Докато се надпреварвахме да сменяме профилните си снимки с Je suis Charlie и дискутирахме разпалено що е то свобода на словото и има ли почва у нас, дойде новината, че една държавна институция е решила да размаха пръст и да сложи граници на тази свобода. След марша на солидарността в Париж пред Миролюба Бенатова българският-за-втори-път-премиер Бойко Борисов заяви, че “в България всеки може да каже каквото си поиска”. Пропусна да отбележи обаче, че това си има своята цена.
Конкретната такава – 160 000 лева за “Икономедиа”, издателите на “Капитал”, и 100 000 лева за врачанския вестник/сайт “Зов нюз”. В ролята на палач влезе Комисията за финансов надзор. Причините за наказанията? С една дума – Пеевски /това не го пише в решенията, нали/. С повече думи: конкретни статии и отказ за разкриване на източници. “Капитал” е попаднал под резачката за материала си “Паниката е по-голяма от проблема” от лятото на миналата година, когато се разрази кризата КТБ и се направи опит да се разклати банковата система у нас. Друг текст, окичен с глоба, е за разпределянето на дивидент на “Софарма” АД. Мотивите? “Пазарна манипулация”. От регулатора настояват медиата да разкрие и своите източници за публикацията си “На косъм от истинска катастрофа”.
Скромният “Зов нюз”, когото сигурно не сте и чували до вчера, също попадна под чуковете на Стоян Мавродиев и компания. Причината е същата – материалът им за банковата криза, озаглавен “И ПИБ пред фалит”. Обвинени са, че всяват смут в обществото и отразяват некоректно ситуацията. Като пример за “правилно” отразяване е посочен не кой да е, а… ПИК /любимата трибуна на #кой/. И двете компании ще обжалват решенията в съда, а наложените санкции нямат аналог досега.
Какво е КФН?
Комисията се създава през 2003 година с цел регулирането на финановата система у нас. Това включва не само банковата, но и системата на допълнителното пенсионно осигуряване и здравно осигуряване, както и застрахователния и капиталовия сектор. Ръководството й се избира от Народното събрание. През 2010 година на шефския стол седна Стоян Мавродиев, избран, както можете да се досетите и сами, от ГЕРБ, чийто депутат беше. Доста противоречива личност е господинът – типичната марионетка, каквито властта обича да поставя на ключов пост, за да е сигурна, че ще слуша и ще изпълнява. Пак от публикации в “Капитал“ става ясно, че е имал вземане-даване и с Евелин Банев-Брендо, подсъдим за пране на пари от трафик на наркотици. Мавродиев се опита да съди изданието, но удари на камък.
Има ли право КФН да регулира медиите?
Да прочетохте тук някъде, че КФН изпълнява и функциите “медиен регулатор”? Не. Затова и са посочили като причина пазарна манипулация – един вид с публикациите си двете медии изкривяват пазара, биха причинили спад на цени на акции, смут в обществото, масово теглене на пари от банки и въобще, ще сринат държавата едва ли не. Медиите си имат свой етичен кодекс, но следенето за неговото прилагане и спазване на нормите не е в мандата на КФН.
Може ли КФН да изисква разкриване на източници и да глобява при отказ на медиите да го правят?
В тази си част българското законодателство е доста мъгляво и неясно. На практика не защитава нито журналистите, нито източниците им и има доста вратички, които могат да задължат първите да оповестят вторите. Трябва да го направят например ако исканата информация е предмет на съдебно дело или пък ако е от особена обществена необходимост и няма други начини за разкриването й. Липсата на регулатор в тази област и слабите норми позволяват всеки да ги тълкува, както му изнася, стига да има силни адвокати зад гърба си. Натискът обаче със сигурност има много негативни ефекти, които застрашават друго изконно човешко право – на информация. Започналият лов на вещици /в случая вещиците са информаторите/ води до едно – страх да се дава каквато и да е информация на медиите, оттам тяхната невъзможност да си вършат работата, което пък води до дезинформация на хората и подриване устоите на обществото като цяло.
Опит за цензура ли е решението на КФН?
По-скоро за саморазправа. Регулаторът няма нито законово, нито морално право да налага цензура. Но отдавна се е превърнал в маша в ръцете на #кой, подобно на повечето държавни институции. Удобно проспа кризата с КТБ и си затваряше с години очите, което доведе до така болезненото пукане на цирея. Одобрява сделки, които определено са съмнителни и са изгодни само за определен кръг от хора. Не смята, че е нужно да оповестява и аргументира решенията си пред обществото. И очаквано, няма доверието му. Малко са останалите независими медии, които #кой не успя да прилапа. Единственият начин да го стори е като стовари боздугана си в ръцете на регулатори, съд, прокуратора и правителство дори върху тях. И това е всъщност опит да ги унищожи, защото цензура няма как да наложи. Върху свободната мисъл никой не може да наложи ограничения.
Какво следва?
Обект на проверка на Комисията са и “Биволъ” и “Медиапул” /нали не очаквахте да проверяват медии, близки до Пеевски?/ Предстои да видим ще бъдат ли те изсурвакани по случай новата година. Междувременно се чуват гласове за оставката на Стоян Мавродиев. Тя е абсолютно задължителна и закъсняла дори, макар че едва ли ще реши проблемите – все пак на власт са същите тези, които го качиха на поста, сигурно е, че ще си изфабрикуват друга марионетка. Готви се и протест под наслов “Санкциите на КФН срещу медии са цензура”. А политиците ни мълчат ли, мълчат. Няма коментар, няма осъждане, няма “ще проверим случая”. Само Радан Кънев измяука нещо, но при положение, че е част от настоящата коалиция, която не е като да няма пръст в историята, реакцията му няма тежест. #Кой продължава да концентрира власт и влияние и да поглъща всичко, което види, а когато не успява – да влиза в ролята на “надзор”.
Коментирайте чрез: