„Излъжи ме веднъж – срам за мен. Излъжи ме два пъти – срам за теб. Излъжи ме три пъти – срам и за двамата“.
Отношенията политик–избирател у нас могат да бъдат сравнени с игра на покер между двама картоиграчи, в която зад стола на избирателя има закачено триметрово огледало, а от ръкавите на политика стърчат безочливо снопове с белязани карти. И въпреки че избирателят вижда ръкавите на другия, знае и за огледалото зад себе си, краят винаги е досадно познат.
От едната страна на масата – купчина с чипове. От другата – люти клетви, вой до небесата, гръмотевични псувни, безсилни констатации: „Политиците ни са обирджии!“, „Цялата ни държава е такава!“, „Съдбата е несправедлива!“, „Господ ни наказва!“, „Ванга го предрече!“, „На оръжие, братя!“ и т.н., и т.н. Естествено възниква въпросът кой е по-виновен в случая? Измамникът или онзи, който се връзва наивно на един и същ евтин номер всеки път?
Любимият евтин номер на родните политици е етническата карта. Вадят я за щяло и нещяло, по всякакъв повод, по всякаква причина – за всяване на паника, за отклоняване на вниманието, за измиване на ръцете, за бягане от отговорност, за трупане на рейтинг. После си я прибират обратно и я вадят отново при следващия удобен повод. И ние всеки път се връзваме на номера. Безотказно. При това не става въпрос за разни ксенофобски прослойки с бръснати глави, а за съвсем нормални избиратели и редови граждани. Всеки, всеки, всеки път. Като по часовник.
Кабинетът „Орешарски“ е в пълна несъстоятелност за справяне с бежанската вълна? Време е за етническата карта – бежанците са лоша, уродлива, антихристиянска сган, която не е особено желана на наша територия. Те ще ви изядат храната, ще ви откраднат работата, ще ви развратят децата. Не можем да ви го заявим официално (освен по ТВ Алфа), но ще ви го намекнем дебелашки по всички възможни начини. Толкова ни и трябваше. Веднага се вързахме – гоним сирийски семейства от населените си места, гоним сирийски деца от училище. Забравяме за прословутата си историческа толерантност, забравяме, че има причина въпросните хора да се наричат „бежанци“. Забравяме, че е задължение на държавата да им осигури поне елементарни условия на живот.
Същата тази бежанска вълна веднага е яхната от „Атака“. Волен също вади етническата карта, казва ни, че само той ще ни избави от бежанската сган, а ние вкупом му се връзваме. И за броени седмици от политически труп го възкресяваме до парламентарно представен.
Ксенофобската обстановка, разбира се, е чудесна за ДПС. И те веднага вадят етническата карта. И турската общност в България веднага се връзва, че единствено Лютви и сие пазят мюсюлманите у нас от кървава разплата за петвековното робство. И така двете страни се подхранват и взаимно си вдигат рейтинга с етническата карта. Особено в периода около изборите.
Разрушителни наводнения в Аспарухово? Пак етническата карта. Набързо ни посочват виновните – огромните количества вода и незаконните строежи на циганите. Пак се връзваме. Като по часовник. Кабинетът отново ни посочва ромите и се измъква тихо от отговорност, а ние дружно влизаме в сценария. Спираме да обръщаме внимание на пълната неадекватност на властите, забравяме, че незаконните строежи всъщност са тяхна отговорност и по навик се обръщаме към стария враг – ромите. А въпросът „Докога ще ги търпим тия?“ пак се насочва в грешната посока. Два месеца по-късно – в Мизия – ще се окаже, че библейски потопи се случват и без помощта на роми, а най-вече заради несвършена работа от страна на държавата. Но героите вече са се сменили и е късно да им търсим отговорност. Пак ни вързаха.
Проблеми в Спешна помощ? Министърът вади етническата карта. И по доста евтин и лесен начин печели на своя страна както лекарската гилдия, така и обществото, като му посочва изконния враг – циганите. И ние съответно щастливо и задружно се хващаме на въдицата. Мигновено забравяме да търсим отговорност за ситуацията в СП от политиците. Мигновено спираме да дискутираме големите проблеми там (липса на кадри, недостатъчен брой екипи, необорудвани линейки, масова емиграция на лекари, ниски заплати, нулев контрол върху здравното осигуряване, откъдето идват и многбройните фалшиви сигнали), за които вината е изцяло управленска, а не ромска. Мигновено ставаме ужасно загрижени за лекарите (които до вчера давехме в храчки колко били некадърни). Мигновено се съсредоточаваме върху смислени, градивни и задълбочени въпроси като избиването на мангалите, изселването на ромите, заливането на гетата с напалм и пр. Мигновено като по сценарий се разделяме на лагери – „за“ и „против“ циганите, „за“ и „против“ Москов. Месец по-късно съвсем сме забравили за Спешна помощ и че щяха да се правят някакви реформи там. А един политик доста плоско ни замаза очите и си вдигна рейтинга.
От няколко седмици отново ни мътят главата с етническата карта. Европа ни връщала бежанците. Нова вълна се задавала през март. Разиграват се апокалиптични сценарии. Ще се праща армията на границата. Какви са причините пак да се вади етническата карта още не е ясно. Може би пак прикриване на някоя далавера, може би отвличане на вниманието от задаващия се разнищващ евродоклад. Гадаем.
За да стигнем до същината – проблем с „ромския въпрос“ у нас има и той е огромен. Проблем с бежанците също има, при това общоевропейски (особено на фона на последните атентати в Турция и Франция). Да прехвърляш държавното безхаберие върху ромската общност обаче изглежда нелепо. Да бориш терористична мрежа с телени огради по границата – още повече. Трябва да започне да се прави ясна разлика: кога двата проблема са извадени от политически контекст и за тях се говори в посока търсене на решение, кога етническата карта просто е на масата, за да изпълни нечии политически интереси. (Жокер – първото още не се е случвало.)
В началото на летните протести през 2013 г. протестиращите лепнаха етикет #ignore на Волен и компания и по този начин избегнаха влизане в познат сценарий. Време е същият етикет да започне да се лепи и на етническата карта всеки път, когато я видим да стърчи от ръкава. Иначе ни очаква познатият финал – ще сме метнати за пореден път от все същия евтин номер. А чиповете пак ще са отсреща.
Коментирайте чрез: