След толкова дни, да кажа нещо за протеста, в който участвам. Досега не съм го описвала. Просто участвам.
Да бъдеш с гневните срещу мафията е силно преживяване. Признавам. Това те правим зависим от чувството да си несъгласен – с упорство и настояване, което не си очаквал може би да имаш. 106 дни непримиримост, води до трансформации.
Преминаха се много граници, но те са много повече отвъд арогантността и страха на тези, които трябва, но не могат да ни представляват, защото са негодни – за тяхното дъно сме подозирали винаги, а граници навътре в нас. Трансформации има. Застанахме по-близо до себе си и до смисъла на думи, които бяхме престанали да казваме, защото не вярвахме повече в тях.
Думите на гнева, които изписвахме и изговаряхме над 100 дни, върнаха значенията си и това освободи ума ни. Това направи протестът. Той не разделя, както обичат да казват защитниците на властта, той дестилира отношенията между хората в него и между тях и властта – със с…илата на думите – изчистени и остри, които стържат нервите на недосегаемите – такава дума е “Кой?” или отговорност. Питайки:”Кой предаде държавата на мафията?” – хората откриха ново лепило помежду си, а властта ерозира. Не е нужно дълго да гледаш властимащите по телевизията, за да се увериш, че всички защити са паднали. Държат се на ръба на последния останал им неврон. Някои от тях дори имат остатъчно съзнание, че ще им се наложи да живеят тук и след като се сгромолясат.
Дълга е тази дестилация – вдигна високо градуса, затова никой няма да излезе същият от процеса – протестиращите, непротестиращите и тези, които временно държат властта.
Затова участвам. Да изпитам какво е да правиш нещо толкова дълго – без да знаеш докъде можеш още, какво и как си готов да направиш. Поставен в рамка, в която можеш да не попаднеш никога повече, да бъдеш по-малко нарцистичен и по-солидарен.
Воден от гняв и заради кауза. След толкова дни, дори не е важно дали си там на място, за да си в протеста. Можеш да си несъгласен и неспокоен, когато не си със свирка, плакат и на площада. Да си в протеста непрекъснато, докато страхът и безчестието искат да управляват живота ти. За да участваш в съпротивата срещу самозабравилата се шайка се изисква много повече усилие от това да се загърнеш със знаме. Трябва вътрешно упорство. Това виждам в очите на хората.
Публикувано в брой 9 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: