В последните години пряката демокрация се превърна в една от любимите предизборни дъвки в България, особено на партии, които не са били близо до властта. В това имаше и елемент на политическа иновация – всичко от политическата сергия на идеите беше обещавано многократно и в най-различни форми на избирателите и затова логично стигнахме и до най-горния рафт, където досега необезпокоявани лежаха референдумите. А и българският избирател не само имаше чувството, че думата му не се чува, но и това чувство непрекъснато се задълбочаваше.
Направихме първа стъпка – макар и не особено успешно проведохме референдума за „Белене“ и събрахме исторически опит в провеждането на референдуми в демократични условия.
Гласове за засилване на пряката демокрация и дори довеждането й до екстремни форми, замествайки изцяло представителната демокрация, се чуваха силно в протестите от февруари 2013 г., които последваха миналогодишния референдум. Вероятно за това има принос и захаросаната медийна среда отпреди година, в която виждахме да се мярка най–вече един определен човек със своите идеи и постижения.
Така или иначе, референдум за избирателната система най-вероятно ще се проведе в България. Ще проработи ли при нас? Като в Швейцария, например? А там не е съвсем безпроблемно. Точно сега швейцарците си създадоха проблеми с ЕС, именно гласувайки на референдум за трудовата имиграция.
До какво ли ще ни доведе тук, у нас? Ще се демократизираме ли, гласувайки на референдуми или пък ще успеем ли да побългарим референдумите, като напълно ги обезмислим?
Засега президентската идея за провеждане на референдум, макар и неочаквана, се отрази благоприятно на политическия живот в България. Отново върна политическите дискусии, отдалечи чувството за безпомощност у отделния гражданин и въвлече отново хората в политически разговор. И най-вече събуди надеждата, че нещо може да се промени.
Ще има поне един изцяло положителен ефект – идеята за референдум ще ни накара да се вгледаме по-внимателно в начина, по който функционира нашето общество и ще ни накара да формулираме нови идеи и да поизчистим старите. Вероятно и по медиите ще бъде изнесена информация и ще се проведат дебати, които да провокират търсене на по-добри решения по принцип за цялото общество, а не само за избирателната система.
Дали избирателната система е най-слабото звено на политическата система у нас и от нея ли трябва да започне реформирането ѝ?
Нямам ясен отговор, но позитивните ефекти от провеждането на референдум изглежда ще са повече.
А дали референдумът не измества протестите, дали протестната енергия не сублимира в нещо, неособено ясно и неособено мобилизиращо?
Разговорът за референдума извади на показ две неща:
Първо, пълната бутафорност на опитите на Мая Манолова да реформира сегашния Избирателен кодекс. Разбра се, че целият този шумно пропагандиран процес, е безплоден и няма да доведе до нищо особено и че наистина този процес, който трябваше да отклони вниманието на протестиращите от оставката на правителството, в крайна сметка няма да доведе до изработването на нищо по-добро от това, с което в момента разполагаме.
Второ, референдумът ще даде възможност за канализиране и организиране на протестната енергия. Въпреки че протестиращите са шарена компания, с най-различни политически възгледи и пристрастия, Инициативният комитет ще помогне за сработването им в по-дейна и по-гъвкава структура, която може в бъдеще да противостои по-успешно на правителството и дори в един момент да стане движеща сила на крайно необходимата промяна.
Публикувано в брой 28 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: