Те са несъвсем живи, но и несъвсем умрели. От тях се носи противна миризма на разложено, ушите им бълват метанови изпарения, очите им са налети с кръв, червата им се влачат по земята. Различните култури, книги и филми ги описват с различни имена, поведение и белези. Някои ги наричат зомбита, други – полумъртви, трети – инфектирани. Всички обаче притежават неоспорим общ белег – липса на мозък, а жалкото им съществуване се подчинява единствено на първични хищнически инстинкти.
Популацията им у нас е убийствено голяма, а разнообразието на видовете – със стряскащи размери. Най-многобройната порода от тях е доста безобидна и нейни представители можете да срещнете във всеки хипермаркет, мол или дискотека. При тях са налице всички характерни зомби белези – празен поглед, липса на мозък, ужасен външен вид, нечленоразделен говор. Статията обаче не е посветена на тях.
Друг многоброен вид са червените зомбита. Те са хищна, древна раса, която страшно си пада по червения цвят. При наличие в околната среда на друг цвят се активират сложни мозъчни центрове в проветривите им глави, които будят невъобразими агресия и бяс. Изключително опасни са, тъй като сред популацията им цари стройна организация, а водачите им умеят майсторски да ги направляват и манипулират. В името на червения цвят!
Всеизвестна е взаимната омраза между тях и сините зомбита. Сините зомбита за щастие са далтонисти, но пък атрофиралите им мозъци са сковани от смахнат религиозен фанатизъм към Водача на племето. Разчитат, че само той е способен да ги поведе към победа в „Последната война“ срещу многобройната, полумъртва червена сган, и са готови да умрат (този път напълно) в негово име. Неясно защо обичат гербери – вероятно една от странностите на природата.
Разбира се, съществуват и много други породи – лилави зомбита, жълти зомбита, пембени зомбита, зомбита с цвят охра, зомбита-националисти (голям майтап са те), зомбита-реформатори. Няма да ги описваме подробно – всички до един са инфектирани, мозъците им са атрофирали и са изгубили способността да разсъждават, а при среща с индивиди от друг вид – задължително се изяждат взаимно.
Всеки – неинфектиран или не – вече е разбрал, че в статията се говори за политически партии, за привържениците им и за необяснимо ниската мозъчна активност на 90% от тях. Сляпата отдаденост и фанатизма, които бълват могат да се сравнят само с тези на футболните запалянковци. Само че политическите партии не са футболни отбори, а избирателите не са фенове. И докато замерването с овехтели исторически факти, дървеното препиране и развяването на шалове и знамена са неизменна и чаровна част от футболната философия, то в политиката няма никакво, ама никакво място за тях. Отношението към дадена управляваща партия не трябва да е по-различно от това към обикновен майстор, който ви ремонтира банята. Ако си свърши добре работата – чудесно –догодина, ще го повикате и за кухнята. Ако не се е справил – пътищата ви се разделят и следващия път, ще търсите услугите на друг. Точка. Без излишни чувства, без фланелки с лика му, без скандиране на името му, без снимки в портмонето, без портрет в естествен ръст в коридора.
Поставете се на мястото на някой млад, зелен и неинфектиран, чийто свят (особено в последния месец) е изпълнен със смърдящи зомбита(все тая от цвета), оголили зъби, плюещи кръв и ревящи различни заклинания. Как мислите? Ще се заинтересува ли той от политика? Ще отиде ли да гласува? Или ще предпочете да остави Зомбиленд зад гърба си?
Публикувано в брой 39 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: