парламентарни избори и същевременно да се състои от 11 души. Същевременно за председател на комисията беше назначен човек от псевдонеправителствена организация, която е издържана от бившия депутат от НДСВ Борислав Цеков. Самият Борислав Цеков играе подмолна роля в политическия процес – след като лятото заяви, че през есента ще оглави широко политическо обединение, което практически беше огледален образ на създадения през юни Реформаторски блок, впоследствие тихомълком започна да подкрепя „България без цензура“, а неговата неправителствена организация да излиза с фамозни проучвания, които дават феноменални резултати на Бареков, да участва в негови прояви и да го лансира прикрито в публичната среда. Е, човек от тази „гражданска организация“ беше избран да оглави ЦИК като израз на отварянето на политиците към гражданското общество.
При такова председателство обаче БСП, ДПС и „Атака“ получаваха квалифицирано мнозинство в състава на комисията. Тогава се намеси президентът Плевнелиев и издаде указ за назначаване на ЦИК в състав, в който ГЕРБ има допълнителен член. Най-малкото, което се чу като реакция от управляващите, беше, че ще се върви към импийчмънт на президента, а най-практичното – че управляващите БСП и ДПС просто лишиха ГЕРБ от полагащото им се място на зам.-председател. Сред разгорялата се истерия лидерите на ГЕРБ и ДПС се срещнаха на обявена в последния момент среща на празна маса с пепелник в кафене в Кърджали. След тази среща парламентът гласува увеличаване броя на депутатите в ЦИК и всички страни чудодейно бяха удовлетворени.
След затихването на този скандал се оказа, че всеки гражданин може да провери в интернет сайтa на ЦИК дали името му е било ползвано в подписките на политическите партии за регистрация без неговото съгласие. Но същото можеше да направи и всеки друг, който знае ЕГН-то на отделния гражданин, например неговият работодател. Естествено светкавично медиите бяха заляти от информация за граждани, които са се „подписали“ за регистрацията на някоя партия, без да разберат. Публична тайна е, че неизвестните никому партии, които участват в изборите, за да създават гротескна картина, няма как да съберат 2 500 подписа, изисквани от закона. Сред подписалите се се оказаха известни хора на бизнеса, чиито ЕГН-та излизат в интернет търсачките покрай различни регистри, в които са вписани. Отделно, очевидно знаейки предварително, че опцията за публична проверка на ЕГН-та ще е възможна, с данните на граждани е било злоупотребено в листите на партии, които нямат нужда от това. Тук подозренията за умишлено търсен скандал са много основателни.
Разразилата се истерия покрай скандала със злоупотребата с лични данни дооформи усещането, че самите избори са формалност, а истинските резултати се определят със скрити механизми. Възможно е, и това е мотивът, който стои зад тези скандали – насаждането на разбирането, че от избирателите зависи твърде малко. Добрата новина е, че този сценарий издава страха на политическия елит от гражданите, от онези, които не са контролирани и купени, които избират и решават сами.
Публикувано в брой 36 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: