Пищя неудържимо за лустрация от дните непосредствено след 10 ноември 1989 година. След като цивилизацията създаде Фейсбук, продължих да го правя и от страниците му.
Пиша настоящия текст, провокиран от коментар на моя реална приятелка под мой призив в социалната мрежа за лустрация много преди настоящата ситуация, която преля чашата на търпението ни. Ще го цитирам по памет: „Владо, нека прекратим спиралата на отмъщението! Дядо ми лежа в комунистическите затвори по политически причини, мен не искаха да ме приемат в университета. Нека им покажем, че може и без отмъщение, че може и без насилие. Не е ли по-благородно?“.
Жената, която написа това, вероятно не е единственият човек, който под „лустрация“ разбира репресии и нарушаване на човешките права. В никакъв случай не става дума за това. Идеята за един Закон за лустрацията е той да включва в себе си текстове, които да ограничават възможността на служители на репресивната комунистическа организация Държавна сигурност да влияят пряко или косвено върху политическия живот на страната. Защо е необходимо това, вероятно ще попита някой. Надявам се българското общество да не е толкова късопаметно, че да е забравило зараждането и разцвета на „мутрите“, да не е забравило как те в процеса на „разпределянето на пазари“ се избиваха по улиците на страната посред бял ден. Тези „мутри“ не паднаха от небето. Тези „мутри“ бяха всъщност борчета, спортистчета и приближени на Партията люде, на които непосредствено след 10.11.1989 г. Българската комунистическа партия и Държавна сигурност раздадоха „едни пари“. Нашите пари.
Раздадоха парите от пенсионните, социалните и здравните фондове, които към същата тая дата се бяха пренесли по чудодеен начин из личните сметки на комунистическите гаулайтери в западноевропейски банки. Роди се българската мафия. Избитите „мутри“ бяха избити, а по-ловките и по-печените от тях успяха някак неусетно, някак между другото, да превърнат управлението на страната ни в олигархично, като го поприкриха с някаква съвсем ерзац фасадна демокрация. Така и не се стигна до реална демокрация в България, а мафията бавно и полека се сдоби с държава.
Олигарсите подмениха моралните норми във всички сфери на живота с аморала на мафията. Това е, което изкарва вече 95 дни хиляди хора по българските площади. Един от начините да се възстановят нормалните морални устои на Обществения договор е да се премахне ръководната роля на олигархията, а това по законов път – не чрез насилие – може да стане единствено с един разумен лустрационен закон. Олигархията, бъдете убедени, няма доброволно да предаде властта. В историята, при това близката, вече се е случило, описано е и даже е дало прекрасни плодове. Случило се е в Германия след края на Втората световна война. Била е проведена денацификация, всъщност лустрация, комплекс от мероприятия, извършени за изчистване на следвоенното немско и австрийско общество, култура, преса, икономика, образование, юриспруденция и политика от влиянието на нацистката идеология.
Лустрация беше извършена и в повечето от страните на изток от Желязната завеса, след като тя ръждяса и се срина. Толкова повече, че за приемането на закон за лустрация в България има и законово основание, след като в брой 37 на Държавен вестник от 5-ти май 2000 г. е обнародван Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Каква, ако не наследница на Българската комунистическа партия, е Българската социалистическа партия, заедно с всичките си производни, тровещи българската политика?
Единственото, което е необходимо да се случи, е българският народ да избере такъв състав на Парламента, който да има добрата воля да отвори всички досиета на служителите и агентите на Държавна сигурност и да изработи един разумен лустрационен закон. Без приемането на такъв закон бившите служители и агенти на Държавна сигурност ще установят тотален контрол над държавата, която временно бяха дали под аренда на мафията, а България ще се превърне в евроатлантическо подобие на Путинова Русия.
Така че на ход сме ние, избирателите!
Публикувано в брой 7 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: