Преди дни лидерите на БСП и ДПС внесоха в Народното Събрание проектозакон за допълнение и изменение на Закона за висшето образование. Промяната гласи следното: „Мандатността на лицата, избрани на ръководните длъжности ректор, директор на департамент, колеж или филиал и на техните заместници, се определя в правилника за дейността на съответното училище”.
Иначе казано, университетите сами ще решават по колко мандата могат да управляват ректорите, деканите и съответните им заместници. В момента законът позволява само по 2 мандата от 4 години за тези длъжности. Мотивите на вносителите Сергей Станишев и Лютви Местан относно тези промени определено не са категорични: “Да се презумира, че ако няма мандатност, едно лице е в състояние да феодализира ръководни позиции за неопределено време е недостойно за академическата общност, защото тя представя основната част от българската интелигенция и не е възможно да е обект на манипулация от едно или друго лице”. Тук не ви ли звучи малко като „гузен негонен бяга”? На мен да. Защото изобщо не е недостойно да се „презумира”, че едно лице би феодализирало ръководните позиции във ВУЗ-а. И защото вече видяхме поведението на ректорите, заместниците им, че и на верните тям преподаватели по време на студентските окупации – твърдо против протестиращите младежи, със солидни опити за натиск, дискредитация и очерняне на името им. А подмолните преподаватели им пригласят с жлъчен тон как те не знаели какво искат и как били престъпници. Но историята ще каже тежката си дума за всички участници в тези събития. Въпросът е – всичко това не е ли типичен пример за „феодализиране” на университета и работещите в него, при все, че в момента има ограничения в мандатността? Представяте ли се какво би било, ако се въведе неограничена мандатност? Подмазвачите ще възхваляват своите ректори както едно време партийците възхваляваха Тодор Живков. Впрочем скоро бях свидетел и на такова поведение към ректора на ВТУ проф. дпн Пламен Легкоступ, на когото между другото тази година му изтича мандатът и едни такива законови промени ще са му добре дошли.
Но дали промените, планирани от БСП и ДПС, целят да дадат тези привилегии на ректорите с цел по-качествено образование? Напротив, след студентските бунтове властта се уплаши и реши да слага за неограничен период от време свои подлоги на ръководните места в българските университети. А такива, както се видя, има в излишък. И каква е схемата – от Партията казват кой е „правилният” човек, който трябва да е ректор. Когато той заеме мястото, за да се отблагодари на благодетелите си, трябва да сложи за свои заместници и декани също послушни хора, които да изпълняват неговите заповеди в стил „тъй вярно”. И така се получава картинката от преди 1989 г. – една управляваща клика пуска корени навсякъде – в бизнеса, в правосъдието, та дори и в храма на знанието, като по този начин успява да контролира и най-обикновената инспекторка за стипендии.
Но за да имат аргумент против горе казаното, вносителите на проектозакона подчертават, че ВУЗ-овете сами ще решават колко да бъдат мандатите на ректорите и дали изобщо да бъдат ограничени. Което е смехотворно. Че кой ректор току така ще се откаже от „властта” си, всеки ще посрещне ”с хляб и сол” такъв закон. А както е ясно, в момента в университетите почти всички ръководни длъжности са заети от послушни на ректорите хора. Което означава, че те веднага биха подкрепили една такава инициатива, само и само да си запазят високия пост и „да не си създават проблеми” и веднага ще гласуват „за” промени в правилника на учебното заведение.
От своя страна пък ректорите ще продължават, както и до сега, да внимават какво говорят, за да не разсърдят властта, че иначе лошо им се пише.
И така, оказва се, че докладът на ЕК е съвсем правилен – „Няколко малки стъпки напред, няколко големи – назад”. Лошото е, че „задните” стъпки са толкова големи, че ни връщат в тоталитарните времена.
Публикувано в брой 25 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: