Протестът не е само политическа криза. Той е криза на словото и обществената комуникация, криза на позицията. В този смисъл за някои от нас протестът бе повод да преосмислим гражданската си позиция, да изберем да имаме гражданска позиция и да вземем решение да я изявим.
Вестник „Протест“ събира направо от площада словата и имената на активно протестиращите хора. По този начин ние заявяваме, че вестникът е ваш със съзнанието, че най-ценното нещо в този протест сме ние – хората. Ако вие също протестирате и искате всички да чуят гласа ви – пишете ни!
Ирен Филева: „Протестът налага нови етични правила за политиците“
Протестирам, защото за броени часове прекроиха закони по мярка на предварително решен кандидат, а това не е легитимна процедура.
Протестът показа забележителна упоритост и амбиция и успя да обедини хора с различни политически предпочитания в защита на гражданските си права. Хубаво беше, че категорично бяха отхвърлени опитите за организирани манипулации. Критиките към мирния характер на протеста, както и обвиненията в карнавалност, са проява на страх, че подобна етичност може да наложи нови правила за политиците. Неслучайно всички парламентарно представени партийни формации опитаха да му въздействат. Правителството стои на власт вече пети месец напук на протеста и искането за ОСТАВКА по силата на някаква изродена политическа математика. Тъй като КС все още не се е изказал по неговата оспорвана законност, правителството има неясен юридически статут. Фактическото му положение се крепи на присъствието на многочислени полицейски части и заграждения.
След множество атаки и провокации диалогът с властта стана невъзможен и безсмислен. Властта избягва диалога или разиграва фиктивни диалози с подставени компрометирани партньори и взаимодействие с нея няма как да има. Задочен диалог с властта обаче се осъществява по прекрасен начин с плакатите и артистичните акции. Всяка кауза може да обедини гражданите, ако са упорити, а именно упоритостта на личния пример е единственото валидно и убедително послание за онези, които не вярват, че нещо може да се промени. Креативността само акцентира върху подробностите.
Не мисля, че е реалистично протестното движение да сътрудничи с властта, дори в кризисна ситуация. Участието на държавата никога не е равностойно, то подменя смисъла на участието на гражданите. Единствената легитимна форма на радикализиране на протеста е масовост. Всичко друго преминава границите на гражданските права. Масовото присъствие е ефективен фактор, доказващ, че властта може да легитимира положението си само с полиция.
Колкото до успеха, протестът вече успя. Организираната реакция срещу него – контрапротестите, е само едно от многобройните доказателства. Физически не е възможно да се излиза всяка вечер.
Как виждам мястото си в България? Като гражданин.
Владо Руменов: „Настоящото правителство е незаконно“
Родителите ми са започнали да протестират веднага след 9.ІХ.1944 г. Закърмен съм с отвращение към извращенията на комунистическата утопия, възцарила се в България и чиито отровни плодове българското общество бере и днес. Основното достойнство на Протеста е, че е мирен и че обединява различни хора в желанието им да прекъснат връзките на управляващите с олигархичните продукти на комунистическата Държавна сигурност. Удовлетворен съм от исканията и смятам, че трябва да продължи мирно, упорито, постоянно, неуморно и убедено в успеха си.
Намирам настоящото правителство на България за съвършено незаконно. Народното събрание няма нито една политическа сила, която да не е продукт на българската комунистическа партия, а последната е незаконна съобразно Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (Обн. ДВ, бр. 37/ 5.V.2000 г.) БСП е фактически и юридически правоприемник на БКП. Не виждам друга съдба на правителството освен незабавна оставка. Но съм убеден, че в България трябва да се приеме закон за лустрацията на служители на ДС и на ангажираните с ръководството на БКП.
Правителството остана на власт след повече от четири месеца протести поради дебелоочието си и неизвестни нам негови зависимости. Тези хора са дълбоко неморални и силно корумпирани, обвързани с престъпната система и съвършено отчуждени от Народа, който ги е назначил на работа. Не вярвам нито на тях, нито на която и да било от институциите в България.
Протестът имаше своите етапи, страх ме е да не загуби инерцията си. Бях загубил надежда да видя нещо такова и самият факт, че го има, ме впечатлява доста. Иска ми се да продължи, макар и с променлива интензивност, до постигане на исканията ни, a Протестна мрежа, преживяла детските си болести, да остане един истински обществен и надпартиен гарант за етична политика.
Добре е да има повече медийни изяви на позициите на Протеста, както и да се общува интензивно с хората от провинцията. Общуването с тях трябва да е радикално и демократично. Тук е мястото да уточним какво е радикализация и дали протестът трябва да се радикализира. Ако става дума за физическо насилие – против съм. Ако става дума да излезе 40 процента от населението по площадите и да стои там денонощно – ДА.
Дали протестът е успял? Явно към момента не е успял, щом след малко ще тръгвам към площад „Независимост“ за поредното вечерно шествие. А не успя до този момент, защото управляващите се оказаха по-търпеливи от нас. Протестът обаче продължава, макар и с намалена численост.
Ще ми се да съм гражданин на друг формат на България. При успешна промяна може би ще бъда един сравнително спокоен пенсионер, живеещ със съзнанието, че е бил съвременник и участник в демонтажа на комунистическата машина.
Публикувано в брой 13 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: