Мина 24 май, минаха малки и големи матури, за началните класове учебната година свърши, гимназиалният курс вече влиза само ако „има за оформяне”. И като бликна един поток от бисери, от одумвания, от спомени кой колко имал навремето и колко повече знаел, накъде отивал светът, накъде отивала България, както и на излияния от учителки по български език, изпитващи изкривена гордост от факта, че вече изкарват шести випуск и все още никого не са научили кога какъв член се пише в изречението.
Младите са обречени на отричане досущ като в сценарий на Владо Даверов от късния соц – какво хубаво, уредено, елитно училище, и пак ще се намери някоя бременна Верка да прецака нещата.
Те – учениците, не могат, не знаят, не искат да бъдат научени, те пушат цигари и бягат от час, те шушумушат и дисциплиноразвалят строя, те се съпротивляват срещу системата на образованието – така ще ви кажат повечето учители, така ще ви кажат чиновниците от Министерството на образованието, младежта (!) и науката, така ще ви кажат много родители, като всеки ще обвини другия и най-вече самите ученици. Така мислят вследствие на същото това отношение и много от децата. От тях по презумпция се очаква да неглижират образованието си и те ще продължат да го правят, някои – до края на живота си.
А ние, ние ги учим. Опитваме се да ги научим. Пре(по)даваме урок след урок, минаваме целия материал, одобрен от министерството, придържаме се стриктно към методиката, подписваме се в присъствени книги, забраняваме им да дъвчат дъвка в час, а те така и не се научиха, че членът е пълен само когато думата е подлог, определение към сказуемото или говорим на македонски език. Калпазани! Сега ще видят те кон боб яде ли!
И така четири, пет, колкото там години, после пишем двойки на матурата и уводни заглавия в пресата по този повод: Накъде отива българското образование? Ако приемем, че образованието ходи натам, накъдето го води реформата, то у нас може да се каже, че се движи назад-напред. И така, между две недовършени реформи и два синдикални протеста, самоотвержено организирани от Янка Такева, завършва най-новото поколение абитуриенти – кой на майска, кой на септемврийска сесия. От което целият фурор около двойките май доста се обезсмисля, защото не можеш просто да „бракуваш” 60 процента от свежата кръв в икономиката си, нали?
Има една такава приказка – немската школа във възпитанието и обучението на кучета предвижда бой, ако животното допусне грешка при изпълнението на командата. Британската школа поощрява с кучешка бисквитка, ако то се справи. И накрая си задаваш въпроса кой спечели Втората световна.
В България си имаме друга приказка – че кучето скача според тоягата. Не знам за кучето, но ученикът предимно бяга от тоягата. Честито, още една партида абитуриенти избягаха! #
Коментирайте чрез: