Имало едно време две Българии

0
снимка - Евгени Димитров
снимка – Евгени Димитров

XXI век. Европейски съюз. България – член на ЕС от 2007 г. Сцена първа Сергей Станишев. Председател на БСП и президент на ПЕС. Мандатоносител на правителството на Пламен Орешарски.

Станишев твърди, че кабинетът е програмен и няма партийни зависимости. Станишев твърди също, че кабинетът управлява добре и в диалог с гражданското общество. Оставяме настрана, че ,,диалогът“ се изразява в липса на каквито и да е реакции към искането за оставка на протестите в страната, продължаващи всекидневно почти осем месеца, в плътни тежко екипирани кордони от полицаи и специални заграждения около сградата на парламента. Важно е да видим как Станишев аргументира качеството и прозрачността на управлението на страната. Ето как: ,,На семинара всички министри – и на БСП, и на ДПС – пяхме ,,Моя страна, моя България“ заедно“. Звучи ли ви възможно?

Сцена втора Мониторинговият доклад на ЕК за България е публикуван. Докладът е изключително негативен. В него в прав текст назначението ,,Пеевски“ е определено като ,,тежко наследство, което властите трябва да положат сериозни усилия, за да преодолеят“, а напредъкът в борбата срещу престъпността и корупцията в България е преценен като ,,органичен и крехък.“

Отговорът на външния министър Кристиан Вигенин е… да оспори ефективността на мониторинга на Европейската комисия върху България и Румъния, като твърди, че чрез този мониторинг други страни членки изместват вниманието от собствените си проблеми. Според него трябва внимателно да се прецени доколко мониторингът носи резултати и дали не вреди повече, отколкото помага. ,,От наша гледна точка въвеждането на общ механизъм за всички държави членки, макар и не толкова детайлен, е по-адекватно решение, тъй като тогава ще може да се види къде стои всяка една държава – членка на ЕС. Защото в момента фокусът е единствено и само върху България и Румъния. Не всички страни са дотам перфектни, че да оценяват само нас, насочвайки вниманието не към себе си, а към някой друг.“ Звучи ли ви адекватно?

Сцена трета Управлението на кабинета ,,Орешарски“ още с първите си действия предизвиква изключително остра обществена реакция. Реакция, която по същество няма аналог в новата история на България. Защото не се отнася до конкретна политика или сектор, а до политическото представителство като такова и защото категорично поставя на дневен ред непоставяните преди това теми за морала, задкулисието и олигархията.

Кабинетът ,,Орешарски“ реанимира един енергиен проект, който е дъвкан и предъвкван от поредица от правителства – ,,Южен поток“. Превръща го в приоритетен и му дава зелена светлина. Няма да коментираме параметрите на проекта. Ще коментираме друго. По повод този проект премиерът казва: ,,Единственото непрозрачно нещо в ,,Южен поток“ е петчасовият ми разговор с шефа на ,,Газпром“ и той никога няма да стане ясен“. И ето как премиер на европейска страна казва на народа, своя суверен, че никога няма да разкрие какво си е говорил с другата страна по приоритетен транснационален енергиен проект, за който на всичкото отгоре Клаус-Дитер Борхард, директор по въпросите на енергийните пазари в Еврокомисията, казва: ,,Комисията прегледа тези междуправителствени споразумения и стигна до заключението, че нито едно то споразуменията не е в съответствие с правото на ЕС“. Звучи ли ви реално?

Да обобщим: Съществуват две Българии. Едната България е страната на чудесата, на лъжите, на опорните точки, на създаването на паралелна реалност от щастие, благоденствие, социална политика. Едната България е страната на партийните демонстрации на сила чрез организирането на митинги, странта на реиндустриализацията, братската дружба и протоколните усмивки. Едната България е страната, в която правителството е експертно и е най-доброто, което сме имали.

Другата България е страната, в която Странджа ще бъде бетонирана в нарушение на дузина закони и регламенти, в която ключови сектори са оставени на самотек, в която популизмът ни струва заеми за милиарди, която се управлява от хора без лица, от тефтерчета, флашки и компромати. Другата България е страната, в която 240 дни хората искат оставката на правителството. Другата България е страната на Lafka, медийния монопол, олигархията, безконтролния политически водевил. В другата България 51% от хората оценяват негативно развитието на страната след последните парламентарни избори, а доверието на българските граждани в стожера на държавността – парламента, е… 10%.

Две различни Българии. Без никаква допирателна. Освен едно правителство, което съзнателно създава две Българии.

Финал. Завеса.

Публикувано в брой 25 на вестник „Протест“

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Leave A Reply

Потвърдете, че не сте робот *