Предизборната кампания за „Евроизбори 2014“ бе едно от най-пародийните политически събития в България през последните години. Отвсякъде ни гледат познати физиономии, които са ни втръснали, всеки обещава всичко на всички, а тези всички не вярват на нищо и никого. Въведе се и нова мода в изготвянето на предизборни клипове – кражбата на кадри. Такъв беше клипът на „Атака“, които си присвоиха видео от сватбата на двама души. И не беше само тази кражба – във втори клип бе откраднат лъв от реклама на автомобилната компания „Мицубиши“. Друго тяхно скандално видео също беше обект на критики и възмущения, като в крайна сметка бе забранен за излъчване. В него псевдонационалистите представят света като разделен на две – от едната страна Европа, а от другата – православието (т.е. Русия). Умел опит за демагогия – ЕС бива описван като гнездо на педофилия, инцест и всичко най-долно на тази земя, а православният изток – като място с традиции и вечен мир. Разбира се, ролята на руски агент в България не позволява в този клип да бъде загатната бруталната руска намеса в не по-малко православната Украйна и разцепването на държавата.
На каква база се крепеше предизборната кампания на БСП?! От началото до края борбата е „анти-ГЕРБ“. На това се наслушахме отдавна, но на Сергей Станишев явно не му е омръзнало или е паднал до там, че единственият му аргумент за спечелване на изборите е „ГЕРБ са лоши”. И аз се питам – как ще работят социалистите в Европейския парламент – „за България“ или „против ГЕРБ“? Защото, гласувайки за някого, бих желал този политик да работи за България, а не против когото и да било. Но предвид електората на БСП, не се учудвам на метода за пропаганда на комунистите. Техните избиратели са свикнали винаги да има враг, при това той е или „капиталист”, или „десен”, или„агент на Запада” и т.н. Е, ГЕРБ е относително подходяща мишена за това.
А интересно за ГЕРБ този път е не толкова натрапчивото поведение и сдържаността към нападките срещу БСП, което несъмнено е правилен ход. На хората им омръзна да гледат как политиците сеят омраза и разделение в обществото и явно мозъчният щаб на Бойко Борисов е решил да се възползва от това. Впечатление прави и че агитационните материали не са изпълнени с лика на бившия премиер, предвид, че ГЕРБ е лидерска партия и винаги е залагала на пропагандата чрез образа на Борисов. За това несъмнено роля играе и фактът, че Бойко не е в листата за евроизборите на своята партия, а и най-вероятно се е обградил с добри специалисти, защото той сам не може да измисли правилна стратегия.
Интересно е да погледнем кампанията на Николай Бареков и „България без цензура”. Да припомням ли ролята на кебапчия на новия политик, или вече си я спомнихте? Четейки програмата на коалицията, ще останем с впечатлението, че в България предстоят парламентарни избори. Тук вече наистина се обещава всичко на всички – таблети за децата, минимален доход 400 евро, безплатни лекарства за децата до 18 години, за майките им и за бременните жени. Безплатно, според обещанията на журналиста, ще бъде и здравеопазването за пенсионерите. За тях минималната пенсия незабавно ще се покачи до 260 лева. За студентите също има по нещо – увеличаване на стипендиите, отпадане на правилото за връзката между дохода на родителите и успеха на учащия. И още, и още… Все неща, които и Господ да дойде на власт, не може да ги направи толкова бързо. А още по-малко като български представител в огромния Европейски парламент.
Глътка свеж въздух внесоха Светльо Витков и партията му „Глас Народен”, които за пореден път показаха, че знаят как да иронизират всичко и в присъщия за тях дух се представиха като националния ни отбор по футбол с призива „Да им бием дузпата”, насочен към познатите ни вече политици. Това може би беше единственото нещо, което по някакъв начин можеше да развесели иначе отчаяния избирател. Разбира се, повечето социолози дори не изчисляват какъв процент от вота на българите биха взели от „Глас Народен”, но на всички е ясно, че всеки, който подкрепи Витков и компания, изразява несъгласието си с настоящата политическа ситуация. Никой не си прави илюзии, че музикантът е роден за политик и че има шанс да се вреди на политическата сцена със собствената си партия.
Искам да наблегна и на един друг момент, на който малко хора обръщат внимание – как протича онлайн кампанията на партиите. Някои от тях, разбираемо, наблягат на живата среща с хората – идеалният пример за това е БСП: едва ли пенсионерите ще тръгнат да щракат в интернет, за да видят какво предлага партията-майка. Прави впечатление, че най-„технологизираните” претенденти за евродепутати са Реформаторският блок, “Зелените” и „България без цензура”. При това последните са особено агресивни – ако решите да си пуснете българска песен в YouTube, то вероятността да видите предизборния клип на Николай Бареков преди желаното от вас видео или пък реклама отстрани, е огромна. Реформаторите залагат на по-умерена пропаганда като предимно пускат реклами във Фейсбук с предложение за харесване. Впрочем това беше тактика на ДСБ още от парламентарните избори през 2013 г.
Най-общият преглед на тази предизборна кампания води до следния извод, който вече представлява клише – това беше поредният цирк за българите, в който този път палячовците надминаха себе си. За обикновения гражданин остава надеждата, че клоуните най-накрая ще решат да се оттеглят от сцената и ще дадат път на млади и качествени актьори.
Публикувано в брой 39 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: