На 25.01. тази година журналистът Николай Бареков учреди партията си “България без цензура” в зала 1 на НДК, рецитирайки Вапцаров пред докараните си с автобуси фенове. Ликувай, народе, имаш алтернатива! Новият месия си поиска два мандата управление и представи част от програмата на проекта си – връщане на прогресивното облагане и таблет за всяко дете, диференцирано ДДС за лекарствата и храните, “достойни доходи на хората“ и работни места за всички. Сред сподвижниците му са имена като едно от лицата на февруарските протести – Ангел Славчев, също така Бисер Миланов – Петното, ВМРО, Румен Стойчев, който е депутат от “Коалиция за България”, Калина Крумова, някога част от “Атака”, Тезджан Наимова и др.
Кой е той и как стигна дотук?
Роден в Пловдив, “бъдещият премиер” се занимава с журналистика – в радио, после “Телевизия Европа”, за да достигне до водещ на сутрешния блок по БТВ, от където всъщност става доста популярен. След 7 години в предаването “Тази сутрин” се прехвърля в ТВ 7, близка до Цветан Василев и Делян Пеевски, където дори става изпълнителен директор. Скоро обаче реши да се впусне в политиката и да помага на бедните и онеправдани български граждани.
Любопитен момент е, че докато кръга Василев-Пеевски беше в близки отношения с Бойко Борисов и ГЕРБ, Бареков щедро ръсеше похвали от ефира на въпросната телевизия към тях. До февруари миналата година, когато обърна палачинката за секунди – започна негативна кампания срещу бившия премиер и обкръжението му и от него, и от останалите медии на покровителите му. Кулминацията беше в навечерието на изборите през май 2013 година и “костинбродската афера” с фалшиви бюлетини.
Така че въпросът с финансирането на “България без цензура” има своя отговор, колкото и да ни убеждава Бареков, че с дарения от личните си средства плаща, като дори призова Националната агенция по приходите да го провери банковите му сметки и законно ли е придобивал доходите си. Още докато проектът му беше със статут на движение, лидерът му тръгна на обиколки из страната, за да чуе болките на обикновените хора. И ги чуваше – с пищни сцени, изпълнители на тях, солидна техника. Както си се организира събитие. Разходите по турнето на формацията се изчисляват на близо 1 млн. лв. Тогава бъдещият политик отново заяви, че ги покрива сам, а после си “спомни”, че се поемат от работодателите му – ТВ 7, защото предаването им, което носи името на проекта на бившия журналист, било най-рейтинговото в ефира на медията.
Тези пътувания, заедно със стабилното му медийно присъствие, спомогнаха за бързото му набиране на популярност. По последни проучвания на “Алфа Рисърч” има 2.6% подкрепа при евентуални парламентарни избори.
Филмът “медия-популярна личност-партия” не за пръв път се играе по нашите земи. Филмът “създай си креатура, за да разпилееш гласовете на врага си или за да си имаш другарче ако вземеш властта” – също. Достатъчно е да погледнем пътя на Волен Сидеров. От редактор на вестник “Демокрация” до собствено предаване по телевизия “Скат”, създаване на партия и шестване из властта вече няколко години. Сега “стайното цвете” на настоящото правителство има собствения медия, а бившите му работодатели вече са трибуна на Национален фронт за спасение на България /НФСБ/, чийто лидер е именно собственикът на “Скат”. Или Яне Янев и неговата “Ред, законност, справедливост”, който се радваше на симпатиите на Алексей Петров. Свързаната с Христо Ковачки партия “Лидер”. И още, и още. Креатурите в повечето случаи се превръщат в карикатури – огромни суми похарчени пари за рекламирането им, а накрая – нищо. Забрава. Живот не повече от 4 години в парламента. После потъване нейде безславно, за да се отстъпи място на новия месия.
Защо обаче виреят такива продукти, макар и за кратко? Защото потенциалният им електорат са възможно най-уязвимите социални групи – затънали в бедност, безнадеждност, нечути от властта, която и да е тя, защото за нея те са фактор само когато идват избори. Когато някой им пристигне на крака, попита ги как са, изслуша историята на всеки, обещае 500 лв пенсия, евтин ток, таблет, вън монополи, нова конституция и куп други в този ред на мисли. И хората вярват. Защото това им е останало – вяра, че някой някога ще ги чуе. След това се разочароват. И така до следващия. Все пак такива партии-патерици са бързо заменяеми. Ако падне, друг ще я смени.
Дали същата съдба очаква и Николай Бареков? Рано е да се каже. Неговият гръб е доста по-стабилен – Василев – Пеевски няма да щадят средства, за да имат свой човек, който да прокарва интересите им и да бетонира нечия власт, за да прокарват интересите си. Дали е креатура? Със сигурност. Дали ще продължава роенето на такива като него? Най-вероятно да. Защото няма по-сигурен начин за разпръсване на вот, особено във времена на протести и политическа нестабилност. И за поддържане на една власт на всяка цена – справка – Волен Сидеров, който крепи настоящата.
Публикувано в брой 25 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: