След 60 дни недоволство, мисля, че е време да направим кратка почивка и да поразмислим.
Не се страхувам от риска да сбъркам, говорейки от нечие име. Затова няма да говоря в първо лице, единствено число. Стига индивидуализъм. Последните 50 дни, вървейки сред всякакви хора, обменяхме погледи и реплики, търсейки обща земя, на която да стъпим. Вярвам, че е време да я намерим.
Няколко въпроса заслужават сериозно внимание.
Срещу какво се борим?
Борим се срещу мафия, олигархия и монопол. Колкото и да са овехтели тези думи в последните десетилетия, те са правилните. Борим се срещу здравата обвързаност на престъпността с властта. Истината, която всички знаем, е, че първото нещо, което всяко ново правителство прави, е да си организира каналите за трафик. Търгуват с наркотици, алкохол, цигари и хора! И това не е предприемачество. Това е престъпление. Това е геноцид! Дори повече от кланетата на 90-те. Защото е тайно, скрито и ние плащаме за него. Плащаме на полицията да си затваря очите. Плащаме с живота на децата си, които стават жертва на наркоиндустрията. Плащаме с живота на крайно бедните и уязвими наши съграждани, които продават телата си за развлечение на извратените и перверзните в Европа и света. Ето, с това се борим.
Срещу какво не се борим?
Не се борим помежду си. Не се борим срещу социалистите, не се борим срещу националистите, не се борим срещу етническите малцинства. Такива има сред нас, но те не са на власт. Леви, десни, социалисти, националисти, (християн-)демократи, либерали, зелени са само цветове от една палитра, която е нужна в пълната си гама. Такива цветове реално във властта в момента няма. Те са употребени за боядисване на едни и същи престъпници с цел да разделят обществото само срешу себе си. Ние не се борим срещу тях. Стига сме се делили на червени и сини – такова деление ще е нужно, когато свалим престъпността от властта. И чак тогава делението ще е здравословно.
Каква България искаме за нашите деца?
Искаме държава, в която народът е единственият суверен. Държава, чийто управленски апарат не е средство за потулване на престъпление и облагодетелстване на малцинство от олигарси. Искаме възможност да бъдем реално представени във властта. Искаме право на средства, с които да изразяваме недоволството си, когато това не е така. Искаме да ни управляват и служат хора с ясни принципи и морал, хора с реална визия за развитието на страната, хора с опит и доказан успех в областта на свеоите компетенции, хора, които не крадат, не лъжат и не убиват по никакъв повод.
Ще кажеш: ,,Но това е утопия!“ Да, поколения наред свикваме да ни управлява мафия и това е станало нормално. Приели сме го за нормално. Но не е добро. Зло е и трябва да го изкореним! Има алтернатива. Има и друга нормалност и ние имаме средствата да я постигнем. Малко сме позабравили как да ги ползваме, поотчаяли сме се и сме се примирили, че не можем нищо да направим. Обаче! Не сме лишени от възможността да станем суверен на България и трябва да си го припомняме. Ежедневно.
Откъде да започнем?
Първото, което трябва да направим, е да свалим кабинета Орешарски, който не обслужва интересите на единствения суверен – народа. Сега, веднага!
Да свалим мафиотското правителство. Да не допуснем ново такова. Да свалим всяко следващо след него, което дава власт на престъпници и народоотстъпници. Безспир, без отчаяние, да стоим твърди и уверени в правотата си. Без да се делим. Без да познволяваме да изместват фокуса ни. Без да лаем едни срещу други. Без да лаем срещу вятърни мелници. Един е нашия враг – мафията.
,,Когато се отчайвам, си напомням, че в цялата история пътят на истината и любовта винаги е побеждавал. Имало е тирани и убийци и за известно време те може да изглеждат непобедими, но накрая винаги падат. Помисли върху това. Винаги.“ – Махатма Ганди
Публикувано в брой 3 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: